Миналата година Холивуд и най-бляскавата му церемония станаха за смях покрай гафа с „Ла Ла Ленд“ и „Лунна светлина“. Тази година – по-лошо – събуждаха по-скоро досада и дори съжаление. Толкова слаби и мотивирани от извън-кинаджийски критерии номинации не е имало никога. Киноакадемията се постара да включи сред кандидатите за статуетката представители на всички възможни малцинства – расови, сексуални и каквито още се сещаме. Дори самият филм, който спечели най-престижната награда – „Формата на водата“ – по някакъв начин е символ, метафора, на това колко е важно да разбираш различните от теб. Това е чудесно, но продукцията на Гилермо Дел Торо просто не заслужаваше тази статуетка. На всичкото отгоре принадлежи към онзи дразнещ жанр филми, които са създадени сякаш само и специално с мисълта за номинации и награди. Не че „Три билборда“ щеше да е много по-достоен победител – но поне щеше е някак си по-искрен и запомнящ се. Моите лични предпочитания бяха за продукция, която беше ясно, че няма шанс за основната статуетка – „Дюнкерк“ (апропо най-касовият филм измежду всички номинирани в тази категория).

Но, нейсе. Публиката обаче не е глупава и реагира адекватно. Това бяха най-слабо гледаните холивудски награди от сума ти време насам. Само 26.5 милиона американци са наблюдавали силно политизираната, позьорска и изкуствена 90-а церемония. За сравнение – миналата година са били 32 милиона, а преди 4 години, когато се конкурираха „12 години в робство“ и „Гравитация“ – цели 43.7 милиона.

Както правилно отбеляза един от малкото останали будни зрители, крайно време е Оскарите отново да станат награди за кино и да се интересуват от хората, които си дават парите за билети, вместо да бъдат платформа за политически словоизлияния.

След този рейтингов шамар – току-виж Академията си взела бележка. Ама надали.