Редакционният увод в октомврийския „Биограф“

Не виждам причина защо доброто да не побеждава толкова често, колкото злото. Триумфът на едно нещо е въпрос на организация. Ако на небето има такива същества като ангелите, се надявам те да са така организирани, както мафията.

Кърт Вонегът (1922-2007)

Този мафиотски Biograph се конфигурира някак от само себе си, и то най-вече заради Микеле Плачидо. Цвета го преследваше за това интервю отдавна и трябваше да мине през какво ли не, за да го получи – включително през изтощителна размяна на и-мейли с ревнивата му млада съпруга, която уж вече не му била и съпруга, но продължава да контролира всичко в живота и кариерата на актьора-режисьор. Както ще разберете, някогашният всеобщ любимец Корадо Катани днес се гордее много повече с винарската си изба, отколкото с изявите си в театъра и с работата си като кинорежисьор. Но не пропуска и темата за мафията и за своето полицейско минало, което му е помогнало да изиграе знаковата си роля.

После, около ядрото на тази Cover story, добавихме репортажа на Пламен Старев от Палермо и очерците на Благовеста Кирилова за жените в мафията и за знаменитостите, които са имали взимане-даване с нея. Шокиращо любопитни са и текстът на Жанина Драгостинова за музея на престъпленията във Виена, както и очеркът за новия бос на руската мафия Олег Шишканов и неговите събратя от московския подземен свят.

Въобще – не просто октомврийски Biograph, а цял крими-сериал.

Но и извън гангстерската тема ви очакват четива, които не бива да пропускате – например текста на Иван Бакалов за Димитри Иванов, както и текста на самия Джимо за “агентурното му минало”, а също и спомените на Елена Кръстева за вече покойния художник-бохем Никола Манев, лека му пръст.

Приятно четене в меката есен.

Георги Неделчев,

редакционен директор