Бумът, който предизвика сагата с „пържолите“ на Пламен от Беломорци, е само пореден епизод от сериала на националния ни мазохизъм
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 28 юли
Сагата с Пламен от Беломорци, на когото mu se jivee, отприщи вълна от полюсни коментари, в които всеки сочеше с пръст душманите, превръщаши живота му в ад. Едните се успокоиха, че на света има и по-глупави от тях, а другите – че са наравно умни с хора като него.
„Готов е за кмет“ – думите на устатия шеф-готвач Борис Петров в студиото на БНТ миналия уикенд най-точно обобщиха сагата на Пламен Христов от Беломорци, който навъртял сметка от 650 лева във варненски ресторант, от които 490 – за кило и половина от най-скъпите телешки стекове. В последвал репортаж на Нова телевизия живеещият в Нидерландия българин от малцинствата се похвали, че за същите пари след това нахранил 30 човека с цяло агне в родното си търговищско село.
Да, това е типичният образ на българския селски кмет – с неясно как натрупани пачки пари, които не се скъпи да хвърля по фолкпевици и за къщи-палати с надпис „Semeystvo Jivee mi se”. Поръчва смело в ресторанта, а после не се свени да си прави реклама с голямата сметка, която плаща заради лакомията и невежеството си. В дните, когато у нас все повече се говори за предстоящите местни избори, образът на Пламен от Беломорци е идеално олицетворение на родния политик – половината избиратели му се подиграват, задето е неграмотен, прост и самодоволен, а другите му се възхищават, че има толкова „спечелени с труд“ пари и си угажда с тях. Вторите вероятно с лекота биха гласували за него, с надеждата един ден да го достигнат. А първите – те биха гласували за някой съвсем друг, който иначе пак яде същите рибай-стекове, само че не недоволства от цената им не си качва касовия бон в социалните мрежи…
Но истинският „срам на седмицата“ не е в лайфстайла и интелекта на Беломорския нидерландец, а в реакциите, които клипчето му предизвика. Вечно преувеличаващите и търсещи сензации български медии стигнаха ново дъно, превръщайки в драма на сезона варненската софра на Пламен с пачката двайсетолевки. Скъпото телешко месо с лекота се превърна в „пържоли“, цената му беше закръглена от 490 на 650 лева (колкото е цялата сметка), а фукането на клиента, че може с лекота да заплати за собствения си кеф и неадекватност, някак от само себе си се трансформира в разочарование от българското Черноморие. Ето затова няма да почиват българите тук, а ще ходят в Гърция! Колко пъти слушаме този рефрен всяко лято?
И ако все пак в медийното отразяване присъстваше и някаква, макар и дълбоко стаена, ирония към невежия, но ящен клиент, реакциите във форуми и социални мрежи буквално счупиха тъпомера. Те най-общо могат да се разделят на следните типажи:
За първия (и застрашително масов) вид коментатори, Пламен е достоен българин, изкарал с честен гастарбайтерски труд парите си, който е бил измамен от алчните тукашни ресторантьори. В сагата с телешките стекове те намират поредната причина не само да избягват родното черноморие, но и по възможност изобщо да не живеят у нас. Или ако все пак живеят, битието им тук е един перманентен повод за псувни, от които трябва поне малко да им олекне.
Българите от втория вид, който също се множи в притеснителни темпове, се срамуват, че хора като Пламен са техни сънародници. Те предпочитат да вярват, че всяка нация е съставена само от високоинтелигентни същества като тях самите. Те винаги четат внимателно менюто, а за по-сигурно не сядат в никакво заведение, различно от квартално капанче с пейки за сядане и пържена цаца. При всяка възможност ходят на море в Гърция, където старателно избират заведения с безплатен чадър и шезлонг и гледат да се впишат в обявената задължителна минимална консумация. Могат да бъдат разпознати по снимките на фрапета в чашка със синьо-бялото гръцко знаме и надпис отдолу „Отново съм в моя Рай!“.
Това, разбира се, не им отнема правото мазохистично да коментират всяка история, свързана с техни сънародници и тукашни курорти. Привилегията да имат своята ежедневна порция хейт, услужливо подхранвана от социалните мрежи, е важна за тях както слънцето и въздухът за всяко човешко същество. Как може Пламен от Беломорци да не знае какво е рибай стек, и че скъпите блюда се мерят на грамаж? Не е ли ял фагри в слатинската „Густоза“ никога? Не му ли е мерил някой холандски Йорго грамажа на яденето? Истории като тази са чудесен шанс за тях и да споделят колко са пътували, къде какво телешко месо са яли или гледали във витрини. Еднакво горди са, че са виждали и много по-евтино от Варна, и много по-скъпо… Въобще навсякъде е по-хубаво от Варна и те със сигурност са по-умни от Пламен.
