Цирк като за световно

Започващият мондиал в Катар ще остане като една от най-позорните страници в историята и образец за властващото политическо лицемерие

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 ноември

_{Много шум за нищо: протестите срещу домакинството на мондиала се използват от западния свят на принципа на моркова и тоягата. Катар е търсен съюзник за САЩ, Великобритания и Евросъюза, но ще се превърне в истински враг най-рано след 18 декември.}

„Определянето на Катар за домакин на световното през 2022-а беше грешка“, призна в сензационно интервю бившият президент на ФИФА Сеп Блатер. „Но не само аз имам вина за това – най-активно за това решение лобираше тогавашният френски лидер Никола Саркози. Малко след избирането си като домакин Катар закупи от Франция бойни самолети “Мираж” на стойност 14,6 млрд. долара…“

Започващото тази неделя световно първенство, което постепенно ще изземе медийното внимание и ще трябва да ни разсейва от тревогите за настъпващата зима, има общ бюджет от над 220 милиарда долара. Това е около 5 пъти повече от цената на всичките предишни 8 мондиала – от Италия 1990 до Русия 2018, взети заедно. За сравнение – през 2018-а Кремъл е похарчил 11.6 милиарда, през 2014-а бюджетът на Бразилия е бил 15 милиарда, а на ЮАР през 2010-а – 3.6 милиарда долара.

Чудовищното харчене на пари от катарците не би трябвало да е проблем за останалия свят – дори и за най-цивилизованата му и хуманна част, към която се числим и ние, ако успоредно с него по строежите на тамошните стадиони не бяха загинали над 6000 работници от бедни страни като Пакистан, Индия, Виетнам и други. Ще се опитаме да преглътнем и нелепия период от годината, през който този мондиал ще се проведе. Но първенството в Катар преди всичко е символ на фрапиращото геополитическо лицемерие, което властва в съвременния свят.

Днес всички либерални медии в хор се надпреварват да критикуват порядките и устоите на шариатската държава-домакин, в която извънсъдебно се налагат наказания като бичуване, убийство с камъни и дори обезглавяване. Подтискането на правата на гей-малцинствата, с което всички пристигащи в Катар туристи ще трябва да се примирят за 28 дни, изведнъж също ще се окаже не чак такъв проблем, какъвто обаче са законите в Русия срещу ЛГБТ-пропагандата в медиите или срещу абортите в Полша. Или антиглобалистичната политика на Виктор Орбан в Унгария. Това там са смъртни грехове, срещу които трябва да се стовари цялата мощ на либералния свят. Но срещу мракобесничеството в Доха и Брюксел, и Вашингтон, изглеждат безсилни. Ще пуснат по някоя-друга статийка във вестниците си, ще се повъзмущават правозащитници в тв студиата и из Интернет, а футболният керван, колкото и абсурден да изглежда сред пясъците на пустинята, ще си върви…

Не вреди и да се заснеме някой документален сериал на „Нетфликс“ за корупцията във ФИФА по времето на същия този Блатер. Впрочем, тази платформа за домашно кино се е превърнала в нещо като гробище за недоубити мошеници и престъпници, като нерядко вместо да им се избодат очите, им изписват вежди. Корупцията вече е холивудско зрелище, което се консумира с чаша капучино върху холския диван. А там отвън, в реалния свят, няма принципни и вечни врагове – има само финансови интереси.

Днес Западът се чуди как да гледа на Катар – като на свой партньор (от когото напразно се надява да получи повече нефт от лимитите на ОПЕК), или като на потенциален враг. Същото се отнася и за Саудитска Арабия, чиито владетели доскоро бяха наричани убийци от Джо Байдън, но след това той им отиде на крака да им се моли за петролни жестове, които така и не получи. Днес Катар се застъпва за саудитите пред Иран, понеже им е вдигнал мерника заради Йемен и се оказа, че разполага с дронове, срещу които няма адекватно противодействие. Щатите, които реално трябваше да са домакини на това световно вместо Катар, се чудят имат ли изобщо съюзник в цялата тази група мюсюлмански държави… Те първенството така или иначе ще си го получат през 2026-а, заедно с Канада и Мексико. Но лицемерието на „прогресивния свят“ спрямо Катар ще се помни винаги. Ще бъде вечно сочено като прецедент, доказващ, че няма невъзможни неща и че нищо не може да бъде дотолкова безпринципно и нечестно, че да не може да бъде преглътнато.

