Редакционният увод в януарския „Биограф“
Започнах да осъзнавам, че хората не са родени да бъдат свободни. Свободата е нужда, изпитвана от малка група хора, чиято природа е дарена с по-благородни умове от множеството.
Наполеон Бонапарт
Наполеон I Бонапарт. Най-великите владетелски династии в историята. Фиорело Ла Гуардия, Хенри Кисинджър. Геополитическа астрология за 2024-а. Лев Толстой, пътеписи от Грузия и Москва… Сериозен новогодишен брой, а?
Покрай новия филм с Хоакин Финикс днес светът е обзет от поредната „наполеономания“, макар че при мнозина тя изобщо не си е тръгвала. Бонапартистите, но и не само те, са възбудени и развълнувани от епоса на Ридли Скот. Едни се възмущават от исторически несъответствия, други са направо ядосани, че има леко карикатурен елемент в образа на любимеца им, трети пък са просто заиинтригувани и впечатлени от историята му, която е разказана наистина въздействащо.
В нашата 148-а Cover story сме се въздържали да произнасяме категорична присъда за този велик французин, изтъкан от добродетели и противоречия. Постарахме се да съберем най-важните и интересни факти за него. Подлагаме на анализ и филма, който скоро ще излезе и в разширена версия за домашно гледане. Правим преглед и на други ленти, където Наполеон е бил герой. Добавили сме и откъс от „Война и мир“, където Лев Толстой го описва особено красноречиво. Всичко, което е добре да знаете за Бонапарт, е събрано в този януарски брой.
Но извън наполеоновската тема, не по-малко актуални и важни са и интервютата ни – с режисьора Стефан Командарев, с писателя и бивш ректор на Алма Матер Боян Биолчев, с юбилярите от музикалната сцена Камелия Тодорова и Дичо. Припомняме и житейската история и кариерата на Енцо Ферари, за когото скоро ще гледаме епичен филм, режисиран от моя любимец Майкъл Ман…
Все интригуващи четива за празниците, нали? Весела Коледа и щастлива Нова година!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Светло Рождество Христово и здрава, по- добра и успешна Нова година, господин Неделчев! 🙂 На Вас, и на целия екип на любимия БИОГРАФ! Още дълги години да споделим заедно. 🙂 Ние, вашите предани (по)читатели и вие, които ни давате толкова много и толкова страхотни истории за вдъхновение, размисъл, поука, утеха, омраза, любов и изобщо за целият наш (не)възможен живот. Здрави да сте най- вече. Останалото ще се подреди.
И благодаря за празничното четиво, разбира се. Тоя път аз ще съм последна- мъжът ми го взе моментално. Заради Наполеон. Той е от най- пламенните му привърженици. Не че разбирам защо, но добре. Аз обаче успях преди това да си прочета интервюто с „колегата“ Командарев. Като гледам какви филми прави този удивителен и любим мой режисьор, често си мисля, че медицината е загубила истински посветен лекар. Но пък от друга страна- пак всички сме спечелили, защото филмите му лекуват душите ни по един своеобразен начин. Дори с мъчителните въпроси, които ни задават. Аз лично най- обичам СЪДИЛИЩЕТО и СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ… Утре отивам да гледам УРОЦИТЕ НА БЛАГА.
А лентата на Ман за Ферари и аз я чакам с нетърпение. Никога не бих се качила на ферари. Направих го веднъж. Да видя какво е. Ами благодаря. Обаче Енцо Ферари ми е много интересен. Как ли ще ми се види новият Ферари след невероятния като излъчване и внушение Ремо Джироне? Кой знае. Ще разберем. Казват, на Ферари принадлежат думите: „Италианците прощават всичко на всекиго- крадци, убийци, отвличания. Всичко. Не прощават само успеха.“ Мда. Звучи така болезнено познато. Както прочетох преди време в една книга: „Хората нямат нищо против да се справяш добре. Докато не започнеш да се справяш по- добре от тях. Тогава правят всичко възможно да те подравнят до нивото си“. Вместо да се опитат да се издигнат до твоето по- високо ниво? Ех, явно някои неща в човешката природа са завинаги. И не са от вчера.
До скоро четене, господин Неделчев. И леко в аванс- наздраве! 🙂 За новата година, за новите успехи и за старите приятели. Нищо, че са все по- малко.
Благодаря пак и отново. БИОГРАФ е много важна част от оскъдното ми лично време, от емоционално- менталното ми здраве. Чашата кафе и страниците на любимото списание често са единствения лукс, който мога да си позволя. Така че благодаря, че го правите винаги приятен този кратък, но важен момент. И дано през новата година видя и някои от кориците, за които често си мисля…:) И, не. Определено Матю Пери не е сред тях. Това- понеже пак видях коментари по тоя въпрос под корицата с Наполеон.
Прочее, като казах корици, сетих се нещо. 2024- та е годината, в която Райна Кабаиванска ще навърши 90. Можете ли да си представите!? Тази вълшебна жена. Да е жива и здрава. И още дълго да й се радваме.
ХаресвамХаресвам
И до Металика ще стигнем! 😉
ХаресвамХаресвам
:))))
Както и да върви тоя живот, все някога стигаме и до Металика, а. Знаете какво си мисля. И как не. Но нямах предвид само Металика.
С риск да Ви се види смешно, често си мисля какво ли е да избереш корица и централна история за списание като БИОГРАФ. С ясното съзнание за огромната му разнородна аудитория. На която няма как все да угодиш. Ужас. Не искам да съм на мястото на този- или тези по- скоро- които правят този избор всеки месец.
ХаресвамХаресвам
Да, трудно е. Гледаме да има разнообразие. Ако бяхме с малък бутиков тираж щеше да ни е много по-лесно. При голямата аудитория винаги остават недоволни.
ХаресвамХаресвам