Андрю Рос Соркин е влиятелна фигура в американската бизнес журналистика – човек, който умее да превръща сложните финансови и корпоративни истории в драматични разкази с мащаба на политически трилър. Автор е на книгата „Too Big to Fail“ (2009) – документална реконструкция на финансовата криза от 2008 г., разказана през действията на ръководителите на големите американски банки, финансовото министерство и Федералния резерв. През 2011-а HBO я адаптира в телевизионен филм, на който Соркин е съпродуцент. Той получи 11 номинации за „Еми“.
Интервюто на Андрю Рос Соркин с Илон Мъск от вчера бе част от ежегодния DealBook Summit – престижен форум, организиран от вестник The New York Times и ръководен от Соркин. Това не е обикновено телевизионно интервю, а публична дискусия пред аудитория от влиятелни представители на бизнеса, финансите, политиката и медиите. Форматът традиционно събира хора, които имат реално влияние върху икономическите и обществените процеси.
Мъск бе сред централните гости на тазгодишното издание, но не присъства физически, а се включи дистанционно от Китай, където бе част от американската делегация за срещата на върха АТИС (APEC). Интервюто се случи в момент на сериозно политическо преосмисляне в САЩ, след тежкото поражение на републиканците на междинните избори, и на фона на нарастващите въпроси за огромното влияние на Мъск върху американската политика, инфраструктурата и технологичния сектор. Ето най-важните моменти от 46-минутния разговор:
1. Случаят с Дженсън Хуанг и NVIDIA (04:27–07:26)
Разговорът започва с темата за Дженсън Хуанг и ръководството на NVIDIA. Мъск смята, че преди да бъде отстранен човек с подобни качества, трябва да се помисли много сериозно. Признава, че Хуанг със сигурност е допускал грешки, но не вярва, че е проявявал нелоялност към Съединените щати. Според Мъск отстраняването му прилича на това да изгониш Майкъл Джордан от отбора си, докато той е в серия от победи. Това не изглежда разумно от гледна точка на акционерите. При оценката на един ръководител трябва да се претеглят ползите, които носи, срещу недостатъците му.
Соркин припомня, че Мъск вече е заявил готовност да наеме Хуанг. Отговорът е категоричен: кой не би искал да го наеме? Той е изключително талантлив и един от най-способните предприемачи и изпълнителни директори в историята. Мъск предполага, че Хуанг все още е шокиран от случилото се. Той сравнява ситуацията с филм по сценарий на Джордж Р. Р. Мартин, в който зрителят е силно привързан към определен герой, но изведнъж той изчезва от историята. Мъск потвърждава, че лично е разговарял с Хуанг, но не знае как ще се развият събитията. Решението е в ръцете на борда на NVIDIA. Теоретично акционерите също могат да се намесят, като гласуват за смяна на борда, но това е сравнително рядко явление. Той добавя, че президентът също публично е изразил мнение, че Хуанг е трябвало да остане начело на компанията. Според Мъск практически всички хора, които познава, споделят тази позиция.
2. Междинните избори в САЩ и политическите амбиции на Мъск (07:26–12:14)
Андрю Рос Соркин насочва разговора към участието на Мъск в американската политика и финансовата му подкрепа за републиканците на междинните избори. Партията е претърпяла тежко поражение и журналистът иска да разбере как милиардерът оценява резултата и какви последици очаква за страната и собствените си компании.
Мъск казва, че не смята новата губернаторка на Тексас Джина за представител на крайното ляво крило. По информацията, с която разполага, тя би трябвало да бъде сравнително умерен политик и той не очаква сериозни проблеми за бизнеса му в щата. По-важният въпрос според него е балансът на властта. Не е добре президентството, Сенатът и Камарата на представителите едновременно да бъдат контролирани от една и съща партия. Желанието му е поне една от тези институции да бъде в ръцете на политическата опозиция. Конкретната му цел била през 2029 г. републиканците да имат поне 51 места в Сената. Тази стратегия обаче се провалила. Мъск признава, че след изборния резултат се чувства доста глупаво заради огромните средства, които е похарчил. Не е сигурен дали без неговата финансова подкрепа поражението нямаше да бъде още по-тежко, но признава, че ефектът от вложените пари е бил сравнително малък.Според него изборите в Америка показват, че политиката не се решава единствено с пари. Можеш да инвестираш огромни суми и въпреки това да постигнеш сравнително ограничен резултат. Ако можел да върне времето назад, вероятно би похарчил по-малко. Мъск обяснява, че не е отделил и особено много лично внимание на кампанията, тъй като основният му приоритет остава изграждането на SpaceX и Tesla.
