В сезона на мидите Сен Жак победата на Божана не изненада почти никого – проблемът на шоуто бе как до последните минути да поддържа илюзията, че конкуренцията е ожесточена

Миналата седмица третият сезон на “Мастършеф” приключи с ефектен и очаквано добре заснет финал, чиято структура приличаше повече на трилър, отколкото на готварско риалити. Победата на Божана Кацарова в него не изненада почти никого. Всъщност от самото начало на сезона един от основните проблеми на шоуто беше как да създаде усещането за по-голяма конкуренция между нея и другите претенденти и как тя да не се откроява толкова очевадно като основен фаворит.

Както вече коментирахме тук, кулинарното риалити на Би Ти Ви от година на година еволюира в посока към киноестетиката. Акцентът все повече се измества от готвенето, с всичките му детайли и нюанси, върху драматургията, напрежението между участниците и артистизма, с който те не само свещенодействат в кухнята, но и дообясняват постъпките си пред камерата. Така че изобщо не беше учудващо, че на финала срещу Божана се изправиха два коренно различни на нея характера – олимпийски спокойната Росица и холерикът Димитър, когото продукцията се постара да превърне в основния антагонист на сезона. Когато в средата на април видяхме как той безцеремонно открадна една от рибите на готвещия на съседния плот румънец Куку и после още по-безцеремонно обясни, че мръсните номера не били забранени в тази игра, вече бяхме наясно – той ще бъде едва ли не демонизиран от драматурзите на шоуто. Ще играе, волю или недотам волю, ролята на “черна станция”, която трябва да вгорчава прекалено захаросания вкус, оставен от твърде позитивните и добродушни други готвачи около него. Но ако ни бяха попитали той ли ще бъде най-големият съперник на Божана във финалните минути на състезанието, със сигурност щяхме да отговорим – едва ли.

Колкото и безспорни да са кулинарните качества, демонстрирани от него, промъкването на Димитър до финала е най-очевидният аргумент в полза на тезата, че това вече е всичко друго, но не и готварско състезание. В последния час от сезона камерата и микрофоните много по-усърдно ни показваха заяжданията между него и Божана, отколкото технологията на работата им. Крайните резултати от готвенето се появяваха в кадър за не повече от няколко секунди. Ако наистина искаш да разгледаш какво, аджеба, сготвиха финалистите в “Мастършеф”, трябва да си пуснеш запис и да натискаш “пауза” в точно определени и много кратки моменти.

Ако вместо Димитър на финала срещу Божана се беше изправил ветеранът Иван, румънецът Куку или някой от по-рано отпадналите участници, като например Теодора, в последното издание от сезона щеше да има много повече кулинарно съдържание, отколкото съспенс и сблъсък на характери. И това едва ли би намалило по някакъв начин зрителския интерес към епилога на предаването. За тяхно, а и за наше съжаление обаче, гореизброените претенденти не съвпадаха с образа на съвършени антагонисти на основния протагонист този сезон, какъвто беше Божана.

Ето един урок за бъдещите кандидати в това риалити – ако стигнете до финалната десетка, най-добре е да се ориентирате кой е основният фаворит и да заиграете ролята на негов психологически душманин. Това ще увеличи значително шансовете ви да се промъкнете до самия финал. Пък там вече бъдете готови за достойно поражение. Въобще, от готвачите все повече ще се изисква да бъдат добри актьори и да влизат с лекота в ролите, които шоуто им отрежда.

Друга тенденция, която се очертава като неизбежна, е все по-оскъдната мотивация в решенията, които взимат тримата журиращи шеф-готвачи. Присъдите, които Токев, Ангелов и Михалчев произнасяха в края на всяко предаване този сезон, бяха все по-лаконични, а професионалната аргументация – все по-рядък елемент в тях. Сякаш зрителите трябваше сами да се досещат защо даден участник отпада от надпреварата.

И още една посока, в която това иначе перфектно заснето и режисирано шоу еволюира, а не би трябвало – залитането във все по-ексцентрични, снобски и чужди на широката публика рецепти и продукти. Не съм привърженик на сиромахомилските залитания и призиви да се набляга само на евтината народняшка кухня, но тази година мидите “Сен Жак”, стридите, авокадото и сухия лед ни дойдоха малко в повече. Всички разбираме, че това е състезание за топ-готвачи, които са длъжни да бъдат в час със световната и в частност с френската елитна кулинария. Но това все пак не е специализирано предаване в някаква нишова лайфстайл-телевизия а риалити-шоу от най-гледания праймтайм. От тази гледна точка “Мастършеф” все повече е длъжник на публиката. Даже и да не се стига дотам да преобладават прости и достъпни за всеки рецепти, предаването би могло да поставя по-сериозен акцент върху практичните съвети, които биха направили публиката доста по-съпричастна към съдържанието му. В сегашния си вид и с така избраната посока, в която се развива, това шоу става все по-профилирано и таргетирано към тясна аудитория от гурме-маниаци и все по-трудно ще привлича едномилионната публика, към която се е прицелило. А реалният живот е съвсем, съвсем друг, и това го доказва симпатичният суши-майстор Михалчев, който се е съгласил да се снима в забавна, но елементарна като внушения реклама – не на какво да е, а на кренвирши. Леко цепнати и запечени с малко кашкавал. Както би възкликнал тук поетът, от тези два свята единият е излишен. Дано догодина гледаме “Мастършеф” с повече готвене, по-малко драматургия и най-вече по-голяма близост до реалността. Нали затова му казват риалити?