…а кифли търсят медийно внимание в поредното „дежа вю“, сезон №2

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 16 октомври

Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите, гласи седмата и най-важна заповед от алегоричния роман на Джордж Оруел „Животинска ферма“. Тази есен телевизиите са решили ако не да потвърдят, то поне и да не опровергаят този постулат, станал символ на тоталитаризма. Целият сезон преминава под ключовата дума „ферма“. Първо гледахме селскостопанската къща на „Биг Брадър“ с животните на двора, с която Нова телевизия отправи авансов залп към конкуренцията. После стартира непознатият досега формат „Фермата“, с който Би Ти Ви потърси един по-евтин, лесен и най-вече по-актуален заместител на „Сървайвър“. Но от Нова не бяха казали последната си дума – и ето го вторият сезон на „Фермер търси жена“ – предаването, в което градски кифли опитват да се харесат на мускулести земеделци и животновъди, притежаващи последен модел комбайни и добре мебелирани (в масовия случай) провинциални къщи.

Да, това вече сме го гледали, и то не само в първото издание на въпросното риалити преди 4 години. Ремикс на същата тема беше и „Мис Пепеляшка“ тази пролет. Също тогава следихме и „Женени от пръв поглед“, където младежи и девойки първо се събираха да живеят заедно, а чак след това се опитваха да се харесат взаимно.

Даже и да сте забравили, бързо ще се сетите, че това тук е кръстоска между двете. Естествено, в първия сезон през 2011-а нито един фермер, колкото и да търсеше, не можа да си намери жена. В „Женени от пръв поглед“ също не успя да просъществува нито един от скалъпените бракове… Но вече едва ли е останал зрител който да вярва, че реалната цел на подобно шоу е именно обявената в заглавието му.

Това впрочем е най-тъжният факт, свързан с тези риалити-формати и най-тежката присъда над тях. Противно на заложенатата в концепцията им близост с действителността, те стават все по-отдалечени от нея, все по-хипотетични, все по-наужким. Какво ти пука, драги зрителю, че нищо от очакваното и обещаното в едно такова шоу няма да се случи? Важното е нещо там да те занимава всяка петъчна вечер и да носи (все още) модерния етикет „риалити“…

Но нека опитаме да се абстрахираме от тези печални заключения за жанра и да видим какво все пак предлага вторият сезон на „Фермер търси жена“.

Преди всичко – нова водеща. Преди 4 години тази роля беше връчена на Александра Сърчаджиева и тя се справи съвсем прилично с нея. Впрочем, тази актриса е сякаш родена да води именно подобни предавания – притежава не само нужната визия и правоговор, но и добре дозиран артистизъм, с който редува ту сериозен тон, ту ирония и сарказъм към героите. Но в момента Алекс е заета с дейли-епизодите на „ВИП Брадър“, така че във „Фермер търси жена“ се е наложило да й намерят заместничка в лицето на Диана Тодорова. Доскоро тя бе позната на публиката само от емигрантската рубрика в предиобедния блок „На кафе“. Тук обаче тя разкрива още по-голям потенциал – контактна, добре сложена, с холивудска усмивка и бърза реакция, Диди се справя с ролята си с изненадваща лекота и увереност. Трудно е да се намерят забележки и към сценария, който тя чете в кадър или зад кадър – събитията са предадени обективно, без излишни внушения и тласкане на фабулата в една или друга посока.

Въпросът обаче е – каква е фабулата? Какво трябва да види зрителят в това риалити? Какви изводи трябва да си направи? Че младите български жени са кифли, които търсят в едно селско стопанство единствено приключения и медийно внимание? И че животът на земеделеца и животновъда е една екзотика, представена като комично къпане на нерез с маркуч или хвърляне на слама с вили за „Добре дошли“?

Това е основният проблем на иначе увлекателното селскостопанско риалити. А именно – че самото то априори не приема себе си насериозно. Типажът „момиче-кифла“ е охарактеризиран още в зародиш от самия кастинг на предаването. Нито една участничка даже не се и опитва да ни убеждава, че би заживяла на село, че би станала фермерска съпруга и примерна стопанска труженичка. У нито един от фермерите няма и един процент илюзия, че в това предаване би намерил своята така жадувана половинка. И едните, и другите са пред камерите единствено с цел самореклама.

Не че в това има нещо лошо – генезисът и смисълът на риалити-жанра е точно такъв. Проблемът е, че това лицемерие, превърнало се в публична тайна за вече много предавания, обръща всичко на майтап и подигравка. Кандидат-булките са за присмех, кандидат-младоженците са готови да станат за присмех и в крайна сметка цялото ни селско стопанство е взето на подбив – напук на комбайните марка „Ламборгини“ и нивите, подредени като аптеки.

Язък за иначе красивия начин, по който е заснето всичко. Пейзажите от различни краища на България са ослепителни, а фермите и къщите на кандидат-младоженците са като от реклами на все по-модерния селски туризъм. Въпросът е не можеше ли всичко това да е поне една идея сериозно показано, поне малко впрегнато в някаква смислена сюжетна нишка?Толкова ли не можеха да се намерят поне една истинска кандидат-фермерка и поне един истински кандидат-младоженец от село (а не такива в кавички, с актьорски функции), и това да си личи от километри и при двамата?

На фона на сериозно до драматизъм риалити като „Фермата“ (там търсенето на смисъл понякога отива в другата крайност, но това ще коментираме друг път – б.а.), “Фермер търси жена“ стои като карикатура в и без това излишно гротескната програмна схема на Нова телевизия. Априори сбърканата тоналност, в която е композирано цялото шоу, не просто подценява и дори обезсмисля усилията на куп професионалисти, ангажирани в създаването му, но обижда и малцината сериозни участници, дръзнали да повярват в заглавието и намеренията му. И в крайна сметка обижда и публиката – ако изобщо на нея й пука дали я обиждат или не.