Соркин повдига и въпроса за възможните политически последствия. Някои демократи вече говорят за разследвания, а самият президент е заявил, че би помилвал Мъск, ако се наложи. Милиардерът отхвърля необходимостта от подобна защита. Твърди, че не е извършил престъпление. Според него някои демократични политици са преминали границата на разумното, като дори представители на бъдещото мнозинство в тексаския парламент са призовавали той да бъде изпратен в затвора, без да могат да посочат конкретно престъпление. Мъск сравнява подобен подход с практиките на Лаврентий Берия по времето на Сталин – първо да бъде посочен човекът, а след това да се търси престъплението му. Той формулира иронично ситуацията като „първо затвора, после престъплението“. Според него в една нормална държава първо трябва да има извършено престъпление и едва след това да следва затворът, а не обратното.
3. „Не съм MAGA“ – политическите възгледи на Мъск (12:14–16:04)
На въпроса дали поражението на републиканците ще промени отношението му към политическото финансиране, Мъск отговаря, че мотивите му са били съвсем прости: да има баланс на силите и да не се стига до ситуация, в която демократите разполагат с практически неограничено политическо мнозинство. Той подчертава, че не би подкрепил и абсолютното господство на републиканците. Според него и двете партии имат положителни и отрицателни страни. Мъск определя собствените си възгледи като сравнително умерени и отрича да има крайни политически позиции. Дори пита Соркин дали може да посочи конкретен пример за негово екстремно убеждение.
Журналистът напомня за някои негови публикации в X и за интервюто му пред The Economist, в което двамата са обсъждали имиграцията в Европа. Според Соркин определени негови изказвания са били възприети като крайни от част от обществото. Мъск не приема тази оценка. Категорично заявява, че не е MAGA, макар и да признава, че самият термин е неясен. Ако MAGA означава сляпо подчинение на всички политики на Републиканската партия, той определено не принадлежи към тази категория. Според него политиката все повече се превръща в племенна принадлежност. Много хора не могат да видят нищо добро в противниковата партия и същевременно отказват да признаят недостатъците на собствената си. Те се държат така, сякаш подкрепят местния си спортен отбор – независимо какво прави той, винаги е прав.
По отношение на имиграцията Мъск защитава позицията, че Европа трябва да прекрати масовата незаконна миграция. Като пример посочва малките лодки, с които хора пристигат на европейските брегове, без да бъдат предварително проверени. По думите му сред тях има и хора, които впоследствие извършват тежки престъпления срещу местното население. Той смята, че всяка държава трябва да има процедура за проверка на пристигащите, за да не допуска потенциално опасни престъпници безконтролно на своя територия. Когато Соркин намеква, че подобна позиция може да бъде определена като дясна, Мъск отговаря, че ако това вече е дясно убеждение, така да бъде. Според него не толкова отдавна подобни възгледи са били напълно нормални. Той припомня, че Барак Обама и Хилари Клинтън са изразявали сходни позиции преди десетилетие или повече. Така Мъск представя отношението си към имиграцията не като радикална идеология, а като позиция, която доскоро е била част от обичайния политически консенсус.
4. Starlink, Украйна и войната с Русия (16:04–25:18)
Това е една от най-съществените и политически чувствителни части на интервюто. Соркин поставя въпроса за ролята на Starlink и Starshield във войната в Украйна, включително за ограниченията върху използването на сателитната система и обвиненията, че Мъск е възпрепятствал украински военни операции.
