Наистина като в хитов сериал, подвигът на 20-годишната Нургюл Салимова на Световната купа по шах синтезира всички добродетели на българската нация, но извади на показ и най-отвратителните й черти
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 август
Помните ли нашумелия сериал по „Нетфликс“ отпреди три години „Дамски гамбит“? Комбинацията от игра с безкрайни комбинации, синтезираща в себе си всички най-важни качества на човешкия ум, и красиво момиче, тръгнало буквално от нищото и тръгнало само да се бори с най-силните измежду най-умните, подейства завладяващо и направо магически на публиката. Интересът към шаха в световен мащаб рязко скочи, а много деца, не само момичета, поеха по пътя на главната героиня Бет, родена от писателя Уолтър Тевис в негов роман отпреди 40 години.
Но когато подобна история се случва в реалния живот, а хиляди хора могат да я следят на живо по интернет, това е не просто интригуваща история, а един от сюжетите на годината. Подвизите на 20-годишната Нургюл Салимова на Световната купа по шах в Баку, където тя стана първата не-гросмайсторка („само“ международен майстор с личен коефициент доста по-нисък от този на съперничките), достигнала до финала на турнира, за броени часове приковаха вниманието на цяла България. Преобладаващата емоция беше гордост и възторг. Не се срещат толкова често около нас примери за такива постижения, плод на талант и дългогодишно постоянство, каквото никакви лишения и финансова оскъдица не могат да разколебаят. Финалният мач, започнал миналия уикенд и продължил в понеделник, прикова вниманието дори на хора, които никога не са се интересували от шах.
Повечето хора се радваха нескрито – на храбрата игра на нашето момиче, на добрия му английски, на скромността, показана в интервютата, на спокойното поведение и стилно облекло на Нургюл… Но успоредно с това сървърите, които излъчваха събитието на живо, се изпълниха с коментари „типично по нашенски“ – кога просташки, кога направо злобни към съперничката и към финалистите от мъжкия турнир, кога просто плод на шокиращо, но войнстващо и невъзмутимо невежество. Такива сме си – не ни е страх полагаме виртуални усилия от телефоните и компютрите си и да си натрапваме мнението – дори и когато нямаме какво толкова да кажем. Байганьовщината изведнъж заля като цунами интелигентната, сдържана и дълбокомислена вселена на шахмата. „Продавам Тойота“, „УЕФА е мафия“, „Путин е джудже“, „Туркинята да си ходи в Турция“ и прочие тъпотии окупираха чат-прозореца, където обикновено хората коментират развоя на партията или просто изразяват подкрепа към своята любимка. Беше просто поредният български надпис, изчегъртан върху Божи гроб в Йерусалим или върху Колизеума в Рим.
Паралелно с това сензацията Нургюл разпали и политически страсти. Безродни нещастници, като един печално известен – с публичните си доноси срещу всеки, който не мисли като него, учител по история (как е възможно подобни хора въобще да преподават каквото и да било), побързаха да я експлоатират в жалкия си пропаганден наратив, противопоставяйки „едно българско момиче от турски произход срещу един руски агент с български“, визирайки президента Радев. Въобще готовността на някакви хора да използват всяко по-нашумяло събитие (катастрофирала руска сонда на Луната, намерена мина в Черно море, издигнат пилон с българския флаг, събиране на хора на Бузлуджа или каквото и да е друго), за да пробутват продажническите си опорки, все повече прилича на психологическа патология, която вече достига истерично кресчендо.
Успоредно с всичко това шахматната федерация бълваше оправдания, че Нургюл „не била сама“ в Баку, че участието й там било старателно подготвяно и подкрепяно. По стара българска традиция започнаха да се сипят обещания за помощ, Стопанският университет в Свищов отпусна стипендия на своята първокурсничка, а сайтове се надпреварваха да бълват патриотични заглавия, макар и дори да не правеха разлика между Световно първенство и Световна купа.
