Излезе по кината без много шум, ако не броим 2-3 PR-интервюта в някои телевизии. За малко да пропусна да го гледам на голям екран, а си заслужава. Един от малкото български филми, които, макар и да не принадлежат към екшън-жанровете, си заслужава да гледаш на кино. Заснет е наистина много добре – с внимателно подбрани локации, добър усет към движението и гледните точки на камерата и отлично подредено осветление.

„Събирач на трупове“, отличен с награда за най-добър сценарий на миналогодишния фестивал „Златна роза“ във Варна, е изненадващо зрял и балансиран режисьорски дебют в жанра криминална драма с елементи на черна комедия. Личи си, че сценаристът Марин Дамянов, а и режисьорът Димитър Димитров, са гледали внимателно филми като Sling Blade на Били Боб Торнтън и са си водили бележки. Историята за събиращия телата на умрели хора Ицо, който се влюбва в красива мутреса с тежък характер и това му помага да осъзнае смисъла на живота си, не блести с оригиналност, но затова пък е пресъздадена с вкус и стил, с добър ритъм и убедително актьорско присъствие до най-малката роля.

Комедийните нотки са наистина смешни, но по някакъв горчиво-мъдър, а не лековат начин. Финалът е по холивудски оптимистичен, но не и повърхностен. Филмът се пази от евтини флиртове с публиката, без да допуска грешката на много свои български събратя – да се дистанцира от всякакво намерение да й се хареса. Единствено окарикатуряването на образа на Мишо Билалов ми се струва пресилено и прекалено гротескно – ако беше по-близък до реалността, от това историята щеше само да спечели.