Не, „Хамас“ не е еквивалент на Палестина. Тел Авив може отново да „окоси ливадата“, но губи имиджовата война в световен мащаб. Това не стряска верните му апологети у нас, готови да повярват на всяка пропагандна измислица, за да „трупат точки“ – без и те не знаят пред кого
Жаргонният израз „косим ливадата“ в Израел от години се използва за методичното избиване на палестинско население. Поколение след поколение най-бунтовно настроените жители на Газа или Западния бряг биват избивани, затваряни без никакъв съд и присъда или в най-добрия случай подтиквани да емигрират надалеч, ако изобщо ги сполети такъв късмет.
Този месец, след внезапната атака на „Хамас“, милитаристите-националисти в правителството на Нетаняху получиха чудесен повод за нов сенокос и за броени дни с масирани бомбардировки убиха над две хиляди души, сред които и неколкостотин деца. А останалите живи техни сънародници обрече на пълна изолация и остави без храна, вода, електричество и всякакви комуникации, което накара целия свят да залее улиците на столиците в спонтанни демонстрации на гняв и солидарност с палестинците.
„Ама те така или иначе един ден ще станат терористи“, гласи най-често срещаното „неофициално оправдание“, което, по вече позната от украинската война технология, моментално бива прегърнато от кръвожадните запалянковци на либералния световен ред под американски диктат. Подтекстът на този пропаганден наратив е ясен – докато на израелска територия има живи палестинци, мир няма да има. Само мъртвият палестинец е безопасен.
Да, вероятно умиращите и бедстващи деца от днешния ден утре наистина ще станат и терористи. Когато животът на едни хора поколения наред е сведен до съществуване в концлагер, заобиколен от високи стени, а количеството храна, което достига до тях, е изчислявано с калкулатор „колкото да не умрат“, перспективата да станат терористи-мъченици със сигурност им изглежда по-героична от това просто да се примирят и да си отидат от този свят, без никога да са виждали какво има отвъд високите бетонни заграждения.
Другата пропагандна лъжа на Израел, която хваща все по-малко дикиш (с изключение на шепа вашингтонски и брюкселски подлоги у нас), е че „Хамас“ е еквивалент на Палестина. Колкото и да звучи логично от 2006-а насам изтормозеното население на Газа да е било склонно да гласува за тази радикална групировка (вместо за партията „Фатах“ на президента Махмуд Абас, която контролира палестинското население на Западния бряг), тя е просто един „удобен враг“, който развързва ръцете на ционисткия милитаризъм в Тел Авив. Още в края на 80-те години появата й е посрещната с мълчаливо одобрение от израелските националисти, които виждат в нея шанс за всяване на разкол в палестинската общност като контрапункт на все по-популярния Ясер Арафат. Две години след мирните съглашения с палестинците от Осло от 1993-а израелският премиер Ицхак Рабин беше публично застрелян от свой сънародник-фанатик, и то при доста съмнителна пасивност от страна на охранителните служби. На власт дойде националистът Бенямин Нетаняху, а неговото правителство се отнасяше подозрително толерантно към съществуването на „Хамас“ – даде статут на неговия първообраз „Муджама ал Исламия“ като благотворителна фондация, за да може да развива дейност, и разреши основаването на Ислямския университет в Газа, който се превърна в идеологически фундамент за новото движение и люпилня за негови ръководни кадри. Фактът, че израелският милитаризъм открай време потрива доволно ръце от активността на „Хамас“, е публична тайна далеч отвъд пределите на Близкия изток. Тя просто е оправдание за неговите действия за подтискане на палестинското население пред „Големия брат“ САЩ, пред ЕС и пред малкото други държави, които подкрепят ционистката линия на Тел Авив.
В първите дни след атаката от 7 октомври Израел успя да си спечели известна международна подкрепа – най-вече чрез умелото използване на пропагандни сюжети в стил украинската Буча. Лъжата за „40-те обезглавени еврейски бебета“ се разпространи мълниеносно и стигна чак до устата на Джо Байдън, който в типичния си полуидиотски стил обяви, че дори ги е видял на снимка. После се наложи пресслужбата на Белия дом да уточнява, че такава снимка не е била видяна от никого и че няма доказателства за подобно зверство.