Докато се бореше с рускинята и с напрежението в себе си на хиляди километри оттук, 20-годишното момиче от търговищското село Крепча фокусира в образа си както жаждата на българите да се зарадват на нещо хубаво, произлязло от тях, така и цялата дребнавост, тесногръдие и притворство, на което са способни. Типичен дамски гамбит по български. Загубихме един финал още преди да се бяхме надъхали достатъчно, че можем да го спечелим. Показахме пред цял свят, че след Веселин Топалов и Антоанета Стефанова, за пореден път можем да излъчим шампион в спорта на най-умните хора. Изложихме се пред шахматната общност с простотията си. Отровихме българското публично пространство с нещастните си опити да използваме сензацията Нургюл за дребната си, продажна и психопатска, идеологическа „адженда“.
Толкова много умиление и гордост от едно крехко момиче, и толкова много срам и отвращение от хората наоколо.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Чудех се какво ли ще напишете. Не за изключителният успех на Сияйната роза- това означавало Нургюл на български. Една от моите сестри се казва Нур, тя ме просветли. 🙂 Та, беше ми интересно какво ще напишете именно за всичките тия дивотии, които се изляха около тази победа. Както обикновено, не съм изненадава въобще, че подкрепям с три ръце написаното от Вас, господин Неделчев. Нищо не разбирам от шах. Въобще. Обаче даже аз разумявам, че нещо голямо, важно се е случило. Това, което не разумявам, е тая истерия. Вероятно ще скандализирам много хора с мнението си, дори може би и Вас в известна степен. Много съжалявам, но това НЕ Е български успех за мен. Това е ЛИЧЕН успех на едно умно, фантастично, талантливо, упорито, прекрасно младо момиче. И цената на тоя успех не сме я платили ние! Че да се тупаме в гърдите сега и да пишем трогателни и не толкова трогателни простии из нета! Цената на тоя успех – и на всички досегашни и бъдещи- е платена от Нургюл лично. И аз знам добре каква е тая цена. Лишения. Нямане. Упоритост. Самодисциплина. Непреклонна вяра, че НАИСТИНА си заслужава. Много тежки часове на размисъл и съмнения. Много дълги нощи и тежки дни. В които зад тихата усмивка и мълчанието ти бушуват бури. Но ти стискаш зъби и не се предаваш. Защото вярваш, ЗНАЕШ, че ще се справиш. От къде знам ли? Знам. Шахматистката има един огромен плюс, който аз нямах- моето семейство не просто не подкрепи мечтата ми да бъда хирург- те направиха всичко по силите си да ме откажат. От безобидното „жена- хирург е изключение“ до „ти сериозно ли мислиш, че ще се справиш“. Не ги съдя. Инженерите са посредствени хора с тесен- и нисък!- кръгозор. Особено инженерите в България. Когато в един род има само инженери, математици, физици и пилоти, а ти отидеш в Класическата…Е, разбирате ме добре. Не се отказах. Защо ли? Първо- защото избягах от тия хора веднага, щом можах. И второ- защото знаех, че съм родена за това. От дете го знаех. И знам какво ми струва да стигна до тук. За това пак ще кажа- това е ЛИЧНА победа и тя няма нищо общо с когото и да е в България. Учителят по история да не е Емил Джасим случайно? Този човек май забрави, че го изхвърлиха от Класическата. И че ако не беше покойната Стамена Димова- никой за нищо на света нямаше да му позволи да си вземе изпитите като частен ученик, за да се дипломира все пак. Също като друг един учител, уж много светъл ум, който в потресаваща интервю при Карбовски обясняваше как жената „трябва да слуша мъжа си и да не си отваря устата“. Как трябва да се забрани на жените да абортират и още куп подобни безумства. Куче не бих дала на такъв да възпитава, не ли човек! Когато Димитров победи Джокович, казах на една колега, че това въобще не е важно. Освен за самия Димитров и за банковата му сметка. Още не ми говори. И ме смята зая „безродница“. Съжалявам. Няма сила на света, която да ме убеди, че някакъв си тенисист е повод за гордост. За протокола- в деня, когато това