Таланти няма – действайте

„Читалищното шоу“ на bTV е значително освежено, но това не го прави по-малко излишно

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 11 март

BG_Talant_Juri
За поредна година съдиите са принудени да търсят под вола теле. За разлика от друг път, сега обаче не дразнят публиката наравно с участниците.

Без колебание – „България търси талант“ е най-досадното и излишно риалити-шоу в българския ефир. Сам по себе си този факт е оксиморон. Едно предаване с автентични участници, показващо нещата такива, каквито са, с минимум режисура и сценарий, никога не може да бъде досадно и излишно. Но това тук е именно такова – заради неосъществената претенция, съдържаща се в самото му заглавие. Ако не беше инстинктивното очакване на публиката да гледа в него истински таланти, всичко щеше да е наред. Зрителят никога няма да се умори да се подиграва на някой полуидиот, решил да се изтъпани в национален праймтайм, да се умилява от изявите на сладки дечица или да аплодира първото докосване на свои съседи или съграждани до чудото, наречено телевизия. Ако например шоуто се казваше „България се смее и трогва“ – щеше да има пълно покритие между предчувствие и краен резултат.

В този си вид обаче „България търси талант“ е обречено винаги да предизвиква подигравки, раздразнение или пълно безразличие. Освен ако, пак повтарям, не стискаме палци за детето на комшията, за съученици от гимназията или за бегло познати колеги от службата.

Усещането за „дежа вю“ в това иначе скъпоструващо и претенциозно представено шоу е толкова голямо, че дори не си заслужава да се пише отделен анализ за него. Достатъчно би било да препечатаме коментара си за миналогодишното издание. Кому е нужно подобно предаване в най-гледаното телевизионно време? Как кому – на bTV, за да се разпише отново в жанра риалити-формат. За да прави конкуренция на царицата в тези работи – Нова тв. За да може да ни се хвали всяка седмица как поредният епизод счупил рекордите по зрителски рейтинг. Положението е като в кошмарно низходяща спирала, от която няма измъкване. Колкото по-безславна е съдбата на всеки предишен победител в „България търси талант“ (а тя е точно такава), толкова по-безумни са кандидатите за участие в следващите издания. Класическо фрийк-шоу на квадрат, маскирано зад пословично благородните намерения и внушения на bTV. Таланти няма – действайте!

Но да не бъдем прекалено жестоки и преднамерени към предаване, което, независимо от нечии несбъднати надежди, всеки уикенд ще бъде очаквано от стотици хиляди българи.  „България търси талант“ започна петия си сезон с нов продуцент и авторски екип и със значително освежена визия. Предшествалата го рекламна кампания беше стилна и същевременно сдържана, без излишно приповдигнат патос. Решението първите кастинги да се провеждат в аристократичните театрални салони на различни градове, също е чудесно и придава допълнителна изисканост. Фрийк-изпълненията на жадни за пет минути слава самозванци отново са налице, но не са изведени на преден план по начина, по който това се правеше от „ивосиромаховото жури“ миналата година. И въпреки това е трудно да забележиш истинското олицетворение на ключовата дума „талант“ в морето от симпатична посредственост. Или, нека изберем по-дипломатичен израз – в масовото компенсиране на липса на талант с много старание и оригиналничене.

Да си част от танцова трупа, която търси всячески нови полета за изява, е чудесно, но това не е точно талант. Да имаш излишък от свободно време и през него да измисляш смешни песнички, с които да веселиш компанията си – това също е прекрасно, но не е талант. Да забиваш топка в баскетболния кош, отскачайки от батут – това говори за дълги и упорити тренировки и любов към спорта, но в никакъв случай не е талант. Талант би било, ако някой от този отбор забиваше така без помощта на трамплина. Да можеш да пееш хубаво от ранна детска възраст – това несъмнено е дарба, но тя би блеснала далеч по пълноценно в конкурс като „Гласът на България“, например, където би се състезавала с други подобни дарования. В шоу като това акцентът е дразнещо изместен – не върху изключителните качества на дадена личност, а върху нейната миловидна визия или трогателна съдба. А основният коз на повечето участници се състои в абсолютната им убеденост, че истински таланти, които да ги изместят по пътя към финалите, така и няма да се намерят.

Чия е вината? На досегашните продуценти на това шоу. Всеки друг отговор би означавал да приемем, че в България просто няма никакви таланти. Но по-скоро е вярно това, че с поредица от неадекватни кастинги предаването създаде традиция на сцената му да излизат зевзеци, читалищни самодейци с болна амбиция или просто певци, нямащи куража да се явят на истинско музикално състезание.

Но все пак – има ли в петия сезон неща, които искрено и обезоръжаващо да ни забавляват? Ако сме много внимателни и въоръжени с търпение, сигурно ще открием такива и сред участниците. През останалото време ще се уповаваме предимно на чудесната водеща Мария Силвестър (артистичните й реакции зад кулисите са на световно ниво) и на изобретателността на четиримата съдии (колкото и да им е трудно) да търсят суперлативи и оригинални лафове.

Певицата Михаела Филева е прекрасно ново попълнение в журито. Понякога е достатъчно дори само да гледаш лъчезарното й лице и позитивните й реакции. Асен Блатечки, който вече има опит като съдия от третия сезон, също журира главно с поглед и мимика и му се получава добре. Ицо Хазарта, подобно на Криско в журито на „Х Фактор“ (възможно е това сравнение и да го обижда, но проблемът си е негов), показва изненадваща за доста хора бърза реакция, умерен тон и неподозиран интелект. При доайена в журирането на какво ли не – Любен Дилов-син – се наблюдава едно все по-отчетливо раздвояване. Той се чувства длъжен да бъде нонстоп духовит, да каже някакъв виц, спомен или поне остроумен лаф, но това постоянно влиза в противоречие с другия му също толкова непонятно неистов стремеж – да бъде сериозен авторитет, който има едва ли не последната дума. Ако иска да продължи да журира във всяко възможно предаване, той трябва веднъж завинаги да се самоопредели – на майтап ли ще го избива или ще играе ролята на мъдър капацитет. Докато се опитва да прави и двете неща, успехът му ще е пропорционално съмнителен.

Казано обобщено – въпреки осезаемото освежаване и леко вдигане на летвата в сравнение с предишните сезони, „България търси талант“ остава все така странно шоу в иначе престижната програмна схема на bTV. Вече е заснето красиво, стилно и с вкус, но съдържанието му е все така читалищно, а концепцията какво да се толерира – трайно объркана. Вероятно в ефира на всяка телевизия трябва да има и такива проекти – които просто да докосват различни социални групи, да бъдат български като съставни части и трогателни като емоция. Въпросът е, че когато претенциите и очакванията са едни, а резултатите – съвсем други, минусите за репутацията на телевизията взимат превес и остават по-трайни от плюсовете.

BG_Talant_Maria_Silvester
Мимиките на водещата Мария Силвестър често пъти са единственото забавно нещо в шоуто.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s