Със заглавието на втория си режисьорски филм – „Чалга“ – Мариан Вълев постига двоен ефект. Преди всичко – успява да заинтригува и привлече в киносалоните максимално широка аудитория. Че кой нормален, средностатистически потребител, би пропуснал да гледа филм, който носи името на най-популярния субкултурен феномен в обществото ни от последните 30-ина години? Заглавието просто директно вкарва в киносалоните хиляди хора, любопитни да видят как ще бъде представено, демитологизирано или заклеймено нещо толкова познато… Но по-важното е, че то е и олицетворение – не на конкретен музикален жанр, а на начин на мислене, на житейска философия. Пластични операции, изкуствени мигли, „инфлуенсърство“, бърза слава, постигната с „готовност на всичко“… Филмът дава доста амбициозна заявка да се занимае с всичко това и тя, нека си признаем, будеше сериозна доза опасения как ще го постигне.

Ако сте гледали режисьорския дебют на Мариан Вълев „Лошо момиче“ от 2019-а, надали сте толкова изненадани от лекотата и финеса, с която е разказана историята на 20-годишното момиче от Перник, което мечтае да стане известна певица, и нейната психически нестабилна приятелка от Варна. Куката от „Под прикритие“ някак си неусетно и сякаш напук на стереотипните си герои се утвърждава като един от самородните таланти на българското кино. Във филмите му няма никакви изхвърляния, нищо изкуствено, нереалистично, пошло или пък префърцунено. Абсолютно всяка сцена и всеки кадър са заснети не просто с вкус и стил – те са режисьорски и кинематографично безупречни. Изглежда на пръв поглед лесно, но е достатъчно да погледнем някой друг български филм, за да се убедим, че изобщо не е.

Но най-голямото достойнство на „Чалга“ – освен стъписващата, спираща дъха актьорска изява на титулярните актриси Елеонора Иванова и Цвети Стоянова (плюс култови епизодични роли от Николай Николаев, Виктор Калев, Кръстю Лафазанов и Николай Сотиров) – е неговата душа. Положителната човешка емоция, искрицата оптимизъм и жизнерадост, е налице от първата до последната секунда – независимо от драматичните и на моменти шокиращи събития, на които ставаме свидетели. Напук на цинизма на времето, в което живеем.

Базиран върху няколко истински и очевидно изстрадани истории, това е филм, който не просто има какво да каже, а и знае как да го направи. Можело е по безброй начини „Чалга“ да излезе от релсите, да залитне в една или друга посока, но това не се случва. Автентичен, искрен, емоционален и красиво заснет (да, наистина с телефон, макар в някои моменти това, уви, да си личи), той те грабва още от първите минути и не те оставя безучастен, а накрая те прави и поне една идея по-добър човек.

Всъщност Мариан Вълев е една от най-интересните личности в днешното ни кино. Може би той даже не осъзнава достатъчно какъв режисьорски талант има. Или и да го осъзнава, не успява да покаже тази увереност в публичните си изяви. В интервютата му винаги има нещо леко гузно – сякаш се извинява, че се натрапва, че се опитва да каже някакви неща с филмите си. Неудобно му е, че се е оказал по-умен и чувствителен човек от онзи, за който го смятат. И че харчи пари, издействани от спонсори, за да режисира. Ако обаче има филм, в който продуктовото позициониране да не ме дразни по никакъв начин, това е точно „Чалга“ – не защото не е натрапчиво (натрапчиво е, на тия хора как не им е малко неудобно), а защото парите този път наистина са отишли за нещо хубаво. Не просто за да си направи един нафукан кинаджия кефа, да избие някой-друг комплекс или да заснеме поредната ширпотреба за убиване на два часа време с кофа пуканки. А за да разкаже вълнуващи и поучителни истории – по простичък, непретенциозен, но в същото време красив и дори виртуозен начин.

Рядко се срещат български филми, които да не успеят да те подразнят с нищо в нито една секунда, но тези на Мариан Вълев са точно такива. Как го постига – вероятно и той самият не знае. Грехота е такъв режисьорски талант да бъде оставен като вълк-единак да продължи сам да се бори с бюрокрацията и формалностите в кинопроизводството и да чука на безброй врати, за да получи финансиране за проектите си. Още след „Лошо момиче“ си личеше, но сега вече е очевадно – Мариан Вълев е човек, зад който трябва да застанат прозорливи (трябва и да не са завистливи) продуценти и инвеститори, и да му бъдат създадени всички условия – да разказва сюжети, случки, моменти. Без да философства излишно и нихилистично-мазохистично да раздава присъди, да продължи да показва и уродливото, и красивото в живота около нас – със същото сърце и любов, с които го прави в „Чалга“.