След неговите концерти винаги си тръгваш някак си с отворено сърце и душа, с усещането, че си свободен, независим, неподчинен на никого. Този човек вече десетилетия наред те кара да се чувстваш поне за малко извън системата – като гайка, която се е развинтила самостоятелно и е извън целия смазан механизъм. И този път, както и преди пет години, Роджър Уотърс донесе в София своята дързост и непримиримост и своите послания – хората да се обичат без оглед на раса и религия, да не вярват на политиците и на всеки, който твърди, че има нужда от война. Съпротивлявайте се – това ни казваше и преди, това ни каза и сега.

„Арена Армеец“ беше пълна, отвън имаше автобуси и от близките държави. Тази зала е виждала и повече хора, но може би никога не е чувала толкова добър звук и не е ставала пространство за толкова зашеметяващо визуално въздействие.

Концертът отново, както и през лятото на 2013-а на националния стадион, беше в две части – с типично британски, старомоден антракт от 20-ина минути, след който шоуто се поднови с още по-голяма мащабност и зрелищност. Огромни екрани с хипнотизиращи кадри, летящо прасе, лазерна пирамида… Световното турне Us+Them е с бюджет от над 4 000 000 долара, а дотук е донесло десетки милиони печалба. Съдържанието му са някои от най-добрите песни на „Пинк Флойд“, написани от самия Уотърс – душата и ума на тази велика група, плюс парчета от последния му самостоятелен албум Is This the Life We Really Want?, излязъл миналото лято. Така че този път, за разлика от преди 5 години на „Васил Левски“, чухме и Wish You Were Here, и Money, и Time, а също и Pigs с прословутите подигравки с Доналд Тръмп.

Апропо, по време на концертите в Америка много зрители демонстративно напускали, когато се стигнало до надписите Trump is a Pig (Тръмп е свиня, което бе изписано и на български в София). В отговор на критиките Уотърс невъзмутимо заяви: „Учудвам се, че някой би могъл да слуша музиката ми през последните 50 години, без да разбере нищо от нея“.

Освен Тръмп, Тереза Мей и Борис Джонсън, не го обича и държавата Израел, срещу чиято политика Роджър воюва с всички средства, както и много еврейски организации. Всъщност, не го долюбва нито едно правителство, нито едно управление. В Арената той не пропусна да предупреди, че Америка може би се готви да завземе Иран, както и че води безумна пропаганда срещу Русия, с която лично той никога не би искал никой да воюва. Уотърс просто е бурмичка извън машината и никога няма да се умори да показва това – с музика, изображения, послания, призиви.

Нямаше как да не се сетя и за концерта Brit Floyd в същата зала от 2015-а. Тогава песните на „Флойд“ прозвучаха може би по-съвършено от сега, но го нямаше силното вълнение от факта, че пред теб стои човекът, написал всяка изпълнена дума и нота. Харизмата на този жилав старец Роджър Уотърс е уникална и все същата – енергичен, самоуверен, дързък като боксьор преди мач и винаги някак си извисен. Човек, който осъзнава, че е изпреварил времето си с десетилетия, ако не и с векове. В последните минути от концерта си той слезе долу при първите редове от публиката и много хора се радваха, че могат да го докоснат.