Имаше и абсурди от типа да се слагат надписи „Подкрепям Израел!“ върху снимки на разрушената от бомби Газа, с внушението, че това е израелски град. После подлъгалите се да си качат тези плакати се наложи засрамени да ги изтриват от социалните си мрежи. А лондонският вестник „Таймс“ цинично сложи водещо заглавие за убитите израелски бебета, но го илюстрира със снимка на ранени палестинчета от Газа – просто явно е нямало друга подходяща илюстрация. Но внушението от заглавието може би е свършило все някаква работа…
В интернет-пространството още циркулират и други скалъпени истории, целящи да позиционират Израел като жертва на свиреп и фанатизиран враг. Но разумните хора предпочитат да вярват на статистиката на ООН. А тя показва, че за последните 15 години палестинските жертви в този конфликт са над 20 пъти повече (!) от израелските, а ранените са стотици пъти повече. Само в периода 2008-2020-а са били убити 5590 палестинци срещу 251 евреи. Това е суха официална, международна статистика, а не ционистка пропаганда…
Правителството на Нетаняху продължава да живее в странно раздвоение – от една страна иска да изкара държавата си мъченик, а от друга – говори за мъст, за тотално унищожение и за никаква прошка към „животните“, както са наричани палестинците. На него не му пука и за стотиците взети от „Хамас“ заложници – иначе нямаше да сравнява със земята с килимни бомбардировки Газа, застрашвайки живота им. Щеше да преговаря за освобождаването им – така, както постъпиха САЩ в скорошните аналогични преговори с Иран. Но в Израел човешкият живот няма особено голяма стойност – дори когато става въпрос за „свои“.
В държава като Канада например е забранено да се отрича Холокостът – и правилно, въпреки че тамошният парламент наскоро се изложи страшно много, аплодирайки един украински нацист от онова време, но това е друга тема. Но в държава като днешен Израел е забранено да се споменава думата „Накба“ (катастрофа, бедствие – ар.), с която се обозначава изгонването на палестинците от домовете и земите им от 1948-а, продължаващо вече 75 години.
С колкото и пари и влияние да разполага, Тел Авив обаче губи имиджовата война. В почти всички големи столици по света миналия уикенд се проведоха многохилядни демонстрации (някъде дори без да са официално разрешени от властите), като в Лондон и Ню Йорк в челните им редици бяха евреи – да, евреи – които не споделят ционисткия милитаризъм на днешен Израел и настояват за мир с Палестина. Десетки еврейски интелектуалци, като например д-р Габор Мате, открито застанаха с лицата и имената си срещу продължаващия геноцид над арабското население.
За разлика от ситуацията в Украйна, за която на общественото мнение на Запад му трябваха месеци, преди да си изясни реалната картина, по палестинския въпрос цялото човечество вече трето десетилетие е наясно кой е добрият и кой – лошият. Подкрепата на САЩ, Великобритания и ЕС е не просто йезуитска и плод на тънки сметки и интереси – тя е в пълен разрез с убежденията на населението на всички тези държави. Макар и генерално да спазват официално спуснатата линия, почти всички големи западни медии вече не остават глухи за престъпленията и безумната реторика на Тел Авив.
