Новият български сериал шокира с безжалостната истина за болниците и лекарите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 март

Ефектът, който произведоха първите серии на „Откраднат живот“, е толкова голям, че из социалните мрежи се заговори не на шега за принудителното му спиране. Лекарската мафия щяла да направи всичко възможно поредицата да не продължи дълго. Сам по себе си този слух показва шокиращата степен на истините, които лъсват благодарение на сериала, както и че обществото отдавна е имало нужда да ги види на екран.

Дори и само това да беше заслугата на създателите – те заслужават поздравления. Щеше обаче да бъде дразнещо и дори тъжно, ако мрачните тайни на българското здравеопазване бяха пресъздадени чрез един второкласен продукт на телевизионното кино. Достатъчно е да си спомним печалния опит с „Четвърта власт“ – сериал, който принципно имаше похвални амбиции и смели намерения, но реализацията му бе многократно под нивото на заявените претенции и размера на снимачния бюджет.

За щастие, с „Откраднат живот“ не е така. В Нова телевизия явно са си взели поука след несполучливия опит с „Отплата“, който беше поверен на недоказани сценаристи и продуценти, и сега са заложили на сигурно. Филмовата къща на Евтим Милошев „Дрийм тийм“ стои зад някои от най-успешните и качествени български сериали – „Столичани в повече“ и „Дървото на живота“. Рутината и сигурният почерк, с който екипът й работи, се усетиха още от първите минути на лекарския сериал.

Споровете на кой чуждестранен образец прилича повече – на „Спешно отделение“, „Д-р Хаус“,  „Анатомията на Грей“ или на „Болница на края на града“, са напълно излишни. Те биха били уместни, ако в сценария на „Откраднат живот“ не се долавяше никаква типично българска нишка, ако всички ситуации и обрати бяха директно или прикрито заимствани от чужди филми. Случаят с „Отплата“ беше именно такъв. За добро или за зло обаче, родната болнична действителност е толкова благодатен източник на покъртителни сюжетни линии, че всякакво усещане за „дежа вю“ и аналогии със сериали с Джордж Клуни или Милош Копецки са изключени.

Уважаван лекар сменя болното си бебе с друго под носа на самотния му баща. Откриват се нови скъпоструващи лаборатории с пари, източвани от Здравната каса. Всекидневно се поставят грешни диагнози, правят се ненужни операции, върти се търговия с новородени, пациенти се изнудват за пари… И всичко това – на фона на интриги, разврат и козируване на управляващите и силните на деня. Още с първите си епизоди „Откраднат живот“ издаде безпощадна епикриза на здравеопазването ни, и то на фона на продължаващия смешен плач, че държавата не отделя достатъчно пари за него и че е длъжница на лекарското съсловие. Така синтезирано, звучи наистина гротескно и пресилено, но на екрана всичко изглежда реалистично и до болка познато. „Но не всички медици у нас са такива“, обидено би възроптал всеки по-честолюбив представител на съсловието. Да, не са, но свестните са представени в сериала напълно пропорционално – чрез може би единствения изцяло положителен образ в лицето на д-р Василев, който, да не забравяме, е колкото лекар, толкова и пациент.

Освен на добрия сценарий, усещането за автентичност се дължи и на убедителната актьорска игра. Младият актьор Александър Алексиев,школуван в Ню Йорк и натрупал опит в Лондон, е чудесен избор за главната роля в партньорство с баща си Стоян Алексиев. Въздействащи и многопластови са и изявите на Йоана Буковска, пловдивското откритие Радина Думанян, Янина Кашева, Мария Каварджикова и Димо Алексиев. Режисурата е стилна, но ненатрапчива, с умело редуване на динамични сцени и психологически интерлюдии.

Като може би единствен и то немалък минус на продукцията може да бъде посочено лошото качество на звука – познат проблем от повечето български филми. В определени моменти зрителят така и не разбира репликите на актьорите. Гласовете им кънтят на кухо и следенето на диалога е направо мъчение. Страничните шумове, идващи от екрана, създават усещане не за игрален филм, а за риалити от типа „София – ден и нощ“ и „Съдби на кръстопът“.

Но, както се казва – това да му е кусурът. Ако и предстоящите епизоди на „Откраднат живот“ са толкова реалистични и вълнуващи като първите, можем спокойно и с облекчение да обявим телевизионното ни кино за възкръснало. Напипването на наболели проблеми от българското ежедневие, съчетано с талантлива режисьорска и актьорска работа, нагледно показва каква сила и фактор може да бъде телевизията, стига да поиска.