Редакционният увод в декемврийския „Биограф“
Несъвършенството е красота. Лудостта е гениалност. По-добре да си абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен.
Мерилин Монро (1926-1962)
Нарекли сме очерка си за Бритни Спиърс „Новата Мерилин“, защото аналогиите с легендата на Холивуд веднага нахлуват в съзнанието. Сензационната нова автобиография на певицата „Жената в мен“ е като кутия на Пандора, от която излязоха дълго стаявани откровения за преживяното от нея през последния четвърт век. Има поне няколко човека, които изобщо не са щастливи от появата на тази книга, и първите двама в списъка се казват Джейми Спиърс и Джъстин Тимбърлейк. Декемврийската ни корица и 24-те страници за Бритни са посветени както на вечното „американско сладурче“, на което сякаш така и не позволиха да порасне, така и на тази нова – красива, талантлива и налудничаво лекомислена – емблема на вечната борба за личностна свобода и право на мъничко щастие.
Този 147-и брой на Biograph ще се хареса на всеки меломан, който е свикнал да търси зад приятната попмузика и по-дълбок смисъл, и който не е безразличен към житейските съдби на изпълнителите. Историите на Бед Бъни, Рита Павоне, Шинейд О’Конър и Мими Балканска ще ви развълнуват не по-малко от тази на Бритни Спиърс.
Не пропускайте и срещите с актьорите Стефан Мавродиев и Веселин Калановски, интервюто с хоровия диригент и фолклорист Ваня Монева, както и очерка за знаменития израелски премиер Ицхак Рабин, станал жертва на най-ефективното политическо убийство в новата световна история.
С наближаването на Коледа ви пожелавам да се радвате не само на Рождеството Христово, но и на дните преди или след него – с по-малко празнична истерия и повече наслада от всяко дребничко хубаво нещо в ежедневието. Не е ли нашето списание едно от тях?
Приятно четене.
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Вероятно няма да Ви изненадам като Ви кажа, че започнах този БИОГРАФ от Ицхак Рабин, господин Неделчев. Странно нещо е човешката памет. Знаете ли какво помня много ясно от онзи 4- ти ноември на 1995? Сняг. Огромен сняг и кристално ясно небе. Минус 19. Санкт- Петербург. Там бях. Още студентка, на някакъв семинар ме бяха пратили. Помня как вървях по тротоара покрай Операта и от някакво кафе наблизо чух радио. Така разбрах, че са убили Рабин. Помня този момент, сякаш беше вчера. Огромният сняг, студеният Питер и тази новина. Кой знае защо, помня тези подробности.
Историята на Бритни ще си я оставя за по- късно. Трябва да събера сили. Имам какво да кажа за родителския тормоз, продължаващ година, пет, десетилетие. Че и малко повече. Имам какво да кажа за това. И за последиците. За непоправимите, непреодолими последици, срещу които се изправяш всеки ден. Като срещу дракон, който трябва да укротиш, за да не те изпепели. И теб, и всичко в радиус километри около теб. Да, имам какво да кажа. Но понеже не съм Бритни- мълча. И се справям, както мога. Мен никой няма да ме чуе. Дори ако реша да не мълча. Но ще прочета тази история. Каквото и да ми струва. Искам да знам. Как се справя някой, преживял подобно нещо.
Баба ми обичаше Рита Павоне. Покрай нея разбрах за тази певица. Колко хубаво да намеря и нея на страниците на любимото списание. Както и откъс от НЮ ЙОРК на Едуард Ръдърфорд. Прочетох ЛОНДОН и ПАРИЖ за нула време. Дано намеря новата книга на Панаира. Имам си списък, ама не пречи да добавя още книги, нали. Прекрасният Веселин Калановски и невероятният Мавродиев. Както обикновено, любимият БИОГРАФ е на ниво и дори повече от това. Благодаря, господин Неделчев! С риск да Ви прозвучи странно и дори грубо и неуместно- много благодаря, че НЕ сте направили Матю Пери корица! Мир на душата му и жалко за ранната му смърт, но все пак човек трябва да се опитва да се справя с тоя живот. Както казва любимият ми Джеймс Хетфийлд: “ Да уреш е лесно. Трудно е да се живее“. Прав е. И не е като да не го знае от личен опит. Казват, пречупил се Пери. Под тежестта на славата и прочее. Залитнал. Алкохол, лекарства, дрога. Съжалявам, но това са приказки под шипковия храст. Характер и липса на характер. Толкова. Ако се бях предала, трябваше да съм се пропила на 8, да се дрогирам на 12 и да съм мъртва преди 16. Поддадох. Подхлъзнах се. Опитах да отнема живота си. На 15. Но после стиснах зъби и си обещах, че поне ще опитам да се справя. За начало- като избягам от хората, които ме докараха до там, че да предпочета смъртта пред живота с тях. „Семейството“ така наречено. Така че знам от първо лице какво говоря като казвам, че Пери просто е трябвало да опита малко повече. И, не. Нямаше кой да ми държи ръката, да ме успокоява и да ме подкрепя в това да преборя демоните си. Точно затова с част от тях още не сме се разделили. Но се опитвам. Всеки ден. Някои битки в тоя живот трябва да ги водиш сам. За да си наясно с цената на победата си. И с пътя, който е зад гърба ти. Бритни знае добре това. Аз също.
И понеже казвате да се радваме на дните покрай Рождество- чинно следвам съвета Ви. 🙂 Утре ще сложим елха- нашите празници започвам със Св. Николай, съпругът ми се казва така. А съботата съм я планирала само за Панаира на книгата. Таман до тогава ще преполовя БИОГРАФ. Много благодаря за интересните четива, отново! И както винаги- бъдете здрав!
ХаресвамХаресвам