Разбира се, тук у нас най-шумна и активна е агитката на израелските слагачи – в повечето случаи хора, които не са прочели нито една книга по темата и никога не са си пускали друго освен централните новини и емисиите на Си Ен Ен. След украинските пропагандни импровизации (и в Киев, както в Тел Авив, са странно раздвоени между „невинна жертва на свиреп враг“ и „храбра нация с всепобеждаваща армия, която ще разгроми нашествениците“), сервирани месеци наред, сега на кукичката им беше закачена свежа агитационна порция от Биби Нетаняху и чичо Джо, и те я налапаха с широко отворени усти. Ако не са невинни в своята неспасяема глупост, значи тези просто са натегачи, които искат да трупат точки – макар и да не им е съвсем ясно пред кого и за кога…
Чест прави на всеки умен и честен евреин навсякъде по света (те повечето, всъщност почти всички, са умни и честни хора), че заклеймява позорния и чудовищен апартейд, упражняван от израелското правителство през последните десетилетия. Не е срамно и ако някой евреин избира да поддържа наглия лъжец Нетаняху и правителството си – пак може да бъде разбран и има право на този национализъм. Кръвта и инстинктите му могат да го оправдаят.
Но да не си евреин и въпреки това да поддържаш ционизма и расизма, от които целият свят се гнуси все повече и които нямат място в XXI век – това означава, че наистина си някаква особена порода животно. Дано виждаме все по-малко такива наоколо.
В уникално интервю пред Пиърс Морган египетският стендъп комик и тв водещ Басем Юсеф говори по темата Израел и Палестина. Такова ниво на сарказъм рядко може да се види по която и да било медия в наши дни. Само един цитат: „Графиката на убитите израелци и палестинци през годините ми прилича на курса на някаква криптовалута. Гледам, че 2014-а година е била особено добра за Израел – тогава един на един убит израелец са се падали 27 палестинци. Бих попитал нашите израелски приятели – какъв „курс“ би ги задоволил днес?“
Георги Неделчев - коментари и други неща 
А не Ви ли изглежда повече от странно това, че легендарните израелски служби не са казали нищо? Не са предупредили никого? Защото на мен- да. С риск да прозвуча смешно или като любител на теми в стил „пръскат ни с кемтрейлс от небето“. Ето, мен този въпрос ме интересува- има ли някакъв вариант някой, някъде, по някаква причина да е „забравил“ да спомене, че се очаква нападение? Абсолютно не вярвам в това. Появи се твърдение, че Египет е изпратил официална разузнавателна информация три дни по- рано. Египет не потвърди това официално, но и не отрече категорично.
Не знам, господин Неделчев. Виждала съм твърде много смърт и твърде много войни, за да си позволя да кажа кой е крив и кой е прав. За лекаря всеки живот е важен. Имала съм морални дилеми- лекувала съм атентатори, арестанти, терористи. Нямам право да избирам пациентите си. Така е казал колегата Хипократ. За което понякога много ме е яд на него. Веднъж само отказах помощ. На изнасилвач. Доказан изнасилвач, само да отбележа. Понесох си наказанието без коментар. Но нямаше начин да спася живота на нещо, изнасилило и убило повече от три момичета. Под 15 годишни. Така че, да. Понякога и лекаря взима страна. В този случай аз не мога да го направя. Защото съм в конфликт на интереси. Изгубила съм важни за мен хора там, в Обетованата земя. Включително сега, в тая касапница. Казах Ви и преди- мъката не е справедлива. Едно нещо обаче ме шокира много сериозно. Нали има Женевска конвенция, нали има Харта за правата на човека, нали има някакво международно право дори за водене на война и за заложници? Защо, за Бога, още няма хуманитарни коридори за лекарства, храна и вода? Кой ще спечели и какво ще постигне, ако Ивицата стане развъдник на зарази и болести? И как ще се справим с това? Как? Не е ли по- разумно просто да не го допускаме? Ето, всички съчувстват на хората там. Но хуманитарни коридори няма. Да де, но там има болници. Те как работят?
