„Денсинг старс“ и „Капките“ са най-харесваните формати, защото там трудно се подменят или скриват качествата на участниците – въпреки че съдиите правят всичко възможно по въпроса

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 8 март

Приятната изненада на този сезон без съмнение се казва „Денсинг старс“ в ефира на bTV. Отначало имаше съмнения, че танцовото състезание ще успее да пребори набралото сериозна инерция (макар и все така неясно защо) готварско-скандалджийско риалити „Хелс Кичън“, но те бяха разсеяни още в премиерната му вечер.

Шоуто, дебютирало у нас преди малко повече от 15 години, се завърна в програмата на телевизията, от която тръгна, след като навремето беше извъртяло два сезона там, а после още два в конкурентната схема на Нова. Когато му гледахме последните издания през миналото десетилетие, ни беше омръзнало до болка – особено при положение, че за известно време имаше и негов конкурентен клонинг под името VIP Dance. При Слави Трифонов също въртяха денс-турнири. Ефирът се беше напълнил с танцуващи знаменитости, бални рокли, джайв и ча-ча-ча…

Но, както скоро ще се докаже и с „Биг Брадър“, когато нещо отсъства достатъчно дълго време, то бива обикнато отново. „Денсинг старс“ днес изглежда интригуващо и забавно така, сякаш виждаме подобно нещо за пръв път.

Заслугата за този успех далеч не се ограничава само с добре замисления формат от английското BBC Studio. Българските му продуценти са успели не само да отговорят на всички детайлни изисквания на лицензодателите, но и да изпълнят шоуто с добре уцелен микс от танцова педагогика, артистичност, атлетизъм, хумор и ирония. Коментарите на съдиите са адекватни, полезни и звучат убедително, без да дразнят с прекалено заяждане и поучения. Те обаче доста често се разминават драстично с оценките, които същите тези експерти (до един респектиращи и симпатични) после дават на участниците. За този феномен ще стане дума малко по-късно.

Самият кастинг изглежда почти перфектен – внимателно балансиран като възрастови групи, сфери на занимание и характери. Плюс добре нагласени двойки. Чак не е за вярване колко и какви знаменитости са се съгласили да участват в подобен изтощителен маратон. Певици като Дара, Емануела и Мила Роберт, актриса като Нона Йотова, Свилен Ноев от „Остава“, Папи Ханс и Емрах Стораро, актьорът-секссимвол Филип Буков, най-популярната телевизионна лекарка д-р Неделя Щонова, спортната легенда Серафим Тодоров и олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова… В допълнение към тях виждаме знаменитости, които преди десетилетие не са и подозирали, че един ден ще са такива, но са се прочули благодарение на други риалити-проекти – Валери Григоров от „Игри на волята“ и Виктор Стоянов от „Ергенът“.

Впрочем, при „Като две капки вода“, което върви всеки понеделник по Нова, кастингът също е впечатляващ, което чак не е за вярване, като се има предвид, че това е 12-ият (!) му сезон. Поп и рок-звезди като Панайот Панайотов, Атанас Пенев, чалга-дивата Мария и Християна Лоизу, харесвани актьори като Владимир Зомбори и Иво Аръков… И в това шоу има истинска гладиаторска конкуренция между знаменитостите, които понякога се подлагат дори на унижения, за да забавляват публиката и да й се харесат. В усилията им има не просто нещо истинско и искрено, а даже достойно за възхищение, примесено с нотка на съжаление.

И двата формата са така замислени, че качествата и талантът на участниците не могат да останат скрити от публиката. Събитията не подлежат на манипулация от коварни продуценти и редактори, както това се случва в „Ергенът“ и в много други риалити-проекти, включително и в „Гласът на България“. Но при „Капките“ все пак има някакви условия за външна намеса и дори за манипулации. Първо – гримьорите и стилистите могат да опропастят всеки талант, ако решат – или просто по случайност и от безпомощност. Такъв беше случаят с Панайот Панайотов като Тина Търнър – шокираща проява на лош вкус и липса на адекватна преценка, против която той не се разбунтува изобщо. Изборът на песните, уж оставен в ръцете на безпристрастен компютър, все повече буди подозрения, че е задкулисно манипулиран в полза на някои участници.

Но щом дори при тези условия „Капките“ успяват всяка година да събират и мотивират по 8 знаменитости, при това избягвайки гръмки скандали между тях (други проекти изобщо не могат да се похвалят със същото), очевидно се справят добре с телевизионния занаят и високият им рейтинг е повече от заслужен. Заслужават аплодисменти.

Не че при „Денсинг старс“ няма условия някой участник да бъде прецакан по начин извън неговия контрол – например с кичозен тоалет или просто такъв, който подчертава дефектите на фигурата му. Но като цяло правилата там поставят всички при почти еднакви условия. Усърдието, талантът и химията между всяка двойка няма как да бъдат потулени – нито пък ако липсват такива.

Но и в двете предавания на съдиите е отредена досадната роля да създават изкуствена конкуренция, принизявайки любимците на зрителите и фаворизирайки онези, които получават по-малки симпатии. Поставените цели са две – първата е да има равностойно класиране почти до самия финал, както и да не се обезкуражават по-малко популярните и обичани участници. А втората – да се поощряват зрителите да пращат есемеси като луди за своите любимци, които журито сякаш нарочно подценява.

Този трик при „Капките“ се прилага вече повече от десетилетие, но вече е взет на въоръжение и в танцовото риалити. Особено крещящо е принизяването на тандема между „ергена“ Виктор и партньорката му Михаела. Освен че имат най-добра спойка и химия помежду си, двамата са и най-харизматичната и енергична двойка, която се справя с лекота с почти всяко предизвикателство. Съдиите не си кривят много душата в коментарите си за тях, но после нарочно ги съсичат с ниски оценки – сякаш за да уравновесят видимия дисбаланс между тях и останалите.

Но, дето се вика – това да му е кусурът на „Денсинг старс“. Със съдийската необективност и задкулисни продуцентски манипулации отдавна са се примирили както зрителите, така и самите участници в подобни предавания. Те са там най-вече заради хонорара и славата, а не заради спортния хъс да грабнат крайната победа. Важното е, че и при „Капките“, и тук, наблюдаваме раздаване без остатък. Истински гладиаторски игри с хубава музика и добро настроение, поръсени с поносима доза кич. Жалко е, че повечето други риалити-проекти у нас така и не искат да научат този урок – че ако създадеш условия за максимално честна надпревара с минимум външна намеса, просто няма как публиката да не оценява това и да не гледа в захлас.

И още един плюс за „Денсинг старс“ – основният му водещ Красимир Радков се справя изненадващо добре със задачата си. Хуморът му е много добре дозиран, артистичността – премерена и без ексцесии, и като цяло излъчва позитивна енергия. Той превъзхожда не само партньорката си Алекс Раева, но и своите конкуренти и приятели от „Капките“ Рачков и Геро. Ако той не беше толкова добър във воденето, танцовото шоу нямаше да има този успех.