Комедията „Летовници“, която излезе по кината през есента на 2016-а, този уикенд дочака своята премиера и в ефира на БНТ, където, несъмнено, е намерила далеч по-голяма аудитория. Но в салона, в който я гледах през онзи октомври, тя успя да забавлява само едно седемгодишно момиченце, дошло заедно с майка си да види съзвездието от популярни български актьори. Анета Сотирова, Пламена Гетова, Китодар Тодоров, Васил Банов, Филип Аврамов, Станимир Гъмов, Антон Радичев, Малин Кръстев, Николай Урумов, Георги Мамалев…

Възможно ли е филм, събрал всички тези имена накуп, да бъде провал? Продуцентите явно са заложили единствено на отказа ни априори да допуснем това. Сценарият е клиширана върволица от скечове, излязла сякаш изпод перото на Иво Сиромахов чрез събиране на смешки и лафчета от Туитър и Фейсбук. Режисурата на Ивайло Пенчев е пресилено театрална, което за кинопродукт е всичко друго, но не и комплимент. Операторската работа може да се приеме като атрактивна и над средното ниво, а звукът е изненадващо добър – нещо, което по принцип рядко спохожда български филм. Но като цяло историята за събраните в един и същ хотел курортисти е някаква странна гротеска – твърде неправдоподобна, за да те накара да се замислиш за каквото и да било, и твърде банална, за да преглътнеш подобен водевил на голям екран. Безплатно вкъщи по телевизора – по-може. Типичната ширпотреба, каквато винаги сме готови снизходително да простим, ако се върти по БНТ.

Ако ставаше въпрос за петъчно тв шоу от типа на „Комиците“ или за псевдо-риалити като „София ден и нощ“ – сигурно също щеше да мине. Бихме го преглътнали даже и под формата на набързо заснета новогодишна тв програма. Но когато става въпрос за продукция, глътнала 1.2 милиона лева държавно финансиране (и то едва от четвърти опит, след като трикратно е била отхвърлена от художествена комисия), зад което мнозина заподозряха конфликт на интереси – просто няма как да бъдеш снизходителен.

„Летовници“ е с претенцията да бъде комедия за масова консумация, но всъщност е забележително не-смешен филм, в който иначе талантливи актьори се чудят как с преиграване да компенсират липсата на сценарна субстанция. На всичкото отгоре е и протяжно дълъг, сякаш за да тества издържливостта и търпението на публиката. О, да не забравя – има и претенциозно-артистични интермедии с един хор народни певици, чучнати да пеят насред природни красоти от най-южното Черноморие. Нещо като дефилетата на мажоретките в „Двойникът“, ако изобщо сравненията с подобна класика на българското кино са уместни тук.

Като цяло „Летовници“ е типичен пример за онова, с което киноиндустрията и въобще културата ни вече десетилетия се опитва да се пребори – превръщането на това изкуство в дойна крава за държавни субсидии. Крайният резултат е не просто безсилен творчески напън, а цинично „отбиване на номера“ – да се вижда, че отпуснатите средства са усвоени и да се отчете завършването на проекта, след което колелото отново да се завърти в търсене на ново финансиране. Паралелно с това другият резултат е, че публиката не само се разочарова от българското кино, но и се зарежда с все по-траен негативизъм към цялата гилдия, способна не просто да търпи подобно явление, но и с видимо удоволствие да се възползва от него.