У нас е модерно всяко лято да се леят тонове мастило със сарказъм и критики към курортите и туризма. Колко е презастроено, колко е мръсно, каква лудница е на „Слънчака“ и снобария на Лозенец, как все повече българи избирали да почиват в Гърция и Турция и прочие и прочие.

Не че няма истина в тези писания, но нихилизмът, типично по български, е в излишък. Има нещо почти перверзно в това интелектуалци и обикновени писачи непрекъснато да се гордеят, как предпочитат да ходят на Халкидики, в Анталия, Сицилия или Дубай и да иронизират българското Черноморие и планинските курорти. Това е все едно да се фукаш, че предпочиташ английското първенство пред родната А група, немските коли пред ловешките и чилийско вино пред тукашна гъмза.

Ами да, добро утро! Естествено, че един „ол инклузив“ в турски курорт ще е в пъти по-изгоден от същия на Златните или на „Албена“ – особено ако си го резервирал и платил преди няколко месеца, а не си хукнал в последния момент към нашия любим черноморски бряг. Въпросът, който ме занимава в случая, е – чак толкова зле ли е положението у нас, чак толкова неспасяемо ли е? Толкова ли са луди всички тези стотици хиляди, които палят колите към Бургас и Варна и пълнят чартърите до летищата ни?

Не, разбира се. Сухата статистика сочи, че само до месец юни ръстът на чуждестранните туристи у нас е 5.7 на сто. И това са официални данни, които, както знаем, винаги са по-ниски от реалните. Ръстът е факт напук на ситуацията в Украйна, която спира много руски туристи и напук на природните катаклизми у нас. През юли може и да е имало някакъв отлив на годишна база, най-вече за сметка на българите, които са предпочели да си стоят в градовете, не вярвайки, че на морето не вали дъжд всеки ден. Но през август всичко бързо се наваксва. Погледнете само колоните автомобили между Бургас и Несебър и ще повярвате.

Разбира се, не очакваме да чуем от хотелиер и ресторантьор да се хвали, че е доволен от сезона. Това е все едно таксиджия да каже, че надницата му стига и че изкарва предостатъчно всеки ден.

Ясно е, че за туристическата индустрия чашата винаги ще е полупразна, а не полупълна. Но ръстът в курортистите, година след година, е неоспорим статистически факт. Още по-силен беше последният сезон в зимните ни дестинации. По курортите имаше сняг през целия март та чак и април и ако чуете хотелиер да се оплаква, че не е имал запълняемост, значи или лъже, или просто предлага някакви кошмарно нетърпими условия, разчуло се е и вече го отбягват.

А, да си дойдем на думата. Не бива никога да бъркаме оплакванията. Мърморенето на един мързелив ресторантьор или хотелиер, който не предлага нищо привлекателно за гостите си, е едно. Такива като тях нека да си се оплакват колкото искат, а най-добре даже да фалират и да излязат от бизнеса. Съвсем друго би било, ако чуем да се оплаква собственик на чудесен хотел с добро обслужване или на ресторант с най-вкусната кухня и чевръсти сервитьори. Такива обаче лично аз не съм чувал. За професионалистите, колкото и да са малко у нас, сезонът никога не е слаб. Да, имало е и много по-успешни, но никога не е неуспешен.

Стигаме до основната теза на тази статия. А тя е – спад в туризма у нас скоро не се очертава, но това въобще не е радващо. Защото така ще продължи да има хляб и за най-мързеливите и случайните в бранша. Ще продължат да се пълнят хотелите с разпадащи се душове и мръсни вани, стаи без хладилници и интернет и навъсени рецепционистки и пикола. Ще има достатъчно вечерящи в ресторантите, където ти предлагат спаружени зеленчуци за салата и бледо подобие на суши (четете ли тук, „Холистър“ от Слънчев бряг?) на безумно високи цени, а в барове като „Корнър“ ще продължи да е тъпкано с развеселени чужденци, въпреки че в мохитото за 8 лева не слагат и капчица ром.

Просто природата ни е хубава, повечето ни хотели са сравнително нови и все още чисти, а цените, колкото и да ги надуват родните тарикати, пак остават сравнително ниски на фона на западноевропейските.

Колкото и да негодува от преобладаващо лошо обслужване и хигиена, веднъж дошъл тук, чужденецът се връща отново. Руснакът и румънецът даже не си и помислят да летуват другаде. Отскочат някое лято до Средиземноморието, после пак се върнат тук, където се чувстват като у дома си. Все повече германци и англичани – също.

