Артистичността на шеф-готвача в Hell’s Kitchen по Нова не се оказа достатъчна причина да забравим за MasterChef. Сега кулинарното шоу по Би Ти Ви дори се харесва още повече


Когато преди няколко месеца се разчу, че Нова телевизия е отмъкнала шеф Виктор Ангелов от bTV и ще снима с него култовото кулинарно риалити Hell’s Kitchen (Кухнята на Ада), мнозина започнаха да се чудят как в MasterChef ще се оправят без него. И това изобщо не беше без основание. В трите сезона на шоуто по bTV той набра солидна популярност – със своята харизма, артистичност, енциклопедични познания и кулинарни умения. Той без съмнение е най-силният характер измежду всички по-известни готвачи у нас и това го правеше идеален да се превъплъти като българска версия на британския му колега Гордън Рамзи от оригиналното предаване, което после стана хит и в Щатите.
И наистина – в една идеална вселена Виктор Ангелов би отговорил на големите очаквания и с нищо не би отстъпвал на шотландския корифей – и като готвач, и като тв актьор. Проблемът е, че Hell’s Kitchen е формат, който се приема скептично, с недоумение и дори враждебно от тукашната публика. Аудиторията на подобни предавания у нас държи в тях да се поставя акцент върху същността им – в случая върху готвенето – а не върху конфликтите като основна форма на развлечение за зрителя. Проблемът се засилва от факта, че у нас „Кухнята на Ада“ се реализира от същия продуцентски екип, който стои зад все по-отблъскващото като съдържание (а някога славно) риалити „Биг Брадър“.
Не е беда фактът, че симпатичният шеф-готвач е принуден да се прави на по-зъл, отколкото е. Същото признава и Гордън Рамзи за своя оригинален проект – че лошотията му е умишлено преиграна, за да извади от равновесие готвачите насреща му и да изкара от тях най-добрите им качества и най-вече – да ги тренира да работят под стрес. Не е проблем и манипулативният режисьорски подход, който монтира кадрите с даден участник така, че да обслужат предварително избрана теза – например че е достоен да остане или че заслужава изгонване. Ние отдавна сме свикнали с това и го приемаме като необходимо зло, без което просто вече няма риалити-зрелища.
Проблемът е, че в селекцията на самите участници и в отношението към тях откриваме същия гадничък, злобно-сеирджийски подход, с какъвто „ВИП Брадър“ успя да ни отврати през последните няколко сезона. Някои от готвачите тук са поканени само заради сеира и подигравките, които ще отнесат. Вместо да бъде сблъсък на талантливи кулинари и силни характери, Hell’s Kitchen е поредното предаване на Нова, в което слаби характери като гладиатори се борят за оцеляването си в ефира. Полигон за кулинарни мазохисти, както не без основание се изрази един зрител във Facebook.
На фона на това пресилената лошотия на шеф Ангелов изглежда ако не приятна за очите и слуха, то най-малкото разбираема. Ясно е, че от него се изисква това и че предаването разчита най-вече на повишения тон и скандалите. Хвърлянето в коша на скъпа храна, която може би е годна да бъде спасена и дадена на някой нуждаещ се от нея, е най-малкият горчив залък, който публиката трябва да преглъща. Просто тук негативната енергия доминира тотално и изцяло. Във „ВИП Брадър“ шеф Борис Петров също беше много зъл, невъзпитан и неуморим, но поне когато готвеше, от него струеше благост и доброта, и се отнасяше с уважение към приготвяната храна…
На фона на пресилено сгъстения негативизъм в Hell’s Kitchen, MasterChef по bTV изглежда направо шоу от друга планета. Да оставим настрана чисто визуалното му великолепие – декор, осветление, операторски стил, качествено изображение – заради което буквално ти е трудно да откъснеш очи от него. Тази година за пореден път там бяха събрани участници, които блестят с качества – и като кулинари, и най-вече като личности. Който и от тях да бъде победител на финала, повечето зрители едва ли ще бъдат подразнени или възмутени. Чак да се чудиш нима е възможно и едното, и другото предаване да се снимат в една и съща държава, с един и същи изходен „човешки материал“.
