Звездомания или спасение е напускането на Нели Петкова и как Трифонов не успява да задържи кадърни хора около себе си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 август

Нели Петкова обърна гръб на Слави и запя заедно с младия композитор Миро Гечев.

Певицата Нели Петкова е едно от емблематичните лица в “Шоуто на Слави” за последните 7 години. Тези дни тя стана поредният изпълнител, който обяви, че слиза от ефира му. “Желаем й успех”, обявиха от екипа на предаването. Естествена закономерност, тенденция или глупава грешка на беквокалистката е този ход? Междувременно, случайно или не, бе обявен конкурс за мениджър по човешките ресурси, който да се грижи за кадрите в шоуто.

Ако погледнем съдбата на нейните предшественички, нищо чудно бягството на Нели да се окаже грешка. Нито Нина Николина, нито Алекс Раева и Деси Добрева успяха като самостоятелни певици да постигнат достатъчно слава. Няколко корици на списания, няколко самостоятелни песни с колеблив успех, няколко дуета, нашумели за по едно лято, и толкоз. Излизайки от “месомелачката” на всекидневния национален ефир, тези момичета получиха въздух, свобода и възможност да мечтаят, но загубиха близкия контакт с публиката. А тя, както добре би трябвало да знаят, е изменчиво, неблагодарно и непостоянно племе. Днес те харесва, а утре вече те е забравила и обикнала другиго.

Симпатичната Нели сигурно си е направила добре сметката. Миналата седмица излезе интересен неин проект с композитора Миро Гечев. “Lucky One” е една от най-силните й песни досега, но е обречена да остане хит главно из видео-сайтовете. Въпросът е какво пречеше Нели да има подобни песни, екранизирани с такива ефектни клипове, и досега?
Още когато преди 5 години се появи дуетът й със Слави “Само мен”, беше очевидно, че тя е изпълнителка с талант и харизма, която би могла да стане звезда. В шоуто на Трифонов и Сиромахов обаче няма такива филми. Произвеждането на звезди е табу. Отделен хит – да. Някое-друго видео – да. Някое пиперливо лафче под аплодисментите на поредната гимназия, гостуваща в студиото – да. Но цялостна стратегия как един човек с потенциал да бъде превърнат в звезда със собствен ореол – в никакъв случай.

Затова и Алекс Раева днес обикаля клубовете с диджей Дончо, затова Деси Добрева, Лора Владова и Светльо Христов стигнаха чак до Америка в търсене на по-добър късмет, затова Любо Нейков и Евтим Милошев жънат успехи с “Комиците” и “Столичани в повече” извън фирмата на Трифонов. А победители в страничните риалити проекти на “Седем осми” ще стават все кандидати като Сидония, на които епитетът “личност” приляга само с едни много, много големи кавички.

Затова и Борис Солтарийски, каквито и дуети с Андреа да прави, никога няма да излезе от сянката на вечно усмихнат беквокалист на бенда. Впрочем, него обичат да го тестват и като водещ, но не за да го превърнат в звезда, а за да има на кого Трифонов да се подиграва, когато не се справя с аутокюто. А Солтарийски има харизмата и потенциала да бъде известен и обичан певец. На тукашната поп-фолк сцена асовете от мъжки пол са кът, ако не броим Тони Стораро, вечно каченото на черешата Коце и Борис Дали с неговия чар тип “шофьор на такси”. Солтарийски би могъл да е известен български певец, стига да има кой да го бута напред. Като беквокал обаче очевидно е по-ценен, а и струва по-евтино.

И друг път е ставало дума как при всичките си безспорни качества Трифонов има един основен и сериозен проблем – нетърпимост към нечие его, конкурентно на неговото. Именно така се стига и до явлението “сценарист на Слави” – вече утвърден евфемизъм за посредствен човек с провинциален имидж, чувство за хумор от кварталната градинка и манталитет на новобранец от ШЗО, готов по всяко време да си положи тила за набиване на кечове.
Така че, каквито и специалисти по човешки ресурси да пристигнат, проблемът с кадрите в “Шоуто на Слави” ще остане и даже ще става все по-дълбок. Всеки, понатрупал поне малко самочувствие, неизбежно ще започва да мечтае за изява извън пределите на ток-шоуто.

Актьорите и музикантите продължават да са единственият резервоар за талант. Откъсите от предишни години, които шоуто върти в момента, показват колко еднообразно е то откъм сценарни идеи. Импровизациите на Радков и Калев, както и добрата китара на Цветан Недялков, все по-трудно задържат вниманието, когато не са подплатени с оригинална концепция.

Нели Петкова няма да е последната лястовица. Дали ще успее в самостоятелната си кариера или не – това е друг въпрос. Блендата й е подходяща най-вече за музиката, която създава “Куку бенд”. Песни като “Един въпрос” й отиват повече от такива като “Lucky One”. В поп-стиловете тя по-трудно би се конкурирала с певици като Мария Илиева, Галя, Лора Караджова, а и феновете на този тип музика нескрито презират интонационната среда на Годжи и сие.
Но въпреки това, както и напук на нагледните примери на предшественичките си, Нели не се е отказала да търси надежда вън от шоуто. Вътре в него такава явно няма, а предверието, досущ като в поема на Данте, е пълно с опортюнисти.