По-голямо бедствие от преспите и върналия се режим на тока са бодряшкото успокояване, че всичко е наред, и аплодисментите за него

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 1 декември

Ако миналия понеделник българските потребители на ток можеха да избират своя енергиен доставчик (както, твърди се, много скоро ще трябва да се случва), вероятно дружества като „Електрохолд“ щяха да останат почти без абонати. Освен че за пръв път в новата ни история половин София остана без светлина и топлина в продължение на денонощие (някъде дори и по-задълго), столичани се сблъскаха и с бруталната ситуация да не получават отникъде адекватна информация.

В понеделнишката сутрин сайтът на „Електрото“ беше извън строя. По-късно късметлиите, които успяваха да го отворят, виждаха единствено хладнокръвно поднесена „карта“, на която с топлийки бе отбелязано къде няма ток заради „непланирани ремонти“. Очакваният час на отстраняването им се променяше непрекъснато и с влудяваща последователност. Първо ти казват, че токът ще се върне още в 2 през нощта. После този час става 3. На сутринта се събуждаш и от сайта, ако изобщо го отвориш, те уверяват, че най-късно до 11 в дома ти ще е топло и ще можеш да си направиш чай (освен ако не си безсъвестен гражданин и не държиш старата печка на дърва „Пернишка радост“). Малко преди 11 часът в сайта се променя на 17. Батериите на телефоните са пред умиране, навън има преспи от сняг, снегорини по кварталните улици не се забелязват… В тази неделна сутрин жителите на европейската столица (които изобщо имаха електричество) очакваха всеки момент по телевизията да излезе министър Тагарчук и да каже, че Путин ни е обявил „специална операция“ и че се намираме във военно положение…

Вместо него обаче на екрана беше генерал Наско и най-спокойно обясняваше нещо за вътрешната комисия в парламента и за шефа на МВР. Във фейсбука на кмета, който иначе е много активен в социалните мрежи и пуска там цели чаршафи с отчитане на безсмислени дейности, всичко изглеждаше наред. Снегът, разбира се, не ни беше изненадал, общината се справяла чудесно с него, булевардите били разчистени, имало само отделни „прекъсвания на електрозахранването“.

Интересен стил на изразяване. Той е като снега – изобщо не ни изненадва. Да обобщиш ситуация, при която половин столица от Европейския съюз е била цяла нощ без ток, и това ще продължи до вечерта на следващия ден, с „има прекъсвания“, е все едно да наречеш Библейския потоп „облачно с отделни превалявания“.

Ако това се бе случило не в неделя, а в понеделник, градът щеше да е блокиран, катастрофите щяха да са безброй, а загубите щяха да се изчисляват на милиони. Лошият късмет да падне толкова много мокър сняг върху дървета с все още неопадали листа просто беше компенсиран от факта, че това се случи в съботна нощ.

Но още по-подтискащо от информационното затъмнение на „Електрото“ и бодряшката кметска реторика бе да се наблюдава как под публикацията един куп хора изразяват възторг от начина, по който се е справил с бедствието. Заражда се някаква нова форма на социален мазохизъм, един особен „стокхолмски синдром“, нещо като жълтопаветно „Бий ме, обичам те“. Колкото и да е лоша една ситуация, тя изглежда прекрасна, ако на власт са „нашите хора“. Заради тях, ако трябва, ще търпим децата ни да стоят на студено и градът ни да е блокиран – важното е, че сме натрили носовете на „лошите“ – путинистите, комунягите, Копейкин, гербаджиите и депесарите… Доскоро всеки, който негодуваше срещу нещо в столицата и държавата, беше добър, а сега вече е кофти човек, четирихилядник.

Човек го побиват тръпки при мисълта какво още може да се случи в предстоящата зима. И въобще не е въпросът до самите бедствия – на всеки кмет и премиер може да се случи подранил тежък снеговалеж да изпочупи сума ти дървета. Въпросът е в реакциите, в безхаберието, в липсата на конкретна и адекватна информация, в самодоволния тон, с който се обобщаваше замръзването на близо половин милион българи в домовете им.

Любителите на конспиративните теории побързаха да заподозрат „Електрото“, че авариите всъщност са зле прикрито въвеждане на режим на тока поради недостиг на мощности. Иначе би било логично все някъде да беше изброено къде точно кои екипи работят по ремонтите. Можеше дори евентуално да има снимки, а часовете на приключване да се спазваха поне приблизително и без неколкократно преместване. Вместо това в сайта на „Електрохолд продажби“ се мъдреха само някакви стари реклами, а хората изливаха яростта си в коментарите под тях…

Други пък смятат, че това е хитър начин да ни накарат да копнеем за либерализация на пазара на тока, когато наистина ще можем да избираме кой да ни го доставя (дръжте се тогава, „Холд“!), но ще го плащаме по средноевропейските цени без никакво държавно субсидиране.

Каквато и да е истината, едно е сигурно – притеснително, дори плашещо е властта да се държи толкова невъзмутимо при ситуации, каквито не помним от десетилетия. Колкото и да бяха готови и за снега, и за управлението си, „Промяната“ и „Спаси София“ взеха да осъзнават, че да коментираш непочистеното и да почистиш са две различни неща. Но тъй като за последните години научиха хората да мрънкат за всичко и да „докладват безобразия“, сега сърбат собствената си попара. Разликата с предишните управляващи е, че не показват особено да им пука, а и винаги се намира кой клакьорски да ги аплодира. Без ток някак си се преживява ден-два, обаче с такива психясали мазохисти, каквито и при комунизма не е имало, ще е все по-трудно.