Може и скоро физиономията му да се забрави, но може и да остане като трайна емблема. Досущ като истински кандидат-кмет от наближаващите избори, човекът с пачката двайсетолевки ще продължи да фокусира в себе си въжделенията и отвращението на електората от всичко възможно в заобикалящия го свят. Свят, в който всеки напън за умствена дейност е почти болезнен, в който всички наоколо са мошеници, по бреговете ни изплуват мъртви крави и мишки, на Рожен стърчи пилон, жълтите павета са подредени накриво, а до тях в центъра на София има паметник на хора с автомати… Това живот ли е, кажете?
Пламен от Беломорци обаче е нещо като етническа версия на Кубрат Пулев, който, макар и пребит от украинеца Кличко, дръзновено казваше „Продължаваме!“ и дори стоеше на един крак, за да доказва, че е в кондиция. Мъжът, на който mu se jivee, има достатъчно пари и за „пържоли“, и за фолкпевици, и за агнета, с които да черпи себеподобните си. Той живее в свят, за който е напълно подготвен. Способен е да оцелее, каквото и да му сервира съдбата. За повечето от онези,, които превърнаха нелепата му фейсбук-изява в събитието на миналата седмица, оцеляването далеч не е така сигурно. Техният национален мазохизъм, съчетан с все по-задълбочаваща се мизантропия и депресия, профилактирана само с коментари в социалните мрежи, е опасно хронично заболяване. То не се лекува нито с фрапе на гръцки плаж, нито с едноседмична „ол инклузив“ почивка в Анталия, нито с фентанил. За българите, които мразят и страната си, и себе си, Пламен Христов е едновременно кмет, който пече агнета, невинна жертва на невидим враг и събирателен образ на врага. Ако той не съществуваше, щяха непременно да се постараят да си го измислят.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
На мен лично пък друго нещо ми направи най- потресаващо впечатление от тая история със стековете. Може да Ви се види смешно и нелепо дребно, господин Неделчев. Обаче направо ме шашна плащането в брой. Кой нормален човек днес плаща ТАКАВА сметка в брой!? Е това ме шашардиса. Тоя човек за банкови карти не е ли чувал? Пачка в задния джоб. Може рязко да Ви заприличам на любител на конспирациите, но мен ако питате- нарочно е това. С пачката. Демонстративно. Един вид- имам си пари, плащам си, вижте ме. Кеф цена няма! Нали така разправяме по тия географски ширини? Не че не е вярно, прочее. И аз купувам билети за Арена ди Верона година по- рано. Ама не съм ги снимала в нета всички да видят. Примерно. Ей тая пачка в брой, с която този човек плащаше просто не ми излиза от главата. Иначе в общи линии съм съгласна с написаното от Вас. И като чета обобщението Ви на коментарите в мрежата- за пореден път се убеждавам колко съм права, че нямам ни фейс, ни инстраграм, ни нищо. Добре съм си така. С два мейла и един скайп за всеки случай и от носталгия. 🙂 На който му трябвам- намира ме. Останалите океани от глупост, хейт, неграмотност и простащина- не, благодаря. Достатъчно ги срещам и по улицата. Стига ми.
