Един предизвестен триумф

Книжен център „Гринуич“, 8 март

За разлика от повечето хора, събрани тук, аз имам късмета вече да съм чел книгата на Венета Райкова „Триумфът на кучките“ – въпреки че не може да се каже, че се намирам в епицентъра на нейната таргет-аудитория. Тази аудитория, както и публиката на телевизионните предавания на авторката, е съставена предимно от жени. Заглавието „Триумфът на кучките“ също откровено и директно ориентира потенциалния читател за посоката, в която ще го води. Общо взето спокойно може да се каже, че един мъж трудно би чел тази книга на спокойствие, без това да предизвика некомфортни въпроси от страна на съпругата или приятелката му. „Какви са тези кучки, защо четеш такива книги и какво ти дават те, което аз не ти давам?“ Най-добре ако ще я чете, мъжът първо да си я облицова във вестник.

Но все пак – нека си кажа мнението за книгата, още повече, че съм от хората, които добре познават кариерата на нейната авторка през последните 20-ина години.

Най-хубавото в случая е, че каквото и да отсъдя за „Триумфът на кучките“, това едва ли ще повлияе много на интереса към нея. Просто няма как книга с автор като Венета и с тематика като избраната от нея да не предизвиква любопитство. Бих я сравнил с холивудска продукция с участието на Анджелина Джоли, или с Джони Деп – каквото и да казват другите за филма, всеки предпочита лично да се убеди, вместо да се доверява на чуждо мнение.

За мен, като мъж и като изхабен от четене на какво ли не читател, един светски роман в стилистиката на Джаки Колинс, в който се смесват реални личности и събития с художествена измислица и има изобилие от любовни трепети и еротични сцени, трудно би станал обект на сериозен интерес. Когато обаче авторката му е една от най-успешните и опитни светски тв водещи у нас – нещата рязко се променят. Вероятно трудно би се намерил човек, който да не изпитва искрено или най-малкото гузно удоволствие да полюбопитства какво ли се крие под тези красиво оформени от издателство „Ентусиаст“ корици.

Казано на един по-литературен език, историята на тази книга е хроника на един предизвестен триумф. Лично на мен по-скоро ще ми е любопитно дали и със следващата си книга Венета ще успее да поддържа интереса висок и дали ще намери с какво да изненада читателите и почитателите си.

Понеже, както вече споменах, следя кариерата й вече повече от 20 години, мога уверено да охарактеризирам авторката на този роман. Тя е човек, който е дотолкова взискателен към себе си, че това води до една специфична неувереност и несигурност. Дали ще имам успех, дали ще се хареса това което правя, дали ще достигна до максимално широка аудитория и дали ще бъда разбрана от нея? Това са въпросите, които най-често ми е задавала Венета при нашите спорадични контакти. Те са били изцяло служебни, но тя никога не е спестявала пред мен своята пълна искреност и доверчивост. Почти винаги в разговорите си с нея ми се е налагало да я окуражавам и да й казвам, че със сигурност ще се справи с поредното начинание, което е замислила.

Така че – бъдете сигурни – тази книга е писана бавно, старателно и взискателно, с поставяне на всяко изречение под съмнение. Коствала е доста безсънни нощи на автора си, който със сигурност не се е оплаквал от свободно време в излишък. Нещо като пълен антипод на Иво Сиромахов и десетките му книги. Самата Венета вероятно би казала – не държа всички да харесват книгата ми, важното е да си я купят и да я прочетат. Вероятно накрая би сложила и една голяма удивителна – така, както обича да ги слага и в репликите и вътрешните гласове на своите героини.

За мен най-хубавото в „Триумфът на кучките“ е усещането, че авторката те води из територия, която добре познава. Всичко в тази книга звучи реалистично и искрено – прилича или на лично преживяно, или на лично видяно или поне чуто от първа ръка. Със сигурност подобен роман не би могъл да се появи примерно преди 5 или 10 години. Необходимо е да имаш достатъчно житейски опит, достатъчно натрупвания, достатъчно да си плувал в океана на светския живот, за да произведеш един толкова автентичен и убедителен текст.

Така че – нека да честитим първия роман на Венета Райкова. Бързам да й кажа нещо, което тя и без мен може би осъзнава – трудното тепърва предстои. Ако и следващата книга предизвиква интерес като тази – значи наистина е постигнала успех, за пореден път в кариерата си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s