И извинявайте, може ли всички дружно да си спомним, че някъде там, при тия „мирни жители“, които „не са Хамас“ има заложници? Ами техният живот? Техните близки? Техните семейства? Само преди два дни военни лекари от база в Централен Израел разпространиха информация, че са обработили над 1300 тела на жертви от началото на конфликта. Не предоставили снимки от работата си за пресата. За сега. В позицията на колегите пише: „Наблюдаваме изключително тежък стадий на жестокост. Всички жени са изнасилени, повечето- групово“. Да, вероятно ще се намерят хиляда и сто причини този доклад на патолозите да не види бял свят. За снимките да не говорим. Обаче хайде да помислим и за това. Както мислим за всичко останало. Да, ще го кажа пак- тоталната блокада и липса на вода и храна е престъпление. Казвам го като човек, не просто като лекар. Обаче рязането на глави и изнасилването също са престъпления. Доколкото помня. Най- страшното е, че в един момент или Израел ще се съгласи да размени заложниците- ако въобще още има живи- срещу няколко хиляди палестински затворници, или те просто ще отпишат заложниците. И ще изравнят Ивицата. Това би бил истинският ужас. Дано съм просто лош пророк! И не знам защо, но все си мисля, че всичко това има и други цели. Които ние не виждаме на повърхността. Например да се провокира Иран. За по- радикална намеса. Да се попречи в дългосрочен план на стоплянето на отношенията на Израел със Саудитска Арабия. Такива неща. Споделям си с Вас какво мисля просто. И тази война е като всяка друга- няма невинни. Но никой не иска да го каже на глас.
Курс на криптовалута, а? Винаги съм харесвала Пиърс Морган. Няма никакво значение, че не винаги споделям позициите му. Нали затова е демокрацията и правото на свободно изразяване. Много ценя хора със собствено мнение и собствен стил. Твърде малко са вече. Преди време Морган нарече недоразумението М. Маркъл „лъжкиня“. Възхитих му се за това. А още повече за начина, по който посрещна лавината от хейт. С усмивка. И изречението: „И освен лъжкиня, тя е пресметлива позьорка“. Мда. Харесвам Пиърс. Дори когато сарказмът ми е вповече.
Намерих книгата на Вашия колега Патрик Тайлър. Още веднъж благодаря за препоръката. И без това сега съм в период на възстановяване, така че…покрай рехабилитацията ще има и какво да чета. Звучи малко зловещо това Fortress Israel. Крепостта Израел. Обещавам да чета внимателно.
ХаресвамХаресвам
Не вярвам нито думичка на израелските „официални позиции“, ако не са нагледно документирани и придружени със снимки. Накараха Джо Байдън да каже това за „другия отбор“, и че имали доказателства от спътникови снимки и не знам си какво, но не искат да ги покажат публично – защо не искат?
Израелската пропаганда, услужливо подпомагана от сервилни западни медии, вече се изложи твърде много пъти, за да продължат да очакват хора с поне малко акъл в главите си да им вярват. Станаха за посмешище, включително и Пиърс, който е и мой любимец, но отрече да е говорил за „бебета с отрязани глави“, при положение че има видео как го повтаря дори два пъти. Египтянинът буквално го направи на нищо, оттук нататък ще следя всички изяви на Басем Юсеф, защото наистина е невероятна личност.
ХаресвамХаресвам
Знам как мислят журналистите. 🙂 „Дори ако майка ти каже, че те обича, не й вярвай, ако не го докажеш с два независими източника.“ Нали така? И другото правило: „Една снимка казва хиляди думи“. Така че до тук съм съгласна с Вас. Като кажеш нещо, но отказваш да го докажеш, това е достатъчен повод за съмнение. Но като лекар, който е виждал какво ли не, един такъв въпрос ме занимава. Не оспорвам Вашето мнение за пропагандата и лъжите, не! Само искам да Ви кажа нещо, което за един журналист сигурно няма никакво значение- за журналиста е важно да те информира и да не изкривява информацията. Аз обаче си задавам един въпрос. Само на базата на опита си, нищо друго. Извън контекстна на конкретната война дори. Ами ако тия лекари там, в онази база, отказват да покажат тия снимки просто защото не са за гледане? Знам, че за един истински журналист истината е преди всичко и над всичко. Обаче…ако детето ми е изнасилено и убито от терористи- последното, което ще искам, е да видя снимки на поруганото й тяло в медиите. Като майка Ви го казвам. Не само като лекар. Но от друга страна- колегите според мен не са постъпили правилно. Или не казвай какво си работил и какво си видял. Или покажи снимките. Само така ми се вижда честно. Мъчително, но правилно. От където и да го погледнем- страшно е. Ето, днес чета позиция на изключителният пианист и един от най- големите диригенти на нашето време, Даниел Баренбойм. Който от години се опитва да направи нещо за мира със създадения от него през 1999- та година оркестър Западно- Източен Диван. Там свирят музиканти от Израел и арабските страни. Та, Маестрото казал днес: „Израелците ще имат сигурност, когато палестинците почувстват надежда и справедливост. Окупацията на Палестина не е съвместима с това. Невероятна негова статия за „Le Figaro“. Невероятна.Уви, мисля, че малко хора ще чуят този глас на разум и отговорност. Спомних си какво ми казахте за разделението в самото израелско общество, за радикалите- заради реакциите на тази статия. Представяте ли си, има хора, написали черно на бяло, че Баренбойм защитавал унищожението на родината си. И все пак, нека се надяваме, че ужасът ще има край.
