Най-важното нещо в дните за обобщение е всяка следваща година да е била по-успешна от предишната. Или поне да сме убедени в това и да намираме достатъчно аргументи. А несъгласни, недоволни и вечни песимисти винаги ще има.

В сравнение с 2011-а, отиващата си година не бе така вълнуваща откъм силни емоции (все пак, не всяка година се създават нови списания), но за сметка на това беше по-стабилна – както за мен, така и за повечето хора наоколо. Или поне за тези, които работят, вместо да лентяйстват и мърморят.

2012-а започна с небивало снежна и студена зима, която прекарах главно в работа. В месеците от януари до март излязоха три от най-силните и успешни издания на „Биограф“ – с Ал Пачино, Невена Коканова и младия ученик Владимир Путин на корицата. Всъщност, работата в списанието (добре поне, че редакцията е близо до нас) погълна почти цялото ми време през годината. Но когато човек обича това, което върши, е трудно да прецени кога точно бачка и кога се забавлява. Както често повтарям, аз съм на работа нонстоп и същевременно никога.

В началото на април със съдействието на „Хеликон“ направихме представяне на „Биограф“ в любимия ми български град – Велико Търново. Освен среща с читатели в книжарницата, това бе свързано и с интервюта в местната преса, както и с лекция пред студенти от университета. Хубав край, хубави хора, както казваше Ицко Финци в „Преброяване на дивите зайци“…

През цялата година не престанах да пиша коментари и за най-четения български вестник – „Уикенд“. Повечето от тях могат да бъдат прочетени и в този сайт (с етикети статия и публицистика). За доста от коментарите имаше положителни реакции във Facebook. Но не липсваха и несъгласни хора, като например дребната душица, а иначе голям композитор Митко Щерев, който така и не може да преглътне продължаващите успехи на Лили Иванова.

Лятото беше вълнуващо откъм преживявания, но отново свързано и с работа. През юли в Албена се състоя първата работилница по творческо писане за млади автори, организирана от курорта съвместно с издателство „Ентусиаст“. Не бях ходил там отдавна и останах силно впечатлен от видяното, както и от прекараното време в хотел „Фламинго гранд“. А и прочетох няколко впечатляващи текста (всъщност очаквах да са повече).

Пак през юли „Горещо“ и Венета Райкова направиха обобщение на телевизионния сезон под формата на голямо интервю с моя милост, което стана хит и предизвика доста коментари. За Митко Щерев не е ставало дума въобще, така че нямаше никакви „контри“. 🙂

Август ме запозна с още едно хубаво кътче, където едва ли щях да попадна, ако не беше „Биограф“ (както и неуморимият Иван Иванов, който ми го препоръча – благодаря ти, Ванка!). Pirin Golf & Spa е място, където се чувстваш сякаш не в България.
Наслаждавах се и на Олимпиадата в Лондон – наистина грандиозно събитие, чието откриване и закриване човек трудно би забравил. Разбира се, безумната мания за медали помрачи удоволствието за много българи, но аз не бях сред тях.

От толкова много работа и пътувания така и не ми остана време да завърша втората си книга с интригуващото заглавие „Приключения из българската еротика“. Дано през 2013-а най-сетне имам и тази възможност, преди спомените ми покрай мъжките списания да избледнеят. Ако сте любопитни за какво ще става дума в тази книга, може да прочетете някои откъси тук.

За сметка на писателстването, имах малко повече време за GeorgiNedelchev.com, което стабилизира и дори увеличи аудиторията му. Тук продължават всеки ден да влизат средно по 500 души, дори повече. От създаването си през 2006-а досега сайтът е регистрирал над 1 700 000 посещения. Ако искате да сте винаги в час какво се случва, можете да следите профилите ми в Twitter, Facebook и Google+.

През 2012-а най-сетне се усетих да обръщам малко по-сериозно внимание на хранителните си навици и физическата активност. Кросовете в Борисовата градина ми станаха традиция. След като постепенно си изградих сравнително здравословна диета, успях сваля 5 килограма и няколко сантиметра от талията. И, о, чудо, някои от любимите ми стари дрехи отново започнаха да ми стават! Не само тежката храна – намалил съм значително и алкохола и се чувствам осезаемо по-добре.

Манията по пиенето на чай също отчитам като нещо полезно. Зелен, бял, сенча, оолонг, пу ер, ройбос, мате… Дотолкова съм се специализирал в различните видове, магазини и аксесоари, че мога да направя отделен сайт по темата, или пък да отворя постоянна рубрика тук. Ще помисля по въпроса.

Така неусетно се изтърколи и тази година. Както и в предишната, и през 2012-а Господ ми спести контактите с глупаци. Или ако имаше такива, бяха само инцидентни. Доказа се и правотата ми относно някои медийни проекти (няма да им цитирам имената, те си знаят), на които наивни хора, кой знае защо, възлагаха надежди.
Винаги съм вярвал в справедливостта и логиката в живота и бизнеса. Както, впрочем, никога не съм бил от онези, които търсят причината за някакви неуспехи навсякъде другаде, но не и в себе си. За съжаление обаче, в България е пълно със самозванци и нахални хора, чието безочие винаги ще им носи дивиденти. За щастие – краткотрайно.

Друго сега не се сещам. Да си пожелаем 2013-а да е още по-хубава година. И най-важното – да не спираме да се стараем сами да си я направим такава. Happy New Year!