Мъск започва с твърдението, че вероятно няма друг частен човек, който да е помогнал на Украйна повече от него. Припомня, че Starlink е бил осигурен за Украйна още преди руската инвазия. След нападението Русия унищожила или изключила значителна част от комуникационната инфраструктура – мобилните мрежи, оптичните кабели и други сателитни комуникационни системи. Единствената система, която руските сили не успели да неутрализират, била Starlink. Според Мъск без тази технология украинската армия е можела да загуби комуникационната си способност, което би довело до срив на целия фронт и вероятна руска победа. Той определя Starlink като основна комуникационна инфраструктура на украинската армия и твърди, че дори днес прекратяването на услугата би довело до незабавен срив на украинската фронтова линия. Същевременно Мъск настоява, че от самото начало Starlink е замислена като гражданска система, а не като оръжие. Тя не би трябвало да се използва за настъпателни атаки с дронове, при които се убиват хора. За подобни операции съществува отделната система Starshield, която е под контрола на американското правителство. Според него решенията за използването ѝ, включително тези, които могат да доведат до смъртта на хора, трябва да бъдат вземани от американските военни власти, а евентуално и от президента, а не от частен предприемач. Мъск казва, че многократно е бил притискан да промени тази политика, но отказва да го направи. Той обяснява и техническия принцип на ограничението. Starlink има ограничение на скоростта, което е съобразено с най-високата разрешена скорост за движение по пътищата в Украйна – приблизително 80 мили в час, или около 129 км/ч. Системата може да се използва за комуникации при движение в тези граници, но не и за превръщането ѝ в инструмент за високоскоростни настъпателни военни операции.
След това разговорът преминава от техническите подробности към моралната оценка на войната. Мъск казва, че го тревожи продължаването на конфликт, в който всеки ден хиляди млади мъже са изпращани на фронта, за да загиват, без това да води до промяна на границите. Според него всеки, който подкрепя подобно безкрайно кръвопролитие, или е ужасен човек, или просто не е обмислил достатъчно проблема. Той настоява, че трябва да има съчувствие не само към украинските войници, но и към руските. По думите му много от руските войници са мобилизирани и принудени да участват във войната. Никой не отива доброволно на фронта с намерението да бъде убит при атака с дрон. Мъск призовава аудиторията да си представи родителите и децата на загиналите руски военнослужещи. Техните бащи и синове няма да се върнат никога. Според него е прекалено опростено да се възприема конфликтът единствено през формулата „Украйна е добра, Русия е лоша“, при която всяко действие срещу руснаците автоматично се оправдава. Той определя подобна позиция като нечовечна.
Мъск продължава с историческа интерпретация на конфликта. Признава, че Русия е агресорът в смисъл на държавата, която е започнала инвазията, но добавя, че Съединените щати също са имали роля в предходните събития. Той твърди, че Америка е организирала преврат за свалянето на демократично избрания проруски президент на Украйна и че без помощта на Държавния департамент и други американски институции това нямало да се случи.
За да отхвърли обвиненията, че подпомага Русия, той посочва и икономическата конкуренция в космическия сектор. Според него SpaceX е намалила руските космически дейности с около две трети, като е отнела значителна част от пазара на ракетните и търговските изстрелвания на Русия. Мъск подчертава, че неговата компания няма бизнес в Русия.
5. Starshield и обвиненията на Зеленски (22:56–25:18)
Соркин поставя конкретен въпрос: украинският президент Володимир Зеленски е говорил за използване на Starshield и е твърдял, че именно тази система е била забавена или ограничена. Мъск отговаря директно, че това не е вярно. Добавя с ирония, че Зеленски невинаги казва истината. Журналистът настоява да разбере дали Украйна изобщо има достъп до Starshield, или използва единствено търговската система Starlink. Мъск обяснява, че става дума за две различни сателитни системи. Starlink е комерсиална услуга, предназначена за гражданска употреба. Starshield е отделна система, контролирана от американското правителство, като решенията за използването ѝ са изцяло в компетенциите на военното ведомство на САЩ. По думите му Зеленски всъщност иска да използва търговската Starlink за настъпателни военни операции. SpaceX отказва да предостави такава възможност още от началото на конфликта. Мъск настоява, че не той трябва да взема решения за използването на комуникационна технология при операции, чиято цел е унищожаването на противника.
