Много исках да харесам последния филм на един от любимите си режисьори („Париж, Тексас“, „До края на света“, „Хотел за един милион долара“) – още повече, че той го представи лично на сцената на Зала 1 в НДК в рамките на 22-ия София филм фест. Бях чел някои критични отзиви за него, но не исках да повярвам, че няма да ми хареса – едно, че е дело на Вендерс, второ – че е екранизация по роман, и трето – че титуляри са красивата носителка на „Оскар“ Алисия Викандер и актьорът-хамелеон Джеймс Макавой.

„Потапяне“, прожектиран пред почти пълна зала, обаче се оказа изненадващо муден и изпразнен от субстанция. Същевременно не впечатлява и във визуално отношение – нещо направо сензационно за визионер и естет като Вендерс. Подводните кадри са интригуващи, но не и нещо невиждано в киното. Има и някои красиви въздушни снимки от Фарьорските острови, но пак нищо кой знае колко специално.

Любовната история, противопоставена на военно-политическа драма (тя е учен, който се потапя на километри дълбоко в океана, а той – таен агент, пленен от джихадисти в Сомалия), е някак си предпоставена, съшита с бели конци, и, което е най-лошото – без никаква химия между двамата актьори. Сякаш съпругът на Викандер Майкъл Фасбендър я е предупредил преди началото на снимките: „С този Макавой да не видя някакви страстни целувки и прегръдки!“. По същия начин съсипан от видимата липса на привличане между титулярите беше и „Съюзени“ с Марион Котиар и Брад Пит. Да, във филма има философски послания, метафори, достатъчно поводи за размисъл. Но някак си той твърде много залага на интелекта на публиката, без да го захранва с достатъчно смислен текст или достатъчно въздействащи образи.

Опитвам се да намеря някакво обяснение за този, хайде да не казвам провал, но изненадващо посредствен резултат. Един зрител беше коментирал в някакъв форум, че според него това се дължи на прекалено големия бюджет, с който Вендерс е разполагал. Това го е задължавало „Потапяне“ да бъде хем арт-филм, хем лесносмилаем за по-широка публика – за да се върнат инвестираните в него пари. В крайна сметка не се е получило нито едното, нито другото. Е, екипът се е поразходил из Фарьорските острови, Франция и Джибути. Дано поне са им останали хубави спомени – почти толкова хубави, колкото на Вендерс от София, който не пропусна да подчертае това пред аплодиращата го българска публика. Но за следващия си проект този велик режисьор явно не бива да получава толкова щедро субсидиране, за да бъдат оправдани високите ни очаквания от него. Парадоксално, но нелишено от логика.