Не че в MasterChef няма конфликти, не че и там не се усеща дългата ръка на режисурата. Но акцентът винаги остава върху готвенето, върху храната и върху позитивната енергия в целия този процес. А заместникът на Виктор Ангелов в тричленното жури – италианецът Лео Бианки, дори и да е далеч от самоуверената харизма на предшественика си, изобщо не е лишен от артистично присъствие и адекватни реакции на случващото се. Въпросът е, че докато го нямаше конкурентното шоу по Нова, може би някои са били незаслужено критични към MasterChef. Е, сега се убеждават нагледно колко по-зле може да изглежда и звучи едно подобно предаване.
И още един интересен детайл за сравнение. В MasterChef коментарите и обясненията на участниците са заснети, докато те гледат някъде настрани, примерно към редактор, който им задава въпроси. В Hell’s Kitchen те се взират право в камерата – явно с идеята, че по този начин ще изглежда по-автентично и искрено. Автентично друг път. Вторачването в зрителя само още повече засилва престорения характер на този режисьорски похват и допълнително оприличава участниците на гладиатори, осъдени да декламират причините за предстоящата си екзекуция.
Но дори и в този си вид „Кухнята на Ада“ сигурно ще намери своята вярна аудитория – това сигурно ще са същите хора, които се кефят и на сеирите във „ВИП Брадър“. Въпросът е, ако Нова телевизия толкова държи точно на тази, нека я наречем „любопитна“ публика, защо просто и през пролетта не й сервира порция скандали между съквартиранти в брадърската къща, вместо да маскира същия тип зрелище зад фасадата на кулинарно състезание.
От цялата работа Виктор Ангелов е колкото печеливш, толкова и губещ. Печеливш е, защото показва, че с лекота може да носи подобно шоу на гърба си и че би се справил добре даже в ефира на ITV в Англия или на FOX в Щатите. Но и губещ, защото сега много повече ще свързват името и физиономията му с караници, хвърляне на храна и тигани, вместо с красиви блюда и артистичните намигвания, с каквито го помним от MasterChef.
Дали ще има следващи сезони на Hell’s Kitchen? Ако Нова се вслушва в автентичните реакции на повечето зрители – по-скоро не. Но може като нищо да реши да продължи да си го снима, ей така на инат, колкото да поддържа кулинарна конкуренция в праймтайма – така, както от Би Ти Ви не се отказват да правят „Гласът на България“, колкото и далеч да е от „Х Фактор“ като ниво и резултати.

Преди изобщо да съм се информирала, ме има и ще излъчват подобно шоу случайно попаднах на епизод. Погледах не повече от 7-8 минути и след ден – два отново ми попадна… Не само, че не ми е интересно, ами направо ме отвращава /включително и Виктор когото по принцип харесвам/ . Предаването оставя в мен едно чувство, че едва ли не е „филм“ в който участват актьори-самодейци / подобно на „Съдби на кръстопът“ и други подобни/ и то зле изиграно, някак си изкуствено.
Иначе, добра статия. Следя ви с интерес. Поздрави!
ХаресвамХаресвам
Съгласен съм, че кулинарните умения на участниците в Hell’s kitchen, не са много високи.
Това, което обаче ми задържа вниманието е динамиката в кухнята и скандалите между хора по работа.
В това шоу много повече се залага на работата в екип (и екипната динамика).
От друга страна, в Master Chef, повечето състезания (и най-вече решителните състезания) са индивидуални. Съответно всеки се оправя сама за себе си и трудно може да се научи повече за характера на хората.
Не ми харесва, че и в двете шоута процеса на готвене е оставен на заден план. Рядко се показва как се приготвят блюдата.
ХаресвамХаресвам