се случи, шест от осемте най- важни издания по неврология в света публикуваха огромни статии за сериозни пробиви на БЪЛГАРСКИ невролози в лечението на атипичен Паркинсон, известен още като Деменция с телца на Леви и съществен напредък в разгадаването на алгоритъма на глиобластома- единственият мозъчен тумор, който все още не оперираме радикално и който е с фатален край. Видях новини и съобщения за тези големи пробиви във всички сериозни и не толкова европейски и американски издания. Освен в България. Убедена съм, че колегите ми, които са постигнали всичко това и продължават по този път са никому неизвестни в България. Сигурна съм. Така, както съм убедена, че никой в тази страна не е наясно с моите 12 нововъведения при безкръвно вътреутробно коригиране на аневризми при фетуси. И с разработения лично от мен метод на роботизирана резекция на аневризми при деца под 8 годишна възраст със сърдечни проблеми и, или трансплантирани органи. Не са наясно, но използват работата ми. Без да съм давала разрешение за използване на патентованите си открития, прочее… Това не е наш проблем, разбира се. Един лекар върви напред по причини, нямащи нищо общо с признанието на съсловието. Просто в България кражбата на чужд труд е на виртуозно ниво. Същото е сега с шахматистката. Крадат успеха й знайни и незнайни „разбирачи“. Аз й симпатизирам. Защото шахът не е за прости хора. Професионална деформация- симпатизирам на красивия ум! 🙂 Едно не мога да разбера. Като четох обобщените от Вас коментари. Хубаво де. Нямаш какво хубаво да кажеш. Добре. Ама не може ли да си замълчиш?! Моля! Просто да замълчиш? Не може. Явно. Пък после се чудим защо в нашето бурканче с мед все има катран. Мен едно нещо наистина ме вълнува. Сигурно ще Ви се види смешно. Последно- тя имаше или нямаше подкрепа за това състезание? Защото ако е нямала финансиране, а някакви идиоти сега ще се снимат с нея на летището…Нали. Жалка история. Всичко това ми напомня нещо, господин Неделчев. Преди години стана така, че се наложи да оперирам човек, тежко пострадал при опит за покушение. Целите са били две. Единият оцеля. Та, при един от контролните прегледи не се стърпях и го попитах дали не се интересува кой му е спретнал това. Човекът се усмихна леко: “ Който донесе най- големият венец на погребението утре. Винаги е така, повярвайте ми.“ Та и с това умно момиче така- оставили я да се оправя сама пък сега всички ще търчат за селфи. Грозна работа. Българска работа. Да е живо и здраво момичето. Дано я чакат още по- големи успехи. А мен ме чака още едно нощно дежурство преди рождения ден в понеделник. 🙂 И ще тръгна за морето с новия БИОГРАФ. 🙂 Е, ако излезе до 3- ти септември де. Ако не- като се върна ще си наваксам!
ХаресвамХаресвам
Новият брой трябва да е в петък на пазара, най-късно в събота, 2 септември. На корицата ще е Илон Мъск и вътре има 20 страници за него, които съм сигурен, че ще са Ви интересни. Още един мозък, достоен за изследване 😉
ХаресвамХаресвам
Много Ви благодаря за предварителната вътрешна информация! 🙂 За датата особено. Идвате значи с мен на море в Албания. 🙂 Илон Мъск, а. Това ще го прочета с огромен интерес. Интересно ми е как е започнал. Не е все едно дали постигаш чудеса, започвайки от мазето на баба си или шивашката машина на майка си, или пък просто имаш нещо за начало. И съм любопитна дали наистина този човек някога е бил изследван. Няма как да знаем- лекарска тайна. Лично предположение, основано само на наблюдение на публичното му поведение- Синдром на Аспергер. 90% от точните гениални умове имат някаква негова форма. При Мъск има и реакции, типични за биполярно разстройство и вероятни паник атаки. Геният винаги има цена. И тя винаги е тежка. Уви.
ХаресвамХаресвам
Да, плюс тежко детство в Претория
ХаресвамХаресвам
Това за детството не го знаех. От Вас научавам. Но тежкото детство ВИНАГИ обяснява МНОГО неща. Отново, благодаря Ви! 🙂
ХаресвамХаресвам