Loving Pablo е една от най-пресните световни премиери на провеждащия се в момента София Филм Фест. Филмът на испанския режисьор Фернандо Леон де Араноа екранизира автобиографичния бестселър Loving Pablo, hating Escobar, написан от бившата любовница на наркобарона – колумбийската тв водеща Виржиния Валехо. Днес тя живее в Щатите, където получи политическо убежище след разкритията си за корумпирани министри от своята страна, които са били съратници на Ескобар.

Титулярите-съпрузи Хавиер Бардем и Пенелопе Крус правят убедителни роли и вече получиха номинации от испанската кино-гилдия. Американската и британската преса обаче приеха филма (представен през есента на фестивала във Венеция) сравнително равнодушно. Една от критиките е, че е заснет на английски, вместо на испански, което разваля автентичното усещане.

Но едва ли може да виним продуцентите, че са потърсили по-широка англоезична аудитория за филма си – той е твърде праволинеен, лесносмилаем и заснет в холивудските биографични традиции и основателно се цели във възможно най-масова публика.

Такава несъмнено ще намери и у нас – главно заради актьорското дуо и заради приличното цялостно ниво на повествование и снимане. Иначе историята е вече до болка позната, а и начинът, по който е разказана, не предлага никакъв що-годе оригинален и изненадващ прочит. Гледната точка на тв звездата-метреса е интересна и представена със стегнат, добре написан монолог зад кадър, който доста напомня за онзи от сериала Narcos по Netflix. Но на финала всичко е някак си претупано – не виждаме и не усещаме достатъчно драмата на Валехо, не съпреживяваме катарзис заедно с нея.

Казано обобщено – „Да обичаш Пабло“ е филм, с който е трудно да се заядеш и който се гледа с удоволствие и любопитство. Но усещането, че е можело да се получи нещо много по-добро и оригинално, е доминиращо след финалните надписи.