„Втори план“ е полезна придобивка в програмата на bTV,  но не предлага нищо ново освен порасналото самочувствие на водещия

От миналия уикенд съботната програма на bTV се обогати с още едно заглавие – и то не просто поредното ток-шоу, а „Втори план“ на Мартин Карбовски. Появата му бе агресивно рекламирана в ефира и има защо. Досега подобно предаване не бе присъствало в ефира на тази най-консервативна откъм съдържание национална телевизия.

Ако за нейната аудитория изобщо е важно да знае – то принадлежи към жанра на т.нар. „гонзо журналистика“ – субективен стил и разказ от първо лице с уличен жаргон, хиперболизирано лично мнение и нескрити емоции – учудване, ирония, раздразнение, гняв, съжаление. Преобладаващото изразно средство в подобни гонзо-репортажи е сарказмът – не само към героите на разказа, но и към публиката.

Карбовски е не просто първият последовател на смятания за основоположник на жанра Хънтър Томпсън у нас – той продължава да бъде и единственият практикуващ, ако не броим опитите на „лудия репортер“ Даниел Петканов да прави нещо подобно, но далеч по-повърхностно в предаването на Милен Цветков. Героите му преобладаващо са аутсайдери – хора, принадлежащи към някакви малцинства и обикновено отритнати от традиционното общество. Или пък са типични негови представители, но към тях водещият търси по-агресивен анализаторски подход.

Първите стъпки в този жанр Карбовски направи в Нова телевизия още преди 10 години с „Отечествен фронт“. После, през 2010-а прибави към него още едно подобно предаване – „Директно Карбовски“. В началото на 2013-а той се изкуши от големите пари и реши да трансферира проектите си, с леко променени имена, в ефира на ТВ7. Това му донесе продължително съдебно дело с продуцентската му къща от Нова тв „Телеман“, която претендираше за обезщетение. След краха на ТВ7 Карбовски стоя известно време извън ефира – пътят му назад към Нова логично беше отрязан, а в програмата на Би Ти Ви явно май нямаше място за подобни скандални проекти.

Но ето, че вече има. За ужас на домакините почитателки на турските сериали през седмицата и на аудиторията, свикнала с Мариана Векилска, Петя Дикова и Светльо Иванов през уикендите, в събота от 17 ч на екрана се настанява мрачната фигура на черноризеца Карбовски и подхваща своите ъндърграунд-истории.

В първото издание на „Втори план“, кръстено „Проект аранжименти“, главни герои бяха силиконка, вманиачена на тема пластични операции и инвестирала над 30 000 лева в тялото си, и разкрасител на покойници, който подрежда ковчезите, преди да бъдат изпратени към последния им път. Стряскащ контраст, който основателно поставя въпроса дали съботният късен следобед е най-подходящото време за излъчване на подобна документалистика. „В чужбина жените не са така нагласени и напомпани като българките, но затова пък какви красиви гробища имат онези хора!“- ето едно типично обобщение на Карбовски, което показва, че в шокиращите му теми и образи всеки може да открие поука и тема за размисъл.

Дали всички издания на „Втори план“ ще бъдат толкова философски и екзистенциални и дали понякога героите и сюжетите му няма да са преднамерено скандални или твърде маргинални, както се е случвало в предишните му проекти – това тепърва ще се види. В случая ценното е, че най-сетне в ефира на този канал се настани предаване (ако не броим „bTV репортерите“), което показва живота такъв, какъвто не ни се иска да бъде, и го подлага на анализ. Да, светът не се състои само от трепетите на някой Фикрет, Лейля или Ферхунде. Кръгозорът може да бъде и нещо по-широко от ококорените очи на щастливо развеждащата се Мис Крокодил.

Не само концептуално, но и визуално новото шоу почти по нищо не се отличава от своите предшественици „Отечествен фронт“ и „Фронтова линия“. От чисто телевизионна гледна точка в него няма и нищо сложно за реализация – акцентът е изцяло върху темата и съдържанието, върху въпросите, които се задават. Две интервюта, заснети в подходящо избрана локация, и обобщения от водещия в студиото – малко усилия с голям ефект.

Основната разлика в сравнение с предаванията отпреди 10 години е в атитюда на самия Карбовски. В „Отечествен фронт“ той беше журналист, който търси отговори на въпроси, които вълнуват не само него, но и много други хора. Повече питаше, отколкото поучаваше. Във „Втори план“ той вече е човек, който сякаш предварително знае отговорите на всеки въпрос и държи да получи точно тях и от събеседниците си. Самочувствието му е напълно адекватно на гонзо-жанра, в който се изявява, но леко дразнещо. Вероятно скъпите телевизионни трансфери от близкото минало са оказали своето влияние и сега Карбовски се държи като футболист на „Манчестър Юнайтед“, който тепърва има да доказва високата си цена и седмична заплата.

Ако „Втори план“ имаше концептуални конкуренти вътре или поне извън ефира на bTV, вероятно поучителният тон щеше да е с една идея по-нисък, а старанието в търсене на различни гледни точки – по-голямо. В сегашния му вид основното достойнство на това предаване е, че изобщо се появи точно в този ефир – което не е никак малко, но може да е много повече.