Какъв тъжен финал на “Гласът на България”: публиката не избираше най-достойния кандидат, а по-малко недостойния. Шоуто пропусна шанса да запълни празнината, оставена от “Х Фактор”

Когато на финала на “Гласът на България” в неделя един срещу друг се изправиха троянският тийнейджър Радко Петков и филипинката Сара Сюзет, победителят в четвъртия сезон на музикалното риалити беше ясен на всички. Нямаше как публиката да предпочете едва сричащата български азиатка, колкото и могъщо да пее и колкото и тукашни роднини да бяха мобилизирани в нейна подкрепа. Все пак шоуто не се казва “Гласът на Филипините”, нали?

Жалкото обаче бе, че момчето от Троян взе 50-те хиляди лева в отчайващо слаба конкуренция, каквато началото на този сезон изобщо не предвещаваше. Почти до последните минути повечето зрители стискаха палци поне да спечели именно Радко – който вече е направо ветеран по участия в музикални конкурси – или в краен случай пеещата като змей филипинка, а не някоя от другите две претендентки, които просто нямаха място не само на финала, но даже и на полуфинала.

Последните четири седмици на това шоу не могат да бъдат окачествени другояче, освен като провал. Грандиозният технически гаф на четвъртфиналите, когато се оказа, че нито един микрофон в залата не работи и трябваше излъчването да бъде прекратено с извънредни реклами, беше нещо като Божие провидение. Своеобразно наказание, задето от толкова много обещаващи и талантливи участници менторите в крайна сметка избраха именно тези четвъртфиналисти, а после като едни съвременни наследници на Пилат Понтийски оставиха публиката да решава кой от тези клети изпълнители да стигне до последния стадий на конкурса. В седмиците преди това, когато имаше дуели и елиминации вътре в четирите отбора, уж уважаваните и вдъхващи доверие съдии се надпреварваха във вземането на влудяващо неправилни решения и безжалостно отстраняваха всеки по-перспективен участник. Примерите са толкова много, че дори е излишно да бъдат изброявани поименно.

В някои моменти зрителите направо си мислеха, че става въпрос за някаква шега или за поредния драматургичен ход с цел създаване на интрига, след което ще се намери начин отстранените кандидати да бъдат върнати обратно в играта. Но не – не беше майтап и не беше драматургичен ход. Сякаш Графа, Поли Генова, Иван Лечев и Камелия се бяха наговорили да направят нещо като публично харакири на сезона, който след първите кастинги буквално гъмжеше от талантливи изпълнители. При това – дори без да се стараят да дадат някакви що-годе приемливи обяснения за направения избор.

При една от елиминациите даже се стигна до абсурдната ситуация Поли Генова да обяснява, че отстранява едното от момичетата, защото то се справя твърде добре, а съперничката й ще има по-голяма нужда от наставленията на менторката в това шоу. Що за аргумент? Това ме подсеща как преди години един от директорите на БНТ беше уволнил Борис Касабов от спортната й редакция с мотива, че той, за разлика от колегите му, е достатъчно способен да си намери работа някъде другаде.

Така се стигна до нелепата селекция от четвъртфиналисти, които се изправиха пред жестоката истина – да пеят на живо в концерти, където цялата им безпомощност няма как да бъде прикрита. Срещу тях менторите им пък опитваха да изиграят някакво учудване – абе какво им става тази вечер на всички, защо пеят толкова неуверено? Ако ли пък учудването е било искрено – толкова по-зле. Единствените, които не се учудваха от слабото представяне на четвъртфиналистите, бяха отегчените зрители пред екраните.

А можеше съдбата на това шоу да бъде съвсем друга. Четвъртият сезон на “Гласът” започна повече от обещаващо – с нов продуцентски екип и нови ментори, които уж пращаха завинаги в историята критериите на досегашните шефове – Слави Трифонов и неговите хора от “Седем осми”. Същевременно Нова телевизия реши да направи пауза в сезоните на “Х Фактор”, което отвори сериозно пространство за изява на конкурента му, а гладът у зрителите за изяви на млади певчески таланти бе изострен до максимум. Това накара дори нас тук прибързано да обявим “Гласът на България” за новия “фактор”. Това обаче се случи преди злополучните елиминации, в които всеки по-интересен и перспективен талант стана жертва на трудно обяснимата менторска чистка.

Затова и минорният тон, в който протече финалната вечер в неделя, не изненада никого. Приповдигнатото настроение на менторите и хвалбите, които сипеха към финалистите си, изглеждаха направо пародийно. От водещите Павел и Венци Венц струеше повече съжаление и съчувствие към четиримата претенденти, отколкото възхищение и респект.

Колкото и да ми е неприятно да го кажа, “Гласът на България” се завърна отново в изходната си позиция – но едно странно и на практика ненужно музикално риалити, което не произвежда никакви автентични звезди и съществува сякаш само и само за да има някакъв телевизионен контрапункт на “Х Фактор”. Единственото му достойнство остава това, че се излъчва по bTV – телевизията, която много зрители обичат да гледат по инерция. Последното, ако подобни сезони като този продължат, обаче ще става все по-съмнително.