6. Прекалено голяма власт в ръцете на един човек? (25:19–29:03)
Соркин поставя един от най-сериозните въпроси в разговора: не е ли прекалено голяма властта, която един частен предприемач притежава, когато може да влияе върху комуникациите на цяла армия по време на война? Той припомня, че канадският премиер Марк Карни и други политици са изразявали подобни опасения. Някои държави вече обмислят да намалят зависимостта си от Starlink и да търсят алтернативни сателитни услуги. Мъск реагира почти предизвикателно: ако смятат, че трябва да се откажат от Starlink, нека го направят. След това обяснява, че около системата има както съзнателни лъжи, така и недоразумения и недостатъчно разбиране. Според него правилата за използване на Starlink никога не са се променяли. Още от самото начало той ясно е заявявал, че търговската сателитна система не е предназначена за настъпателни военни операции. Мъск не желае Starlink да се превръща в страна във военен конфликт. Ако компанията позволи използването ѝ за настъпателни удари, тя фактически ще стане участник във войната. Именно затова е създадена Starshield – за да бъдат решенията за военните операции вземани от американското Министерство на отбраната, а не от него лично. Той отрича и твърденията, че е изключвал Starlink по време на войната. Специално коментира информация, включена в биографията му, написана от Уолтър Айзъксън. Според Мъск в книгата е допусната грешка, която самият Айзъксън признавал. Става дума за твърдението, че Мъск е спрял достъпа до Starlink при украинска операция срещу руския Черноморски флот край Севастопол. Според него това не отговаря на истината. По онова време сателитните лъчи на Starlink изобщо не са били активирани над Крим, тъй като Русия е под санкции и включването им без разрешение от Държавния департамент на САЩ би било незаконно.
Соркин отново се връща към по-широкия проблем: Мъск притежава огромна власт, защото Starlink изпреварва почти всички конкуренти. Дори Amazon, който развива собствена сателитна система, все още не е успял да достигне позицията на SpaceX. В отговор Мъск говори за патентната политика на SpaceX. Компанията практически не регистрира патенти, освен когато това е необходимо за защитни цели. Той дори насърчава конкурентите да копират ракетите и сателитите му. Като пример посочва ракета, изложена на главната улица пред централата на SpaceX в Хоторн. Всеки можел да я разгледа, измери и дори да копира конструкцията ѝ. Мъск твърди, че компанията няма да заведе дело срещу някого само защото е възпроизвел технологията. Според него това не е класически монопол, наложен чрез блокиране на конкуренцията, а резултат от създаването на значително по-добра система. Той припомня и решението си да предостави свободно за използване патентите на Tesla, за да подпомогне развитието на електромобилната индустрия.
7. Starlink, мобилните комуникации и бъдещето отвъд Земята (29:03–33:38)
Соркин пита Мъск за плановете на SpaceX да навлезе в традиционния телекомуникационен бизнес и как това би се отразило на големите американски оператори – Verizon, T-Mobile и AT&T. Мъск обяснява, че Starlink е създадена не само като комуникационна услуга, но и като начин да се финансира разработването на по-модерни ракети, включително Starship. Изтъква обществените ползи от системата. Starlink осигурява високоскоростен и сравнително евтин интернет в райони, където традиционната инфраструктура липсва. Сред потребителите са селски училища, болници и спасителни организации. Мъск твърди, че стотици човешки животи са били спасени благодарение на Starlink – например при бедстващи кораби, природни катастрофи и инциденти с въздушни съдове, когато сателитната връзка е била единственото достъпно средство за комуникация. След това той формулира по-мащабната си визия. Starlink трябва да помогне за финансирането на ракети, които един ден ще позволят на човечеството да изгради самодостатъчни градове на Луната и Марс. Причината е необходимостта животът и човешкото съзнание да бъдат предпазени от глобални катастрофи. Мъск изброява няколко възможни заплахи: ядрена война, гигантски астероид, супервулкан или изкуствено създаден вирус.
Соркин пита дали подобни страхове действително движат предприемаческите му амбиции. Мъск отговаря, че ако се погледне фосилният архив, ще се види колко много масови измирания са настъпвали в историята на Земята. Според него въпросът не е дали някога ще се случи нова катастрофа, а кога. Затова разширяването на човешкото присъствие извън Земята представлява своеобразна застраховка на живота като цяло. Той обаче признава, че има и друга, дори по-силна мотивация: желанието да види бъдеще, което действително вдъхновява хората. Мъск си представя цивилизация, която изследва нови светове, достига до други звездни системи и превръща научната фантастика в реалност. Цитира прочутия девиз от „Стар Трек“ – смело да отидем там, където никой не е бил досега. Може би човечеството ще открие останки от отдавна изчезнали извънземни цивилизации, а може би ще срещне живи същества, с които ще може да разговаря. Според Мъск подобно бъдеще е изключително вълнуващо. Той предлага един любопитен начин да проверим дали дадена идея за бъдещето действително е вдъхновяваща: просто да попитаме децата си. Има много проблеми, които трябва да бъдат решени на Земята, но животът не може да се състои единствено от последователно преодоляване на едно неприятно затруднение след друго. Човечеството се нуждае и от големи цели, които да го карат да се събужда сутрин с нетърпение да разбере какво предстои. Превръщането ни в цивилизация, способна да пътува между звездите, е именно такава цел.
8. Мобилна връзка директно от космоса и ново поколение клетъчни станции (33:38–37:10)
Соркин се връща към телекомуникационните планове на Мъск. Интересува го дали SpaceX възнамерява да придобие традиционен американски мобилен оператор или ще развива собствена инфраструктура. Мъск обяснява, че компанията планира да изгради система за почти повсеместно покритие, включително директна връзка между сателитите и обикновените мобилни телефони. Според него следващото поколение Direct-to-Cell на SpaceX ще започне да се изстрелва през следващата година и ще предлага приблизително 40 пъти по-голям капацитет от сегашната версия. След него ще последват още по-мощни поколения. Основното предимство е, че потребителят ще може да се свързва директно със сателита чрез стандартния си телефон, без допълнително оборудване. Има обаче един технически проблем: когато човек се намира в сграда, особено под метален покрив, сигналът от космоса може да бъде блокиран. За решаването му SpaceX ще използва закупения радиочестотен диапазон от 800 MHz. Идеята е да бъдат изградени множество малки наземни станции, които да допълват сателитното покритие. Вместо традиционните високи клетъчни кули ще има множество компактни устройства, разположени в гъсто населени райони. Мъск описва концепция за малки базови станции, които могат да бъдат монтирани на покривите подобно на сателитните антени Starlink. Според него технологията може да влезе в производство още през следващата година.
Той не очаква това непременно да доведе до изчезването на AT&T, Verizon или останалите големи телекомуникационни оператори. Възможно е те да загубят част от приходите си, но общото търсене на комуникационен капацитет според него ще нараства изключително бързо. Причината няма да бъдат толкова хората, колкото изкуственият интелект и роботите. Мъск прави сравнение между скоростта, с която човек може да предава информация чрез реч – около 100 бита в секунда при максимално натоварване – и възможностите на компютрите, които според него могат да достигнат до трилион бита в секунда. Следователно бъдещата комуникационна инфраструктура ще трябва да осигурява многократно по-голям капацитет от сегашния.
9. Сливането на SpaceX и Tesla (37:12–40:35)
Една от най-интересните бизнес теми е потенциалното сливане на SpaceX и Tesla. Соркин пита какво би станало, ако сделката не се осъществи и двете компании продължат да работят независимо една от друга. Мъск казва, че и двата варианта са възможни. Преди пет години самият той не е виждал особена логика в обединяването на двете компании. Според него терминът „синергия“ често се използва прекалено свободно, а успешните сливания, при които общата стойност на обединените предприятия надхвърля стойността им поотделно, всъщност са сравнително редки. Сега обаче ситуацията се променя заради сближаването на изкуствения интелект и роботиката. И SpaceX, и Tesla разполагат със сериозни екипи за разработване на AI софтуер. При Tesla основният фокус е върху изкуствения интелект в реалния свят – автономните автомобили и хуманоидния робот Optimus. SpaceX работи и върху по-мащабни модели на изкуствен интелект. Двете компании имат и напреднали екипи за проектиране на специализирани чипове. Мъск стига до една доста смела прогноза: в бъдеще почти цялата изчислителна мощност за свръхинтелигентни системи ще бъде разположена в космоса. Той уточнява, че има предвид относителния дял на тази изчислителна мощност в рамките на общия компютърен капацитет. Според него делът на изчисленията за свръхинтелигентност може да бъде под 0,4%, но въпреки това практически цялата тази специфична изчислителна инфраструктура в крайна сметка ще се намира в орбита. Соркин пита дали това означава, че SpaceX и Tesla задължително трябва да бъдат обединени. Мъск отговаря, че не е задължително, но вероятно би било по-добре да работят заедно. Той обаче подчертава, че не става дума за сливане на всяка цена. Необходимо е акционерите да одобрят подобна сделка, а той самият има задължение да защитава техните интереси. Не би могъл да ги въвлече в икономически неизгодно обединение само защото лично той го желае. Крайният критерий трябва да бъде дали двете компании ще създават повече стойност заедно, отколкото поотделно.
10. Възнаграждението на Мъск при евентуално сливане (40:36–42:01)
Соркин задава неудобен въпрос, изпратен от читатели на DealBook. Става дума за огромния компенсационен пакет на Мъск в Tesla, който е обвързан с постигането на определени бизнес резултати. Журналистът пита дали евентуално сливане със SpaceX би му позволило да получи възнаграждение, което първоначално е било предвидено да зависи от представянето на Tesla. Мъск отговаря, че не би било редно да получи допълнително възнаграждение само заради осъществяването на сливането. Според него трябва да се спазва първоначалният смисъл на всяко споразумение. Ако дадени опции върху акции са били предоставени срещу постигането на конкретни резултати от Tesla, той трябва да ги получи единствено ако тези резултати действително бъдат постигнати. Самото обединяване със SpaceX не би трябвало да се използва като основание за получаване на компенсацията.
11. Cybertruck, Cybercab и бъдещето на колите Tesla (42:01–43:49)
Соркин повдига въпроса за бъдещето на автомобилното производство на Tesla и плановете за постепенно пренасочване на производствените мощности към автономните таксита Cybercab. Мъск уточнява, че компанията няма намерение да спре да произвежда автомобили за индивидуални потребители. Журналистът споделя, че е поръчал Model Y L, тъй като семейството му има три деца. Мъск отбелязва, че това е изключително популярен модел и предполага, че може би в бъдеще Tesla ще трябва да пренасочи цялото производство на Model Y към по-голямата версия. По отношение на автономните автомобили Мъск обяснява, че двуместният Cybercab би могъл да обслужва около 90% от всички изминати пътнически километри днес . Причината е, че средният брой пасажери в един автомобил е приблизително 1,2 души. Това обаче не означава, че няма да има нужда от по-големи автономни автомобили. За семейства и групи от четири, шест или повече души Tesla планира автономна версия на Model Y, която няма да разполага с волан и педали и ще може да превозва шест или седем пътници.
12. Anthropic, неооблачните компании и пазарът на изчислителна мощност (43:50–46:34)
В заключителната част Соркин пита за изказванията на Мъск, че много от т.нар. неооблачни компании (neoclouds) могат да се окажат икономически нежизнеспособни. Той насочва вниманието и към Anthropic – компанията, разработчик на изкуствения интелект Claude, която според журналиста Мъск преди време е определял като заплаха за западната цивилизация, а сега наема изчислителна мощност от неговата инфраструктура. Мъск обяснява, че преди да сключи договор с Anthropic, лично се е срещнал с много хора от компанията. Познавал част от тях още от времето си в OpenAI. По думите му никой от хората, с които се е срещнал, не е задействал неговия своеобразен „детектор за зло“. Той уточнява, че договорите са сравнително краткосрочни и могат да бъдат прекратени от всяка страна. Ако прецени, че Anthropic прави нещо изключително вредно за света, SpaceX би могла да прекрати отношенията си с нея. Anthropic също има право да прекрати договорите с предизвестие между три и шест месеца, в зависимост от конкретното споразумение. Соркин пита дали според него Anthropic действително може да се откаже от услугите на SpaceX. Мъск смята това за малко вероятно. Според проведените разговори компанията не само възнамерява да продължи да наема изчислителна мощност, но и желае значително да увеличи обема ѝ. Той посочва, че Anthropic е проявила интерес към допълнителни 10 гигавата изчислителен капацитет от SpaceX – огромно количество според него. Мъск все пак признава, че в най-неблагоприятния сценарий, при който бъдат наложени сериозни ограничения върху развитието и използването на изкуствения интелект, компанията може да се окаже неспособна да използва наетите мощности.
Впечатленията му от екипа на Anthropic обаче са положителни. Определя хората там като принципни, старателни и загрижени за бъдещето. Имат своите странности, както всички останали, но според него са добри хора. Той дори заявява, че харесва тези хора и смята продуктите им за отлични, като специално споменава Opus и Fable.
13. Личното състояние на Мъск (46:35–47:35)
В самия край Соркин задава два по-философски въпроса. Припомня предишен техен разговор, в който Мъск е описал съзнанието си като буря. Тогава журналистът го е попитал дали тази буря е нещастна и сега иска да разбере дали нещо се е променило. Мъск отговаря, че умът му не винаги е в състояние на буря. По-скоро има различни метеорологични условия – понякога е по-бурно, понякога по-спокойно. В момента, по думите му, времето не е особено бурно. „Чувствам се сравнително спокоен“, казва той. Соркин повтаря думите му, сякаш иска да се увери, че е разбрал правилно. Мъск потвърждава: спокоен.