А какво ще кажете за намерението на въпросното заведение да съди човека с пачката? Щеше да е смешно, ако не беше толкова абсурдно. Всеки има конституционното право да е идиот- Пламен Христов също. Не виждам как ще ги осъди, защото не вярвам на твърдението му, че в менюто не е упомената цена за грамаж на рибай стековете. И най- долнопробния ресторант няма да си вкара такъв автогол. Но самия факт, че им е хрумнало да го съдят казва много. И друг път съм коментирала с Вас, по други поводи, темата за великия туристическо- ресторантьорски „бизнес“ у нас- няма да започвам пак. Не мисля, че някой има право да иронизира хората, които предпочитат да почиват навън- и аз съм в това число от сто години време. Положителните ми емоции из България са по-скоро изключение и са свързани основно с планинските ни курорти. Но и там нещата са руска рулетка- или попадаш на уникални хора, или…не стъпваш втори път. Няма сила на света, която да ме убеди, че честно и трудно спечелените ми пари трябва да се дадат на хора, за които българският турист е ПРОБЛЕМ. Няма как да бъда убедена да преглътна комплектът от компромисно обслужване, дискусионно качество и измислени цени. Няма начин. И това- без да слагаме в сметката „бонуси“ като “ Тоалетната е само за клиенти!“. При положение, че ВЪЗПИТАНО съм обяснила, че ще я платя. Колкото и да поискат. Прост пример. Скорошен пример. Знаете, всяко лято във Варна има оперен фестивал. Обикновено с чудесна програма. Тази година исках да видя АИДА с Красимира Стоянова. Ами извинявайте, ама ВСИЧКИ хотели (повече от осем!!!), с които разговарях, ми обясниха ПОДЧЕРТАНО нелюбезно, че паркингът се заплаща отделно по еди колко си на ден. Имаше дори реплика: „Абе вие софиянците кога ще се научите, че на морето и въздухът струва пари?“ Хубаво. Нека струва. Ама не се ли научихте вече ЛЮБЕЗНО и ВЪЗПИТАНО да ги взимате тия пари!? Аз пари навсякъде и за всичко ще платя. Не е в това въпросът въобще! Нищо на тоя свят не е безплатно. Особено ако е качествено. Въпросът е КАК ще ми вземеш парите. И какво ще получа срещу тях. Хората специално в морския ни туризъм още не са разбрали един прост факт. Гостите не плащат за пясъка и морето. Море има къде ли не. Плажове- тоже. Туристът плаща за ОТНОШЕНИЕ. И се връща заради ОТНОШЕНИЕТО. Е, от къде на къде някакви невъзпитани тарикати настояват за 9% ДДС? При това положение? При това качество на работа? Ами не го заслужават. Край. Точка. Как приключи казусът с операта във Варна ли? Ами как. Говорих с една колега от тамошна болница, платих й за един апартамен и така. И понеже си говорим за Христов и неговите стекове- ето Ви още един въпрос, който мисля, че също казва много за манталитета, претенциите и възпитанието. На представлението на АИДА във Варна присъства държавният глава със съпругата си. Тя- по ПЛАЖНА рокля с презрамки и плажни шляпки. Той- с доволно измачкана риза. Очевидно- пътувал преди това от друго събитие. На опера. Президентът. Пък после се чудим на неграмотния Пламен, нали така. Да, на Арена ди Верона и на Маестранца в Севиля ( също любимо място за опера лятото) също има хора по джапанки и плажни рокли. Но не президенти и съпругите им. Или кметът на Сивиля. Примерно. А пилонът на Рожен е дивотия и половина. Плакатна комплексарщина. Нищо лично, нямам нищо против хората, които симпатизират на това. Но да се излеят тирове с пари в това, докато цяла България събира капачки за детски линейки и докато се плащат по ДВА ЛЕВА за храна за нощно дежурство на медицински персонал…Не знам. Аз лично по друг начин виждам патриотизма. Плащаш си данъците. Рециклираш боклуците. Учиш си децата да си уважават учителите и правилата на обществото. Не дращиш по витрини на магазини. И опитваш да правиш нещо смислено за другите. Колкото ти е по възможностите. На мен това ми е пилона в тоя живот. Без да си татуирам Ботев и Левски. А ако тоя убавец със стековете наистина стане кмет- значи и ние с Вас можем. Някой ден. 🙂
П.П. Нямам търпение за новия БИОГРАФ. Нали август си е моят месец- и именият ми, и рожденият ми ден са през август. Любопитна съм какво сте ми „подарили“! :)))
ХаресвамХаресвам
Пачките с пари обикновено означават бизнес в сивата или полу-сивата икономика. Колкото до генерализирането, че българският туризъм е зле – категорично не го приемам. Където аз ходя у нас, а това не са едно и две места, проблеми никакви не съм имал и нямам никакви забележки. Същевременно слушам все повече оплаквания от Гърция – като се започне от отношение и се стигне до елементарни неща като интернет, инфраструктура, куриерски услуги, аптеки, медицинско обслужване и прочие.
Просто у нас хората са свикнали всеки да им решава случайно възникналите проблеми, докато в чужбина са дисциплинирани и просто си „налягат парцалите“. Затова и там повече им харесва – защото никой не се церемони с тях и не им дава шанс да се обясняват. Докато тук все очакват за тях да се направи някакво изключение.
