Гузните Оскари

Холивуд се прави, че страда, задето игнорира тъмнокожите актьори и срамежливо връчи дългоочакваната актьорска статуетка на ДиКаприо

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 4 март

88th Academy Awards - Show
Леонардо ДиКаприо най-сетне получи статуетката, която отдавна заслужаваше. Актьорът, който е и известен природозащитник, не пропусна възможността да изнесе кратка реч с екологични послания.

Оскарът е най-престижната награда в кариерата на един актьор и актриса, но тя става двойно по-важна, когато ролята е била част от най-добрия филм на годината. За артистите е огромна гордост да знаят, че изявата им е била в основата на триумфа на цялата продукция. И именно тези роли остават записани със златни букви в историята на киното. Достатъчно е да си спомним Марлон Брандо в „Кръстникът“, Джак Никълсън и Луиз Флечър в „Полет над кукувиче гнездо“, Антъни Хопкинс и Джоди Фостър в „Мълчанието на агнетата“, Кевин Спейси в „Американски прелести“, Дъстин Хофман в „Крамър срещу Крамър“, Морган Фрийман в „Да возиш мис Дейзи“, Вивиан Лий в „Отнесени от вихъра“…

Макар и да е един от най-талантливите и успешни холивудски актьори в последните десетилетия, Леонардо ДиКаприо засега остава встрани от този списък. Миналия уикенд американската киноакадемия най-сетне му връчи статуетката „Оскар“, която той отдавна заслужаваше. За да бъде по-интересно обаче, или просто за да бъде спазен прословутият принцип „за всекиго по нещо“, неговият хитов филм „Завръщането“ не получи награда за продукция на годината. Вместо кървавата вендета на Алехандро Гонзалес Иняриту (отличен за втора поредна година като най-добър режисьор) бе предпочетена журналистическата драма „Спотлайт“, посветена на разследване за извращенията и тъмните тайни на католическия клир. Така триумфът за ДиКаприо, който заслужаваше тази чест и за „Вълка от Уолстрийт“, отново бе само частичен.
Актьорът обаче не бе отмъстително или иронично настроен в благодарствената си реч. „Поздравявам другите номинирани. Благодаря на Том Харди (негов партньор във филма), на Алехандро Иняриту, на целия екип, на всички, които ми помогнаха в началото на кариерата, на господин Скорсезе… Искам да ви напомня, че последната година е най-топлата в историята. Трябва да подкрепим лидерите по света, които се борят с глобалното затопляне. Благодаря ви за тази награда. Да не приемаме планетата като някаква даденост“, каза Лео със статуетката в ръка.

88-ата академична церемония в „Долби Тиътър“ мина под знака на угризенията и самоиронията, задето за поредна година сред номинираните няма нито един тъмнокож актьор. Водещият на шоуто Крис Рок не спести хапливите думи, но те прозвучаха по-скоро като ненужна и гузна компенсация. „Ако академиците гласуваха и кой да върши моята работа, едва ли някога щях да я получа“, изсмя се той, но не пропусна да иронизира и събралите се пред залата протестъри срещу „белите Оскари“. „През 50-те и 60-те години ние бяхме твърде заети – да ни линчуват и изнасилват – за да се интересуваме кой е номиниран за поредната киностатуетка“. В предварително записано видео чернокожият комик посети лосанжелиския квартал Комптън, смятан за люлка на хип-хоп революцията, за да разпита жителите му дали са гледали някой от номинираните филми. Нито един не беше гледал нищо.
Но с това гузните демонстрации на „политическа коректност“ не се изчерпаха. Певецът Сам Смит, чието изпълнение от филма „Спектър“ взе статуетка като песен на годината, посвети наградата си на ЛГБТ обществото. „Стоя тук като горд гей и се надявам един ден всички да живеем като равни“, каза той. Парадоксалното е, че и петте номинирани тази година песни бяха единствените кандидатури на филмите, в които звучат.
На сцената се появи и американският вицепрезидент от Демократическата партия Джо Бидън, който не пропусна шанса да заклейми продължаващото сексуално насилие във и извън университетските кампуси. Въобще, цялата церемония звучеше като една закъсняла и до голяма степен излишна политическа пледоария.

Сред изненадите на вечерта бяха и няколко разочарования. Силвестър Сталоун така и не получи дългожадувания актьорски „Оскар“ (за поддържаща роля в боксовата драма „Крийд“, продължение на неговия „Роки“), въпреки че преди това бе взел „Златен глобус“ за същата изява. Вместо при него, статуетката отиде при Марк Райлънс от „Мостът на шпионите“ на Спилбърг, политическа драма с елементи на трилър от епохата на Студената война.
Касовият рекордьор на годината – „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ не получи нито една награда въпреки петте си номинации. Затова пък цели 6 статуетки, главно в технически категории и за дизайн – отидоха при австралийската продукция „Лудия Макс: Пътят на яростта“. 87-годишният композитор Енио Мориконе, добре познат и на българската публика от концерта в „Арена Армеец“ през 2014-а, стана най-възрастният носител на „Оскар“, след като най-сетне взе награда за музиката си към филма на Тарантино „Омразната осморка“. Преди това италианецът имаше във витрината си само пет номинации и една почетна статуетка за цялостно творчество.

Но в крайна сметка справедливи ли бяха гузните и за поредна година соломоновски разпределени 88-и оскари? Може да се каже, че да. Още в коментарите си за номинациите отбелязах, че възхваляваният филм на Иняриту не е номиниран в една от най-важните категории – за сценарий. Да, той е заснет невероятно, изцяло на естествено осветление и при нечовешки условия и минусови температури. Режисурата и актьорската игра в него са спиращи дъха. Но в крайна сметка „Завръщането“ си остава просто едно красиво представено отмъщение – въпреки намеците и закодираните претенции за екологични и хуманни послания в него.
Докато най-добрата продукция на годината – „Спотлайт“ – получи само още една-единствена статуетка, но тя бе най-важната – за оригинален сценарий. Базиран върху реални събития, филмът на Том Макарти е красноречив пример как от едно наглед умозрително журналистическо разследване може да се създаде напрегнат, атрактивен и най-важното – дълбок и поучителен холивудски продукт. Така че, в колкото и безбрежен океан от лицемерие и евтина пропаганда да беше потопена церемонията за оскарите, киноизкуството все пак няма причини да се срамува от себе си.

Tom McCarthy, Michael Keaton
Продуцентите и екипът на „Спотлайт“ триумфираха с най-важния „Оскар“ за 2015-а, за сметка на „Завръщането“, „Лудия Макс“ и „Големият залог“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s