Така продължава да се крепи алчната дилетантщина, която господства в повечето ни курорти.    Собственикът си знае – достатъчно е да има обект на добра позиция и клиентелата му е гарантирана – даже и да удря в грамажа, даже и обслужването да е ужасно, защото държи служителите си на смешни заплати без почивни дни, даже и да не се старае да пусне интернет по стаите и да смени овехтелите хавлии с нови.

А колко оздравително за бранша би било да имаше поне година-две с минимален спад. Няма ли да е чудесно от туризма да изчезнат всички пишман-хотелиери и кръчмари и да продадат бизнеса си на хора, които знаят как се прави?

Даже и най-черногледите нихилисти ще признаят – и към днешна дата у нас има прекрасни хотели, ресторанти и клубове – на средноевропейско, а понякога и на по-високо ниво. За съжаление, това са по-скоро изключения, но е факт, че са налице, и че броят им неизбежно ще расте. Колкото и да са разглезени от гарантирания приток непретенциозни туристи с тънки джобове, тарикатите от бранша постепенно ще стоплят, че само с евтини номера няма да им се получава. Ще гледат и ще завиждат за пълните обекти на конкурентите си, които се стараят повече, инвестират пари в добър персонал и гледат клиентът да си тръгне доволен, за да се завърне пак.

Крайно време е нещо, пък било то и оздравителна криза в оборота, да сложи край на българските парадокси в туризма. Построил хотел, Бог знае как (пооткраднал оттук, направил далавера там), но решил да спести всичко останало – няма паркоместа, няма интернет, шезлонгите около лъскавия басейн – стари и счупени, на на бара кафето – „втора цедка“. Построил аквапарк за милиони, но поясите му се спукали и не му се дават пари да купи нови, за да има за всички. Направил ресторант на хубаво място, но му се свиди за заплата на добър готвач и за процент на сервитьорите, та да са мотивирани да търчат по-бързо между масите. Отворил бар със скъп интериор, но прави коктейли менте, а персоналът удря здраво в сметките. Взел плаж на концесия, но иска само да дере кожи със скъпи такси, без да инвестира в нищо…

Е няма как тези номера да минават вечно. Колкото и постоянен ръст на туристи да има, фалитите на тарикатите са неминуеми, рано или късно. Хората не са глупави. Ще избягват все повече курортите без пречиствателни станции, които изливат мръсотията си току до плажа. Ще заобикалят все повече хотели, които освен легла и тоалетни не предлагат почти нищо друго. Ще зеят все повече места в баровете, където правят фалшиво мохито и лошо кафе, и в ресторантите, където тараторът се прави почти без краставици и мляко. Слава Богу, вече имаме и достатъчно такива, които не отговарят на тези описания. И хората ще ходят все повече именно там.

Междувременно държавата все повече ще осъзнава, че инвестициите в туризма се отплащат многократно. Че инфраструктурата е нещо важно, колкото и да се смееха на Бойко Борисов с думите, че „асфалтът не се яде“. Не се яде, ама май се оказва, че се яде. Някой може ли да сравни към днешна дата Бургас като град с доскоро процъфтяващата Варна? Но пък е безумно до бургаското летище да изминеш стотици и хиляди километри по въздух или магистрала по-бързо, отколкото после от Сарафово до Несебър или Слънчев бряг. Безумно е да нямаме магистрала София-Варна.

Безумно е държави като Македония, Словакия и Унгария, които нямат и една десета от нашите природни дадености и условия, да рекламират по-активно от България в европейските медии.

А иначе е факт, че българинът все повече поглежда към чужбина за почивката си и в това няма нищо лошо. Нека да ходи и да се учи на стандарти и после да ги изисква и у нас. А и това най-малкото е белег за растящи възможности. Като погледнеш статистиките за летуване в странство осъзнаваш, че май не сме толкова бедна нация, колкото вечните нихилисти опитват да внушат.

Ясно е, че в държави, които от десетилетия залагат на туризма си, една почивка винаги ще е по-качествена – с по-добро обслужване, организация, чистота и уважение към клиента. С всяка изминала година положителните примери неизбежно ще се възприемат и на наша територия, ще се просмукват и в нашия корав манталитет.