Вече трета седмица „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия върви не по икиндия, а в минутите около полунощ. Започва в 12 без 15 и приключва час по-късно, когато повечето трудещи се зрители отдавна спят.

Е какво толкова, ще си кажат много хора – преместили Милен от един нискорейтингов пояс в друг. Да, ама не е съвсем така. Разликата, особено в аудиторията, е голяма. На практика е почти невъзможно един и същ водещ и екипът му да паснат еднакво добре и в следобедното време, когато пред телевизорите са главно пенсионери и домакини, и във времето, по което повечето канали въртят розови филмчета или повторения на стари мачове.

Всъщност, ако има човек, който е способен да се справи с такива резки промени на зрителската си маса, това е точно Милен Цветков. На практика той е бил водещ на всичко, за което можете да се сетите – от репортер на „Ку-ку“, през лице на „По света и у нас“, водещ на сутрешния блок на Нова, четец на вечерните й новини, веднъж дори – и водещ на „Биг Брадър“ вместо Ники Кънчев. Имаше и период, в който беше вън от ефира – работеше в месокомбинат, занимаваше се със собствен сайт, красноречиво кръстен Zanachalo.com, после водеше сутрешния блок на една странна икономическа кабеларка… Накрая в Нова разбраха, че мястото му е при тях, и си го прибраха обратно, превръщайки го в една от своите вечни емблеми.

Може спокойно да се каже, че на Цветков дължим утвърждаването на поне два телевизионни жанра у нас – сутрешните предавания и воденето на диалози със зрители. Във второто той е особено добър – отнася се към телефонните си събеседници с уважение, с каквото невинаги удостоява дори гостите в студиото си. Разговаряйки с всевъзможни зевзеци, болни от логорея или просто самотни хора, Милен подхожда към тях с някакво особено умиление – бащинско, покровителствено, понякога иронично, но съвсем леко. Изражението му сякаш иска да каже: „Ех, колко ви завиждам, че сте такива, каквито сте!“.

Този маниер на Цветков избуя до неконтролируеми мащаби в следобедното му ток-шоу. Диалозите се превърнаха в самоцел и никой вече не търсеше никакъв смисъл и полза от тях. Годините, прекарани в най-негледаемото от нормални зрители време (обикновено точно тогава всички по-сериозни хора са в апогея на своята заетост) почти маргинализираха този иначе ерудиран и способен журналист и трайно го закотвиха като любимец на кварталните бабки.

Като за капак на всичко, екипът му канеше все по-безумни гости в студиото. За това също си имаше логично обяснение – всеки уважаващ себе си коментатор или е зает с нещо важно по това време, или предпочита да си каже приказката я в сутрешен блок, я във вечерно ток-шоу. Но не и по икиндия пред развеселения Милен. Така „Часът“ се напълни с какви ли не аутсайдери, златотърсачки, напълно случайни хора или в най-добрия случай изпълнени със съчувствие към водещия негови колеги от гилдията. А основната функция на предаването стана запълването с материал на „Господари на ефира“.

В новия си часови пояс Милен Цветков е принуден спешно да влезе във форма и да върне бързата си реакция и мисъл. По това време пенсионерките вече спят (ако не броим заклетите фенки на водещия, които вече будуват до късно заради него), а пред телевизорите е предимно мъжка, отегчена и полузаспала, но все пак по-активна в ежедневието си аудитория. Да, сега вместо бабки и чичковци се случва да му звънне някой понаквасен запалянко или бодър зевзек, но като цяло коментарите в рубриката „Гласовете ви чувам“ звучат по-смислено.

Темите, които „Часът“ разисква в нощната си версия, преобладаващо са адекватно подбрани, злободневни и благодатни за дискусия: „Защо феновете на ЦСКА подкрепиха Стяуа срещу Лудогорец“, „Трябва ли да бъдат цензурирани текстовете на рап-песните“, „Медуза ли е Владимир Кличко“, „Полезни или дразнещи са „викачите“ в Слънчев бряг“, „Правят ли секс за пари танцьорките от нощните клубове“ и прочие въпроси, към които нито един мъж не би останал равнодушен. Редакторите на предаването обаче по инерция продължават да канят срещу Милен гости, чието присъствие в студиото в повечето случаи е фигуративно. Например винаги има някаква дежурна „миска“, която освен да си оправя косата и да мучи клишета, няма никаква друга функция. Самият Цветков се отнася към такива експонати като към фикуси – с ирония, а понякога и с досада, че му се налага да им дава думата, за да оправдае присъствието им там. А истината е, че в този час предаването може да си позволи далеч по-сериозни гости и коментатори.

На този фон репортажите на симпатичния Даниел Петканов внасят свежест и разнообразяват студийната монотонност. В повечето случаи те са почти безсмислени, човек рядко може да научи нещо от тях. Но поне са направени артистично, с позитивна емоция, по типично американски маниер, какъвто рядко се среща в българския ефир.

В крайна сметка добра идея ли ще се окаже преместването на „Часът на Милен Цветков“ в тази късна доба? Най-вероятно да. Макар и да не печели по-многочислена аудитория в сравнение със следобедния час, предаването получава поне по-голяма тематична свобода и изтръгва личността на водещия от пенсионерския плен. Ясно е, че материал за „Господари на ефира“ ще има и тук, но възрастовата им граница ще слезе с някое-друго десетилетие.

Промяната видимо се отразява подмладяващо на едно от марковите лица на Нова. Щеше да бъде глупаво Цветков да не получи шанс за поредния си експеримент, а вместо това да бъде свален от ефир.

Апропо, телевизията започва този сезон с още две решителни промени, касаещи нейни емблеми – спират предаванията на Венета Райкова и Кеворк Кеворкян. Ще се почувства ли липсата им в ефира на Нова? Този въпрос заслужава отделен коментар, но тук набързо ще отговоря така: няма да се усети отсъствието им само до момента, до който не застанат като водещи в някое друго студио, на някоя друга телевизия…