Тези дни гледах „Животът на Пи“ и моментално го включих в списъка си за най-хубавите филми на 2012-а. Побързах да се снабдя и с книгата, по която е заснет, защото в нея има още доста неща, които екранизацията не е успяла да побере. Рекламният трейлър всъщност не създава достатъчно добра представа за колко дълбок и духовен филм става въпрос. Така че го гледайте просто „на доверие“ – това е една от най-харесваните продукции в света за миналата година и със сигурност ще събере доста номинации за „Оскар“.
Кои са другите основни фаворити за статуетките, които ще се раздават на 24 февруари? Някои от тях все още не съм гледал и нямам мнение – „Линкълн“, „Клетниците“, „Господарят“,  „Джанго без окови“, „30 минути след полунащ“. Тук ще се фокусирам най-вече върху филмите, които просто ме накараха да си мисля за тях и да ги помня най-дълго през 2012-а.

Всъщност, ще започна първо с разочарованията. Две от най-печелившите продукции през годината – Skyfall и „Черният рицар: Възраждане“ за мен бяха излишно прехвалени и плод най-вече на добър маркетинг. И двата филма се опитваха да изглеждат по-сериозни и дълбокомислени, отколкото бе нужно. Сакън някой обикновен зрител да не пропусне усещането, че гледа нещо супер-интелигентно и възвишено. Не омаловажавам кинематографичните и естетически достойнства и на единия, и на другия блокбъстър. Просто не споделям прекаления възторг от тях. И в двата франчайза имаше много по-добри образци.

Ако ще говорим за филми с тайни агенти, „Наследството на Борн“ бе много по-добър от Skyfall, по всички параграфи. Ако ще говорим за филми със супергерои, и „Невероятният Спайдър-мен“, и „Отмъстителите“ бяха много по-ефектни и същевременно смислени от този за Батман.
Разочарова ме и 3D-версията на „Титаник“, която гледахме през пролетта. Нямаше нужда, наистина. Дано парите, които дадохме, за да влезем отново в киносалоните, са зарадвали достатъчно хора в Холивуд.
Към разочарованията бях пропуснал да прибавя и „Прометей“ на Ридли Скот. Ето, добавям го. Едва ли ще има много хора против.
За недоразумения като поредното „Заразно зло“ пък изобщо не искам да си спомням – не мога да повярвам не само че се излъгах да гледам този филм, ами и че изобщо е бил одобрен като проект и заснет, както и че е излъгал толкова много други хора да си купят билети за него. Ужас.

Но стига разочарования, да преминем към филмите, които се запомнят най-дълго. „Хобит: Неочаквано пътешествие“ без съмнение е един от тях, въпреки фиаското с HFR-технологията, която съсипва цялата кино-магия. В съчетаването на зрелищност, емоции и приказна мъдрост филмът на Питър Джаксън може да се конкурира само с шедьовъра на друг корифей – Джеймс Камерън – „Аватар“.

„Арго“ на Бен Афлек също заслужава доста номинации – например за сценарий, режисура, операторска работа, поддържащи роли. Най-хубавото в него е, че е по действителен случай и докато го гледаш не си казваш „Е това пък как можа да им хрумне!“.

Силно впечатлен останах и от „Облакът атлас“, въпреки че в световен мащаб филмът на Уашовски не събра достатъчно приходи. Поради това и най-вероятно ще остане без номинации и статуетки.

„Диваци“ на Оливър Стоун също ми хареса изненадващо много, въпреки че първият от двата му финала беше по-правдоподобен и смислен. Но така или иначе – чудесно упражнение по стил от майстора, който иначе твърде много залита по политическата тематика. Тук е и най-добрата поддържаща роля през годината, поне за мен. Ако Бенисио Дел Торо не получи номинация, а защо не и „Оскар“ за превъплъщението си като мексиканския гангстер Ладо, би било пладнешки обир от страна на киноакадемията.

Друг филм, който изненадващо много ми хареса, е „Професия стриптийзьор“ (Magic Mike). Даже го гледах два пъти. Обяснил съм защо ето тук.
Project X пък беше филмът, който ме накара да се смея най-неудържимо. Дни наред започвах да се кикотя отново и отново, когато си спомнех за някоя от сцените в него. Уникален проект.

Много се смях и с новата комедия на Уди Алън „На Рим с любов“. В момента тя върви по кината. Не слушайте снобите, които може да ви казват, че това е сред по-слабите филми на очилаткото. Просто идете и се забавлявайте от първата до последната минута. А и забавлението не е без поуки, ще видите.

Flight с Дензъл Уошингтън, режисиран от Робърт Земекис, също е сред най-силните филми на 2012-а. Номинациите за главна мъжка роля, а може би и за сценарий и режисура, тук са почти сигурни.

От кандидатите за чуждоезичен „Оскар“ много харесвам датския „Кралска афера“ и норвежския „Кон-тики“. Който и от двата да спечели, ще е заслужено. Апропо, интересно съвпадение тази година ще бъде, ако с основните статуетки се сдобият все филми, посветени на безпомощно носене по тихоокеанските течения („Животът на Пи“, „Кон-тики“).

В общи линии това е. Сигурно пропускам някое заглавие, но щом не съм се сетил в момента или не съм писал в блога си за него, значи не заслужава да присъства в този обзор. През 2013-а се задават още по-интригуващи филми, пък да видим.