The Equalizer 3 e от онези филми, за които дълго преди премиерата им западната кинокритика стиска палци до кръв да се провалят с гръм и трясък. Те не се вписват в официалните наративи на Холивуд, не поставят политкоректността на първо място и понякога дори се подиграват на снобизма и престорената възвишеност, които се толерират в киното напоследък.

Ето защо триумфалният дебют в киномрежата на екшънтрилъра с Дензъл Уошингтън се приема като изненада – но само за либералните „експерти“ – същите, които дават мило и драго да бъдат свалени завинаги от екран хора като Уди Алън, Мел Гибсън, Слай Сталоун, Клинт Истууд, Роман Полански…

Заснет със сравнително скромен за днешните времена бюджет от 70 милиона долара, филмът вече успя да спечели точно толкова от световния боксофис, и се очаква да утрои тази сума, което ще го изведе на десетки милиони долари чиста печалба. Не че е някакъв шедьовър на киното – просто е доброкачествено old school развлечение с харизматичен протагонист, кървави отмъщения, адекватна музика и стилизирана кинематография.

Сюжетът е схематичен, на моменти направо наивен и нелеп, но какво от това всъщност? Попадайки първо в Сицилия, а после в градче край Неапол, Робърт (тук представящ се като Роберто) Маккол се изправя на пътя на местната мафия Камора, която се занимава с всички най-големи пороци на съвремието – от трафик на хора през рекет до търговия с опасна дрога. Гангстерите или са прекалено, чак гротескно свирепи и кръвожадни, или са вдетинени и карикатурни като в някакъв слаб комикс. Но не знаят с кого си имат работа…

Само хора като героят на Уошингтън тук, или като Джон Рамбо или Джон Уик, са способни да се разправят с толкова много злодеи последователно. При Робърт Маккол убийствата са брутални, в повечето случаи – много изобретателни, и винаги невероятно хладнокръвни.

Дори и създателите на третия филм от франчайза надали са очаквали чак такъв успех. Всъщност, така беше и с предишните издания – всеки път касовите резултати принуждаваха екипа да напишe и заснеме продължение. Дали няма да се случи същото и сега и да дочакаме и четвърти филм? Нищо чудно. Какво ли още трябва да изтърпят кинокритиците на The Guardian, които сложиха на този филм 2 от 5 възможни звездички, но максималното, което успяха да му лепнат като негативен етикет, е forgettable?