Точно пък за паркингите да даваме пример с чужбина е абсурдно – там нещата са много по-зле и много по-скъпи, отколкото тук, и никой дори не мечтае да ходи навсякъде с колата си и да я оставя където му е удобно…
ХаресвамХаресвам
С цялото ми уважение, господин Неделчев- Вие НЕ сте случаен човек. Нормално е, като се появите някъде, да се постараят заради Вас. Вие сте главният редактор на най- доброто българско списание. И не сте на тая „нива“ от ония ден. Вие сте от хората, за които важи фразата, че „името и репутацията влизат пет минути преди това“. За което сте работил дълго и упорито, разбира се. Затова въобще не се изненадвам, че намирате места разни и разнообразни, на които проблеми нямате. Освен да си обменим информация. Аз обичам страната си. Това, че имам изисквания към държавата си, е съвсем отделен въпрос. И, да- генерализирането на тема туризъм е категорично погрешен подход. Аз съм си позволила да споделя само лични впечатления. От една, втора, трета година. Един, втори, трети опит. Съжалявам, но ако аз ТРИ ПЪТИ опитам да направя нещо в операционната- пациентът ми просто няма да е жив. Трябва да съм перфектна от първия път. Нали за това съм учила сто години. Нали това съм искала цял живот. Смея да кажа, че това се отнася до всяка професия. Та и с туризма ни. Да, бих дала шанс на всеки. Но десет шанса не бих дала дори на съпруга си. 🙂
За Гърция нищо не мога да кажа. Пътувала съм там много, да. Но основно по работа и за да разглеждам забележителности и музеи. На море в Гърция съм ходила веднъж. Самия факт, че не повторих…За това нищо не си позволявам да кажа. Но за Турция книга мога да напиша. Последните две години- тази ще е третата- семейното море ще е в Албания. Обикновено любопитство. Толкова е близо, пък сякаш сме на друга планета. Интересни хора. С подчертано добро отношение към нас, българите. От това, което съм видяла до сега.
Не знам. Безкраен разговор е това. Пак ще Ви кажа. Отношението е основното. И според мен от там започва всичко. И там свършва. Ето, напоследък бях в един нов хотел в планината. Във Велинград. Празнувахме юбилей на наша близка. Ами прекрасно беше всичко. Прекрасно. С удоволствие бих се върнала там, за да си почина. Сама. Е така, пълен релакс. Имам нужда. Прекрасно място. Кашмир. Хотелът се казва Кашмир. Надявам се, че след една година хотелът ще е точно толкова добър, колкото е сега. А не типично по нашенски да е добър, докато е нов…
ХаресвамХаресвам
Велинград, Сандански, Каварна и Калиакра, Балчик, Варна най-вече… Все места, където човек може да прекара много по-добре от всяка близка държава. Велико Търново, Кюстендил също… Въобще списъкът е дълъг. Никъде не знаят кой съм и не се стараят заради мен. Просто се фокусирам върху позитивното и си правя внимателни проучвания, преди да отида някъде. В Турция със сигурност отношението е по-добро, а и цените също. Трудно е да се сравняваме с една от най-великите държави в исторически план, с география и природа, където нищо не липсва, и с манталитет на широко скроени хора.
В Албания бих отишъл с огромно удоволствие и съм сигурен че ще ми хареса.
Но като цяло у нас има достатъчно прекрасни места с обслужване и меню на ниво. Не приемам позицията на мои приятели, които буквално нищо не са видели от България, а постоянно се фукат къде са ходили в други държави. Е, понякога се и оплакват – най-вече от недостиг на пари 😉
ХаресвамХаресвам
Интересен списък. Много благодаря. Само в Калиакра не съм ходила никога все още- колкото и да е странно. Кюстендил познавам добре. Покойната ми най- любима леля беше омъжена там, дълги години преподаваше български език и математика в Математическата гимназия на града. През Балчик съм преминавала нееднократно. Но просто преминавала. Имам много емоционални спомени- в градината на Двореца направих професионална фотосесия по повод 40- я си рожден ден. Това беше подаръкът на съпруга ми. 🙂 Пак там направихме фотосесията за 10- та годишнина от венчавката си. Така че Балчик е на специално място в сърцето ми. Но в Калиакра ще отида скоро, обещавам. А Вие идете в Албания, гарантирам, че ще Ви хареса. Обаче да знаете- там знаците по пътищата не са на почит. Не знам защо. Или трябва да сте си проверил маршрута предварително, или трябва да имате джи пи ес, на който сериозно може да се разчита. Странно е това със знаците, защото пътищата са съвсем прилични. Е, някъде високо в планините не до там, но пътищата за морето, за Тирана, основните маршрути. Те са ок. Просто не мога да разбера с какво толкова сме си заслужили това подчертано добро отношение, което имат към нас. На фона на това, което е от съвсем близката Македония…Родната ми Македония. То тя не че не е родна на половин България!…
Оплакване от липса на пари, а. Пък и днес по новините казваха колко се виси по границите. То това е от нямане на пари също… Хубави почивни дни от мен! Аз съм на разположение, така че…:)
ХаресвамХаресвам