Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

Когато нещо е достатъчно важно, човек просто го прави – дори и когато прогнозите за крайния изход не са в негова полза.

Илон Мъск

52-годишният мъж от септемврийската си корица не само е най-богатият жив човек, но може би най-важната личност в световната индустрия за скорошните десетилетия. А също и една от ключовите фигури в политиката, медиите и социалните мрежи, които все повече детерминират живота и мисленето ни.

Покупката на платформата Туитър, която вече прекръсти на Х, за последната година превърна Илон Мъск от обичан и даван за пример предприемач-ексцентрик в систематично демонизиран „обществен враг“, тъй като действията му в защита на свободата на словото и плурализма никак не се харесват на определени кръгове в Америка.

Скоро ще излезе и чисто нова биографична книга за него от Уолтър Айзъксън – същият, който написа и бестселъра за Стив Джобс. За Мъск тепърва ще се говори все повече и повече, мненията ще стават все по-полярни, но едно е сигурно – той е изключително интересна и фундаментална фигура, един от малкото съвременни гении на предприемачеството. И достатъчно дързък, дори луд човек, за да не се поддава на опитите да го ограничат до определени рамки. Опитахме се да обобщим личността и кариерата му досега, акцентирайки върху събитията от последната година.

Като допълнение към бизнес-тематиката в нашия том #144, не пропускайте очерците за часовникарско-бижутерската империя Cartier, един от символите на вечната класа и лукс, както и за легендарния автомобилопроизводител Фердинанд Порше.

Гордеем се и с големите си интервюта-изповеди на две естрадни легенди юбилярки – Йорданка Христова и Нели Рангелова. Много интересен е и очеркът на Марина Чертова за „съветския Синатра“ Муслим Магомаев. Продължаваме и с поредицата на Тончо Краевски за „инфлуенсъри от старо време“, като този месец герой на есеистично-аналитичния му текст е великият германец Ернст Юнгер.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор