Долина в подножието на Хималаите със спокойни езера и хора: на такова място не можеш да попаднеш всеки ден
В първите четири части на индийския пътепис разказах за пътуването до Ню Делхи през Истанбул, за обиколката на столичния мегаполис в 35-градусовата жега, за града на чудото Тадж Махал – Агра и за Розовия град Джайпур с неговите слонове и махараджи .
Сега предстои да прочетете за пътешествието до северния щат Джаму и Кашмир, осъществено с вътрешен полет от Делхи до Шринагар.
Организатор на пътуването до Индия и Кашмир бе туристическата агенция „Редискавър Индия турс“.
 |
| Идилия насред езерото Дал в столицата на Кашмир Шринагар. |
Дали “Лед Зепелин” са посветили една от най-хубавите си песни именно на това място, или Кашмир просто е вид хашиш, който са пушили в Мароко – така и не е изяснено. Но със или без пронизителния писък на Робърт Плант, тази страна заслужава да бъде, и е възпята в много балади.
Допреди няколко години Кашмир беше размирно място. Преобладаващото мюсюлманско население, териториалните претенции на Пакистан, доброволното или принудително изселване на половин милион индуси оттук дълго време правеха района недостъпен за туристи. Днес в Кашмир цари спокойствие, осигурявано от солидно военно присъствие и безпрецедентни мерки за сигурност, с които се сблъскваш още от летището.
Но какво толкова има в тази страна и заслужава ли да се воюва за нея? Има много неща и си заслужава със сигурност. Моголските императори едва ли са били толкова глупави да пътуват със слонове и камили по три месеца, за да прекарат лятото тук. И неслучайно са построили крепости и подредили градини с хиляди растения, от които да се любуват на спокойното езеро Дал и хималайските върхове наоколо.
Имам късмет, че агенцията, с която пътувам, е единствената в България, която организира пътувания до Кашмир – с вътрешен полет от Делхи до лятната столица на щата – Шринагар. Това всъщност не е типично индийско пътешествие, а нещо много по-различно…
Добре дошли на къщата-лодка
Те са всъщност мини-хотели, направени върху нещо като понтон, и са стотици, закотвени в първата третина от езерото. Имат по 3-4 двойни стаи, всяка със собствена тоалетна и вана, трапезария и гостна. Плюс “капитан”, който се грижи за всичко – от чистене и подреждане до сервиране на храната и забавляване на гостите.
Къщите-лодки насред езерото Дал са истинско произведение на изкуството. Целите в дърворезба, обзаведени с уникални мебели и украсени с ръчно везани завеси и покривки. Този феномен се появил благодарение на суровите местни закони открай време, забраняващи на външни хора да притежават земя в Кашмир. През XIX век хитрите англичани измислили тези плаващи жилища, за да пребивават тук на спокойствие. След като в средата на миналия век империята започнала да се изтегля от Индия, те продали, подарили или завещали къщите-лодки на кашмирците, които дотогава само се грижели за тях.
До всяка резиденция се стига с красива дървена гондола, подобна на венецианските, която тук се нарича шикара. Да се разхождаш с подобна ладия по водите на езерото, което е като малък град, и да се наслаждаваш на гледката (къщи-лодки, крайбрежен булевард с хотели и Хималаи на най-заден план) е магическо усещане. Сега, когато вече не съм там, имам по-скоро чувството, че съм го сънувал.
 |
| Къщите-лодки са стотици и заемат цялата средна част на езерото Дал. Те са основната атракция на Шринагар и една от гордостите на Кашмир въобще. |
 |
| В мини-хотела, изработен изцяло от дърво, не липсват никакви удобства. |
 |
| Има дори кабелна телевизия, която ми позволи да гледам мачове от английското първенство. |
 |
| Гледката от терасата на нашата къща-лодка. |
 |
| Обстановката в трапезарията преди всяко ядене е направо тържествена. |
Кашмирски занаяти
Тук те са основен поминък, който даже и туризмът трудно ще измести. За кашмирска вълна всеки е чувал – това са пуловери, жилетки, одеала, уникални килими. Но знаете ли какво е пашмина? Това е вълна от най-нежните места на планинската козичка – например под брадичката или около очите. Тя е толкова фина, че не подлежи на машинна обработка, а се преде само ръчно.
В Кашмир всеки ден се запознаваш с различни занаятчии и търговци, чиито произведения са смайващи. Ако изобщо ги намериш в Европа и не са фабрични ментета, цените им биха били в пъти по-високи. А и какво е усещането да си купиш бродирана покривка, шал, килим, чанта или кожено яке от ръцете на човека, който ги е произвел?
Друг типично кашмирски занаят са фигурките от папие маше. Оризовата хартия се намокря, след което с много труд се превръща в нещо като глинена паста. После от нея се оформят различни предмети по шаблон и се изпичат. Накрая започва голямото рисуване върху тях. Въображението на тукашните дизайнери е безгранично. И нито една фигурка не си прилича с друга. Слонове, кутии-жаби, вази, подноси и купи за плодове, обковани с мед чаши и кани… Магазинът, в който попадаме на островче насред езерото, е като пещера-съкровищница.
 |
| Разнообразието и великолепието от предмети, изработени от папие-маше, са смайващи. Кой би очаквал да види нещо такова на островче насред езеро в Хималаите? |
По-нататък ни предстои да се срещнем с още търговци, пред чиято стока направо ти се подгъват краката, особено ако си жена. Бижутерът, който отваря куфара си в гостната на къщата-лодка, е истински Али Баба. Показва ни спиращи дъха колиета, гривни и обеци от скъпоценни камъни и сребро. Смарагди, тюркоази, рубини, тигрово око… Бижутата не са моята страст и не запомних всичко в детайли – и добре, че не са. Иначе щях да бъда хем разорен, хем разочарован, че не съм изкупил и останалото.
После идва майстор кожар, който ни показва ръчно шити и доукрасени якета, жилетки, чанти и портмонета. Накрая ни довършва поредният продавач на шалове от пашмина, чието разнообразие и мекота не ти позволяват да свалиш ръце и очи от тях.
Така че най-важният съвет, ако тръгнете към Кашмир, е този: вземете си достатъчно пари и не забравяйте кредитните карти. Направете списък с неща, които да купите за свои близки. Ще ви бъдат благодарни цял живот, а вие дълго няма да вярвате, че сте взели всичко това на такива цени. Много важно е да имате и по-големичък куфар, който на отиване към Индия да бъде полупразен.
 |
| Бижутата на този истински Али Баба са изцяло от скъпоценни или полускъпоценни камъни. |
Гулмарг, кашмирското Банско
Единият от дните в Кашмир е посветен на екскурзия до планинския курорт, в който се намират едно от най-високите голф-игрища с 18 дупки в света и най-високият кабинков лифт, който те издига до височина 4000 метра. Завършен е от френската компания “Помагалски” преди 8 години.
До началната му станция стигаме след едночасов път, в който шофьорите на джиповете-тойоти показват виртуозно майсторство. Карат плавно и уверено, а по пътя виждаме много индийски семейства, чиито стомаси не са издържали на завоите и са отбили в банкета по принуда.
В Гулмарг ни посреща много сняг, въпреки че вече е 1 април, както и десетки млади кашмирци с грубо сковани дървени шейни. Тяхната основна мисия е да те убедят, че трябва да вземеш километъра до лифта, возейки се дърпан от тях. Съгласяваме се срещу десетина долара на калпак. Никой нормален човек обаче не може да издържи дълго на това някой да го дърпа, пъшкайки, по снежното нанагорнище. Ставаме от шейните и продължаваме пеш. Само разглезени китайци, сингапурци и американци невъзмутимо продължават да се возят, прегърбени върху шейничките. Накрая обаче не само те, но и ние няма да се разминем от даването на два долара бакшиш на кашмирците. Така е навсякъде тук – всеки гледа да ти предложи някаква услуга, не непременно необходима, от която да изкара пари.
Като цяло Кашмир е страна на трудолюбиви и образовани хора. Тук грамотността е над 95 на сто, почти всеки се справя с английския и с още някакъв език и никой не чака наготово от природата и съдбата, както често виждаме надолу към централна Индия.
Като цяло Кашмир е страна на трудолюбиви и образовани хора. Тук грамотността е над 95 на сто, почти всеки се справя с английския и с още някакъв език и никой не чака наготово от природата и съдбата, както често виждаме надолу към централна Индия.
Качваме се на кабинките и след броени минути сме два километра по-нависоко. Въздухът на връх Афарват е доста разреден и дори само от изкачването на няколко стъпала ти се завива свят. Облаците са под нас, а насреща, на едно ниво с погледа – хималайски върхове, които от долината на езерото Дал са ни изглеждали като недостъпни миражи. Любуваме се няколко минути на чувството да сме хиляда метра над Мусала, и поемаме обратно. Умората е приятна и с нетърпение чакаме чашата кашмирски чай долу.
 |
| След броени минути ще се озовем там горе, на километър над Мусала. |
 |
| Тук е рай за скиори и сноубордисти. |
 |
| Поглед от високо |
 |
| Опитвам се да скрия колко ми е тежко при този разреден въздух. |
 |
| Няма лъжа и измама – това е най-горната станция на най-високия кабинков лифт в света. |
Моголски градини и лалета, много лалета
Пиковият туристически сезон в Кашмир е в началото на пролетта, защото тогава цъфтят лалетата в прословутата градина край езерото Дал. Те са над един милион и наистина са грандиозна атракция. Е, сигурно в Холандия има и по-хубави градини или оранжерии от тази, но не са в подножието на Хималаите и край езеро с къщи-лодки и шикари. Кашмир се гордее с тези лалета вече седма година. Но моголските императорски градини, направени преди 4 века, са даже още по-впечатляващи. Терасите им са изграждани години наред с ръчно насипване на пръстта. Засадените цветя и дървета били донесени от цял свят. Фонтаните пръскали прохлада, а гледката – езерото, в дъното зад него – крепостта, а зад нея – западната част на Хималаите, успокоявала измъчените души на средновековните владетели.
 |
| Моголските градини край между Хималаите и езерото Дал са шедьоври, създадени преди няколко века в продължение на десетилетия. |
 |
| Гидът Назир, за когото няма затворени врати в Кашмир. |
 |
| Милиони лалета всяка пролет привличат в Шринагар хиляди туристи. |
 |
| Рай в полите на Хималаите |
И тук, както в Златния триъгълник Делхи-Агра-Джайпур, имаме увлекателен гид. Назир е нещо повече от екскурзовод – в Шринагар той е човек, за който няма затворени врати. Може да изпълни всяка прищявка и би сторил всичко, за да се чувстваш добре, а чувството му за хумор е типично нашенско. Въобще в Кашмир, невероятно, но факт, един българин се чувства някак у дома си. Все едно си някъде из Родопите или в друг китен роден край. Около тебе е само красота, а хората са скромни, работливи и с приветливи усмивки.
На другия ден трябва да потегляме обратно. Качвам се за последен път на гондолата-шикара. Никога няма да забравя лицата на лодкарите и тихия плясък на сърцевидните им гребла, симпатичния английски на “капитана-домакин” на къщата Фарук, занаятчиите, които ни предлагаха уникалните си произведения и спиращата дъха красота на Хималаите над езерото.
Дали Кашмир наистина е Раят на земята? Сигурно има и много други места, достойни за това определение. Тук обаче за пръв път изпитах усещането, че съм на някакво много специално място, на което ще е истински късмет и благословия, ако попадна отново.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
изживяването е било приказно, както и звучи от пътеписа:)
ХаресвамХаресвам
Невероятни снимки и с тези лалета,благодаря и за клипчетата, макар че на живо дори и не мога да си представя какво е било изживяването. Това че къщите-лодки насред езерото Дал са истинско произведение на изкуството съм съгласна . Целите в дърворезба, обзаведени с уникални мебели и украсени с ръчно везани завеси и покривки. Този феномен се появил благодарение на суровите местни закони открай време, забраняващи на външни хора да притежават земя в Кашмир. През XIX век хитрите англичани измислили тези плаващи жилища, за да пребивават тук на спокойствие не знаех, тези неща, хареса ми и подредената маса.Вече слагам към следващите дестинации и това място.
ХаресвамХаресвам