„Игра на доверие“ и „Ергенът“ показват коренно различен подход към темата – един сериозен и откровен, и един фалшив и отблъскващ. И не, тези изчадия в риалити-шоуто не са представителна извадка

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 3 март

През последните седмици един кинофилм и едно риалити-шоу, по съвпадение с общ съпродуцент – bTV – засегнаха един от най-наболелите и все по-тревожни проблеми на днешното семейство и на обществото като цяло – домашното насилие.

Пред големия екран публиката с вцепенение и съчувствие съпреживява драматичната история на две жени от различни поколения – майка и дъщеря (в ролите – Яна Маринова и Луиза Григорова), които стават жертва не само на тормоз от страна на мъжете си, но и на недоверието на хората наоколо, че подобно явление е факт или че те евентуално не са го заслужили и предизвикали. „Игра на доверие“ на режисьора Мартин Макариев е базиран върху действителни събития, а при срещите си с медии членове на актьорския екип споделиха най-искрено, че и самите те са преживявали подобни моменти в миналото си.

По един достатъчно достоверен, драматичен и на моменти дори шокиращ начин филмът повдига въпроси, които дълго време бяха сякаш „замитани под килима“ от българското кино, а и от популярната ни култура като цяло. Ефектът, който постига, е не само челен сблъсък на публиката с това явление, но и размисъл и дори угризения. Не сме ли ежедневно свидетели или слушатели на нещо подобно и не го ли подминаваме, защото така е по-лесно и защото чуждите проблеми не са и няма опасност да станат наши? А всъщност, дали наистина няма такава опасност? Ако подобно явление се подминава от обществото с безразличие и пасивност, то става все по-масово и се просмуква като раково образувание навсякъде в живота ни.

Докато „Игра на доверие“ събира в киносалоните притихнала и развълнувана публика, по домашните екрани тръгна вторият сезон на „Ергенът“ – риалити-шоуто, за което миналата година бяхме готови да се обзаложим, че надали ще има ново издание – дотолкова срамно, конфузно и противоречащо дори на най-елементарния вкус беше то. Но на bTV явно се услади високият рейтинг от подобен сеир, който допреди няколко години беше запазена територия основно за Нова телевизия. Сякаш турските сериали не са достатъчно „гузно удоволствие“ и трябваше да се добави още нещо към програмната схема, макар и за коренно различна аудитория.

Всъщност, как се съчетава патриархалният консерватизъм на сапунка като „Опасно изкушение“ с рекламираните долнопробни „ценности“ на „Ергенът“ – по-добре да не питаме. Надали са много зрителите в сряда и четвъртък, способни с еднакво удоволствие да изгледат и турския сериал, и вулгарното (и, по ирония, заснето отново в южната ни съседка) риалити след него, където всяка втора участничка е като излязла от онлайн-обява за секс-услуги.

В един от първите си епизоди в „Ергенът“ бяха решили да го дават загрижени за семейните ценности и повдигнаха въпроса за домашното насилие. Да оставим настрана, че това беше като пришито с бели конци към целия кич и панаир преди и след това. Във всяко друго шоу повдигането на тази тема за откровения и анализ би било повод за аплодисменти и би постигнало немалък ефект сред широката аудитория. Но точно в предаване, в което вече втори сезон не просто се толерират, но даже умишлено се търсят и подстрекават грозни скандали, вулгарен език и дори физическа саморазправа между участничките, да се говори със загриженост за проблем като домашното насилие е, меко казано, ужасен фалш. Колко продуцентско лицемерие е необходимо, за да подбереш чрез кастинг участнички като Теодора, Габриела и Елисавета и да ги превърнеш в главни героини чрез фокусиране върху просташкото им поведение, неадекватна самооценка и агресия към другите момичета, а след това изведнъж да покажеш загриженост, че в някои семейства се упражнява насилие?

Нима не е близко до ума, че ако пропагандираш подобни типажи в национален ефир, ако им „вдигаш рейтинга“ и последователите в Инстаграм и Тик-ток, както и евентуално „тарифата“, построявайки сюжета на риалити-формата си (ако изобщо в подобен режисиран сеир има някакъв елемент на реализъм) върху тях, насилието няма шанс да изчезне и сред публиката, която гледа от диваните вкъщи? Каква ценностна система можеш да насаждаш у зрителите, излъчвайки близки планове с нещо толкова отвратително? Със сигурност не уважение към нежния пол.

Никаква аргументация с търсенето на висок зрителски рейтинг и привличане на повече рекламодатели не може да бъде оправдание за подобен телевизионен подход. Очакванията бяха, че щом като е решила да снима втори сезон, bTV си е взела достатъчно поуки от първия. Те за кратко дори бяха на път да се оправдаят – новият ерген Евгени Генчев изглежда още по-подходящ дори от предшественика си, а първите три представени участнички видимо бяха нормални и възпитани момичета – такива, каквито ни се иска да преобладават навсякъде около нас. Но след тях ефирът заприлича на помийна яма. Опиянението, с което в „Ергенът“ се фокусират върху всичко негативно, е толкова отблъскващо, че човек чак не вярва на очите и ушите си – това наистина ли се излъчва по bTV? Не сме ли объркали канала?

И нека само не ни излизат с оправданието, че въпросните типажи са част от „представителната извадка“ на българските жени около нас. Не, те не са никаква представителна извадка – въпросните изчадия са маргинална част от него, която не би се възпроизвеждала и множала в геометрична прогресия, ако не се чувстваше поощрявана от подобни телевизионни формати.

Нали никой не се съмнява, че при трети сезон на „Ергенът“ за него ще се кандидатират още Теодори, Габита и Елисавети? Нали никой в bTV не се надява, че тези въпросните са се почувствали засрамени и заклеймени от масовото възмущение, което сега предизвикаха, и че след това шоу ще преживеят някакъв катарзис, ще се преродят в добри и възпитани млади жени? Не, никой няма такива очаквания и очевидно на никого в bTV не му пука какъв е ефектът от това шоу, с чийто висок рейтинг, ще видите, цяла пролет няма да спрат да се фукат.

Докато подобен телевизионен терор се излъчва в националния праймтайм, няма как да очакваме, че в семействата, които той облъчва, няма да се стига и до домашно насилие. Докато отблъскващият вкус на самозабравили се продуценти шества безнаказано в ефира на една от най-гледаните телевизии, никой не може да има наивността да вярва, че публиката ще става все по-възвишена и изтънчена, напук на онова, което й сервират.

Филми като „Игра на доверие“ заслужават пропагандиране и финансова подкрепа от медии с доказана ценностна система, каквато уж е bTV. Но ако помощта за подобни проекти е заработена чрез високорейтингов срам, какъвто е „Ергенът“, то това са мръсни пари. Същото нещо от години правят престъпници и схемаджии, които перат гузните си съвести, като строят църкви и параклиси из България.

За всяка реклама на женската агресия и простащина като „Ергенът“ една телевизия би трябвало да финансира поне по 10 филма като „Игра на доверие“. И да дарява всичко спечелено от рекламодатели за фондации срещу домашното насилие. Сигурно не е зле в телевизионния бюджет да се предвиди и перо „психотерапия“ за неадекватни продуценти – може би след намесата на специалисти те накрая ще осъзнаят безумията, с които ни заливат. Но да не се увличаме в пожелателно мислене…