Домакинството на Русия през 2018-а, когато кандидат беше и Англия, беше осъдено едва ли не като корупционна сделка на ФИФА. Но в същия ден, 2 декември 2010-а, Катар беше обявен за организатор през 2022-а, и това решение беше някак си преглътнато. А гордостта на английския футбол Дейвид Бекъм стана главно рекламно лице на катарския шампионат – срещу стотици милиони долари хонорар, разбира се. Ако трябва да сме точни – срещу $277 милиона в рамките на десетилетие.

Така функционира днешният свят – за пари всеки е готов на всичко, дори и да предаде онова, на което уж е бил символ – национално достойнство, принципи, дори елементарен здрав разум. И няма никакво значение, че строителите в Катар са живели в подобия на жилища – каюти с по едно шкафче, отделени с парче плат, и със заплата от 270 долара, които са изпращали на семействата си…

Призивите за бойкот на катарския мондиал останаха глас в пустиня. Поредната игра на демокрация, имитация на плурализъм на мненията в Западния свят. Навремето, след военния преврат в Аржентина през 1976-а, били достатъчно шумни и апелите да не се участва световното първенство от 1978-а, когато отборът на хунтата стана шампион. Но до бойкот така и не се стигна – нищо, че мачовете се играеха само на 500 метра от стаичките за изтезания, където са били измъчвани противниците на управляващия режим… Парите все пак не миришат, както би се заклел тогавашният президент на ФИФА Жоао Хавеланж. Демокрацията остава на заден план, когато е изгодно на когото трябва.

Впрочем, по същите причини и днес венецуелският президент Николас Мадуро вече е желан партньор за американците и се здрависва дружески с Джон Кели, макар че само преди две години Държавният департамент беше обявил награда от 15 милиона долара за информация срещу него и го заплашваше с доживотен затвор за „наркотероризъм“… Пореден цирк като за световно.

Забавно е да се наблюдава как днес хуманният Запад преглъща залъка Катар. В британската преса се успокояват по следния начин: „Щом приехме Русия през 2018-а, ще приемем сега и Катар. В Доха може да преследват всички гейове, но в Москва забраниха гей-парадите за 100 години напред! А и катарците никога не са ни заплашвали с ядрено унищожение!“.

В същото време обаче, медийните атаки срещу тамошните порядки остават по първите страници на западната преса. Целта е ясна – да бъде изтъргуван компромисът с това световно срещу петролна подкрепа и катарско послушание на фона на конфликта между НАТО и Русия. „Ако слушате, няма да ви нападаме толкова и ще ви оставим да извлечете някаква полза от цялото това безумие. Ако не слушате – ще съжалявате горчиво, че сте се хванали на това хоро“…

Тези взаимоизключващи се послания звучат комично, но всъщност навяват мрачни мисли. Това лицемерие, тези двойни стандарти тепърва ще създават беди – на този същия хуманен Запад, към който и ние принадлежим. Самоубийственото взимане на безпринципни решения няма да спре с някаква си там световна футболна купа. 220 милиарда долара, след договорки с Франция и с кого ли още не, похарчени за единия държавен престиж, който така и няма да бъде постигнат, са капка в морето. Какво значение има, че е можело да бъдат похарчени за далеч по-смислени неща – в полза на развиващите се страни и тяхното население, за мизерстващите гастарбайтери в Катар, за развитие на екологията… Тепърва далеч „по-напредничави“ държави като Щатите, Великобритания и Европейският съюз ще хвърлят нови и нови милиарди в угодата единствено на геополитически и идеологически интереси, оставяйки на заден план благоденствието на гражданите. Тепърва ще се появяват нови врагове след наказаната да не играе на този мондиал Русия, и след Иран, когото също искаха да отстранят от първенството, и то още „по-страшни“ такива. В техният кюп със сигурност ще е и Катар, само че не, не сега. След 18 декември.

Дотогава ще наблюдаваме невиждания цирк на двойните стандарти и ще се правим, че футболът е тема №1 в най-студената политическа зима от последните десетилетия.