П.П. В неделя ще ходя да гледам Убийците на цветната луна. Нямам търпение! 🙂
ХаресвамХаресвам
Никой от израелското правителство не би се съобразявал с никакви лекари, ако имаха някакви шокиращи снимки за показване, повярвайте. Току-що гледах и какво казва гръцкият професор Янис Варуфакис по темата. Той пита типично в техния леко циничен стил – каква е крайната цел, The final solution? Изтребването и изгонването на всички палестинци ли? Ако това е крайната цел за някого – да подкрепя Израел. Но ако целта е прекратяване на този апартейд (тук мисля вече не е нужно да ви убеждавам в неговото съществуване), то тя никога няма да се постигне с прожектиране на израелското знаме върху сградите на парламентите…
Следя темата много отблизо, така както следя всичко, което събужда духовете и кара обществото да се вълнува. И, повярвайте – ако човек не се ограничава да гледа само български телевизии и CNN, вижда как по-голямата част от човечеството, включително цвета на еврейската мисъл, не само че никак не симпатизира на Израел в момента, но и не му симпатизира от години, от десетилетия. Само най-неуките и зомбираните от пропаганда вярват, че щом Байдън е казал нещо, то това със сигурност е истина…
ХаресвамХаресвам
Още веднъж и отново- благодаря! Повярвайте, безценна е възможността за нормален разговор- дори при различни мнения. Оценявам го, можете да бъдете сигурен. Ще си потърся това, което казвате за Варуфакис. За апартейда няма защо да ме убеждавате, наистина. Уви, не е нужно. Изтребление. В 21- ви век. Сякаш нищо не сме научили. За Байдън не ми се и говори, ако позволите. Тоя човек трябва да е в тихо място за палеативни грижи. Неадекватен е. Медицинско заключение. Прожектирането на знамето върху НС е като украинското знаме на Кметството, не ли? Все унизително някак и дълбоко възмущаващо ме.
Нямам претенции да съм експерт. Мен просто ме боли от всичко, което става. И ме е страх. Просто ме е страх. Обикновен човешки страх. Настройваме се едни срещу други необратимо. Мюсюлманите срещу останалите. Това не е добре. Пак ще дойдат времената на Батаклан и Аточа. Пак ще станем арена на кървави трагедии. Кой знае. Вероятно фактът, че съм изгубила важни за мен хора просто пречупва мисленето ми по определен начин. Но не мога да се съглася, че липсата на вода и лекарства са начин да се бориш с когото и да е. Днес прочетох изявление на Николай Младенов, че Израел задължително трябва да дефинира точните цели на сухопътна операция в Газа. А те не казват нищо. Значи ще излезете прав- унищожение. Това не е грешка, това е катастрофа. И дано не се случи!
Още веднъж Ви благодаря. И за различната гледна точка, и за търпението. Лека и спокойна! И до четене, разбира се. 🙂
ХаресвамХаресвам