Гафът с репортера Върбанов е още един удар по репутацията на Нова телевизия след кастинг фиаското на VIP Brother. Но няма да им спадне рейтингът, защото винаги ще има кой още да се орезили

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 октомври

Последните седмици са наистина тежки за Нова. Първо VIP Brother предизвика едва ли не международен скандал, след като се стигна дотам авторитетен британски вестник като „Гардиън“ да пита шведските собственици защо се канят за участници и промотират бивши затворници, осъдени за трафик на жени и сводничество. За късмет на телевизията, точно тогава на Ванко 1 му се обостри гастритът, каквото и да означава това, и той скоропостижно излезе по собствено желание от риалити-шоуто. Веднага след това обаче се случи издънката с храбрия репортер на „Господари на ефира“ Димитър Върбанов, който уж бил нападнат и бит от склададжии, пробутващи храни с изтекъл срок на годност.

Така цялата телевизия изведнъж се оказа с изтекъл срок на гордост. Антикризисният ПР включваше светкавично уволнение на репортера-симулант, както и изявления, че предаването и медията всъщност никога не са твърдели, че той е бил бит. Интернет-кибици обаче коварно намериха архив на сайтовете на Нова и „Господарите“ в паметта на „Гугъл“, откъдето се вижда, че не е точно така, и че заглавията и информациите за инцидента са били преправени впоследствие.

Въобще историята се разви като в някогашното предаване „Сладко отмъщение“ (по ирония на съдбата продуцирано отново от братята Халваджиян), където жертвите на скритата камера получаваха не „Златен скункс“, а статуетка „Златен шаран“.

Е, сега скунксът е за симулативното падане на Върбанов, който се пльосна като футболист от „А група“ в наказателното поле на противника. Както става с всичко друго у нас, и тази история ще се забрави бързо – но не и преди да е нанесла сериозни поражения върху репутацията и на предаването, и на телевизията, която го излъчва.

За броени часове „Господарите“ осъзнаха, че не се ползват с такава любов сред гилдията и сред публиката, каквато са очаквали. Не само отколешният им съдебен опонент Слави Трифонов, но и други медийни фигури дадоха воля на иронията и сарказма си спрямо безпощадното към обектите на своите разследвания предаване. Каквото си посял, това ще пожънеш, гласи една стара народна мъдрост. И наистина – през 16-те си досегашни сезона „Господарите“ възпитаха публиката си в безпощадно подигравчийство – най-често напълно основателно, но понякога и напълно излишно и изсмукано от пръстите. Наред с достойни за възхищение и уважение заради смелостта и постоянството си разследвания, взимащи на прицел политици, длъжностни лица, бизнесмени и обикновени тарикати, предаването нерядко се заяждаше с напълно човешки лапсуси и гафове, направени без лош умисъл. Подигравка заради самата подигравка – жертва на този принцип станаха не само приказливият професор Вучков, но и доста други хора, чиято вина основно се заключава в това, че просто са това, което са. Така, волно или неволно, „Господарите“ научиха аудиторията да прави прибързани заключения и произнася присъди, без непременно да се мъчи да вниква в дълбочината и същността на проблемите. Ето как и темата за съмнителните храни с изтекъл срок на годност остана на заден план, изместена от непохватното пльосване на земята на Върбанов, регистрирано от охранителната камера.

Ако разгледаме гафа и в контекста на все по-безпомощните опити за борба с фалшивите новини, проблемът приема още по-драматични измерения. Досега телевизиите, и особено националните такива с най-скъпоструващите си праймтайм-предавания, бяха в авангарда на тази битка. Внушението беше, че в Интернет всеки може да измисли, напише и „съобщи“ каквото си иска, но че на малкия екран няма шест-пет. Там всичко, което се показва е истинско, неподправено и резултат от проявен висок професионализъм, а понякога и героизъм. Е, плонжът на Митко нагледно показа, че не е съвсем така. И че много неща могат да са „фейк“ и по телевизията, само че невинаги и не навсякъде е налице охранителна камера, която да записва и показва истината. Сега хората ще се съмняват във всичко, което им се показва – даже и тогава, когато нямат никакви основания да подозират каквото и да било.

Аферата „Върбанов“ повдигна и още един въпрос – за състоянието на разследващата журналистика у нас. Присъства ли въобще този жанр в най-влиятелните български медии? В чии ръце е оставен той – на професионални репортери или на актьори? И не е ли тъжно, че очакваме от хумористично предаване като „Господари на ефира“ да бъде образец за непримирими разследвания и будна гражданска съвест? Ако Върбанов и колегите му от късното шоу на Нова са толкова големи грешници, какво да кажем за всички останали журналисти, които взимат много по-големи заплати от тях и разполагат с още по-гледаеми часови пояси за излъчване на работата им? Злорадстването срещу резила на „Господарите“ би трябвало да е присъда срещу цялата българска публицистика към днешна дата, но май не е. Просто всеки използва този гаф в своя изгода, а керванът си върви.

Но, както знаем, у нас всяко чудо е за три дни. Добре дресираната аудитория бързо ще превключи на нови обекти за упражняване на сарказма си – ще й ги поднесат същите предавания, които сега са на топа на устата. „Господарите“ и VIP Brother едва ли ще пострадат като рейтинг, защото чуждият резил е нишката, с която от години тъкат телевизионното си платно. А това е любимата храна за зрителя, особено на фона на поскъпващия хляб напоследък. Това, че в рамките само на месец и двете предавания сами станаха за смях, би трябвало да тревожи не само тях, а и вярната им публика. Най-вече нея. Но няма такава опасност, разбира се.