"Градът" – новата "Жега" – Георги Неделчев

Филмът с/на Бен Афлек е един от най-харесваните тази година. Не съм сигурен, че ще има номинации за „Оскар“, но и „Жега“ (1995) навремето нямаше.
Приликите между тях са очевадни. По едно време дори се чудех дали не става въпрос за римейк послучай 15-годишнината от шедьовъра на Майкъл Ман с Де Ниро, Пачино и Килмър.

Какво имаме и на двете места:
– Дръзки банкови обири, изпипани до съвършенство
– Обирджиите действат с ексцентрични маски на лицата
– Има по един много лош, който е готов да убива, докато главният герой не ще
– Главният герой се влюбва
– Имаме обаче едно много кофти умно ченге, което е по петите му
– В кулминационната сцена има много, много улична стрелба с автомати и безброй надупчени полицейски коли
– В най-напрегнатата сцена мацката се чуди как да подскаже на любимия си, че при нея има ченгета и не трябва да се срещат в никакъв случай
– В друг решителен момент главният герой допълнително рискува живота си, за да убие двама лоши

„Жега“ (горе) и „Градът“ – спиращи дъха улични престрелки и безброй надупчени коли и ченгета

Де Ниро и Бен Афлек – професионални банкови обирджии. Влюбени

Джон Хам и Ал Пачино – умни, та чак гадни ФБР-агенти. Този от „Градът“ е по-гаден. Времената са други все пак.

Какви са разликите:
– В „Жега“ няма хепиенд, ако този в „Градът“ въобще може да се приеме за такъв
– В „Градът“ повечето актьори, като изключим Афлек и прекрасната Блейк Лайвли от „Клюкарката“, са почти непознати
– Нямаме директна среща между двата антагонистични героя
– „Жега“ е по-съзерцателен и атмосферен филм. От него някак си не ти се иска да излизаш. Не искаш да свършва. Майкъл Ман е цар на това и без съмнение снима най-красивите филми в Холивуд. „Градът“ е по-семпъл визуално, но по-напрегнат и реалистичен. Бен Афлек не може да се сравнява с Де Ниро, нито ченгето – с Пачино, но въпреки това актьорската игра е отлична. В „Жега“ нямаше чак такова напрежение, каквото има в някои моменти от „Градът“. Тук на места ти се иска буквално да извърнеш глава, да превъртиш следващите минути, без да ги гледаш. Заслугата за това напрежение е изцяло режисьорска, така че аплодисменти за Афлек.

Обобщение
„Жега“ остава в съзнанието по-дълго от „Градът“. Иска ти се да го гледаш поне няколко пъти. За филма на Афлек не съм сигурен, че бих посегнал към него отново. Но въпреки това си остава един от най-добрите екшън-трилъри за тази година, а може би и за последните няколко години. Задължителен.