„Капките“, „Есента на демона“ и „Денсинг старс“ отсрамиха телевизиите, които вероятно за последно похарчиха толкова много пари за съдържание

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 май

Не вярвах, че ще го напиша някога, но факт – приключилият пролетен сезон не беше ново дъно в телевизионната ни индустрия, а дори напротив – бе един от най-разнообразните и качествени откъм съдържание през последните години. Той може да се окаже и последният с толкова мащабни инвестиции в програмите, ако новата забрана за реклама на хазартни игри и букмейкъри бъде приложена с цялата й строгост и не бъде заобиколена чрез някакви хватки, по стара българска традиция.

Не че имаше нещо кой знае колко изненадващо или ново в него – ако не броим силния втори сезон на сериала „Дяволското гърло“, наречен „Есента на демона“. Публиката невинаги оценява какво означава появата на подобни продукции и каква нетипична за нашите ширини мотивация се изисква, за да бъдат замислени и издържани с такъв размах, без да се допуска компромис в почти нито един компонент. Сериалът на Нова далеч не е съвършен – доста сюжетни ходове са съшити с бял конец, а на моменти някои от актьорите декламират или преиграват. Но цялостната му реализация – като смислен сценарий, от който могат да се научат много неща, операторска работа, монтаж и дизайн – вдига доста високо летвата на телевизионното ни кино и се превръща в жалон, по който тепърва ще се равняват всички продукции. Оттук нататък ще бъде още по-трудно да се впечатли аудитория, която е гледала и оценила двата сезона на „Дяволското гърло“.

В началото на сезона излъчванията на епизодите всеки четвъртък имаха конкуренция в лицето на „Ергенът“ по bTV, за който ще стане дума малко по-късно. Така сериалът беше истинско бягство и отдушник за по-интелигентната публика, шокирана от фалша и евтиния цирк на сватовническото риалити. Възможно ли е в една и съща телевизионна среда успоредно да виреят два толкова различни продукта, за които са похарчени сума ти пари? Парадоксът на българските телевизии…

В списъка на хитовете от тази пролет на първо място трябва да се постави 12-ият сезон на „Като две капки вода“. Финалът в пълната зала „Арена София“ увенча по достоен начин поредния силен сезон на шоуто, което най-добре балансира забавление за широките маси с конкуренция между талантливи и интересни участници. Колкото и досадни понякога да са актьорските импровизации на Рачков (Геро се оказа добър балансьор като негов партньор, на чийто фон маймунджилъците на колегата му изглеждат все по-пресилени) и саморекламата на „клана Халваджиян“, артистичната стойност на този формат и реализацията му на българска територия са феномен, който заслужава само адмирации. А триумфът на актьора Владимир Зомбори в него роди нова истинска суперзвезда на тукашния шоубизнес, за която тепърва ще се говори и пише още повече.

Другият хит от тази пролет е завърналото се в ефира на bTV танцувално шоу „Денсинг старс“. С балансиран и интригуващ подбор на участници, удачна селекция на четиримата съдии и добре уцелен тон на водене и цялостна презентация, форматът на Би Би Си прикова вниманието още от първото си издание и не го изпусна до финала. Неговата развръзка обаче разочарова голяма част от зрителите, които очакваха победата да отиде при голямата фаворитка Дара, или в краен случай при конкурентката й Натали Трифонова. Вместо това обаче зрителският вот даде титлата на харизматичната д-р Неделя Щонова.

В обвиненията за задкулисни машинации и фаворизиране на „вътрешноведомствен участник“, какъвто е неостаряващата лекарка, може и да има някакви основания, но те не са съвсем справедливи. Изобщо не е учудващо, че Щонова е мобилизирала по-голям брой зрители да пуснат есемеси в нейна подкрепа. Тя е вдъхновяваща жена, с която сериозен процент от публиката на Би Ти Ви се идентифицира и би искала именно тя да победи. Докато феновете на Дара или Натали със сигурност не са били толкова мотивирани и проактивни, че да им осигурят надмощие. Няма на кого да се сърдят, освен на себе си, ако не са прежалили няколко лева за гласуване.

Така че триумфът на Неделя изобщо не е толкова изненадващ, нито незаслужен, но въпреки това откроява един сериозен проблем пред иначе прекрасен формат като този. Редно ли е изобщо да има „вътрешноведомствени участници“, които, колкото и убедително да се представят, винаги ще консолидират срещу себе си огромен процент от публиката? Къде остава мотивацията за старание на звездни танцьори като Дара, Ивет Горанова, Папи Ханс или пък Виктор Стоянов, които се представиха не по-зле от симпатичната докторка? Ако решаващи ще се оказват не показаните танцови умения, а главно профилът на един участник и съвпадането му с преобладаващия типаж от зрители и зрителки, то тогава може титлата да се връчва още от самото начало, а нататък всички да танцуват само за едната чест и слава. Макар и протекъл наистина блестящо, сезонът на „Денсинг старс“ остави една излишна горчивина у зрителите си със своя финал – нещо, което се превръща в традиция за продуцентската къща, която стои зад него.

Като стана дума за нея – какво да кажем за епилога на „Ергенът“ – без съмнение най-големия провал на пролетта? От средата на сезона нататък публиката сякаш беше претръпнала – наясно беше какво може да се очаква както от така селектираните участнички, така и от продуцентите, които по утвърден навик с настървение се стараеха да ги компрометират колкото се може повече. Но накрая този формат стигна ново дъно, превръщайки доскоро идеализирания трети свой ерген в повод за посмешище и гавра. Позорното измъкване на Алек, който цял сезон целуваше наред кандидатки за сърцето си и до последно сваляше звезди на две от тях, обяснявайки им колко ги обича, ще се помни като един от най-срамните моменти в историята на риалити-форматите. В безумните си оправдания той дори не се посвени да ги сравни с „другари от войната“. А диалозите с майка му, която като типична свадлива свекърва не намери нито един плюс в двете му финални избранички, бяха толкова абсурдни, че чак изглеждаха режисирани. Хората не се питаха дали такива отношения между майка, син и потенциални снахи са възможни – питаха се как и защо те изобщо биват снимани и показвани в телевизионния праймтайм. Ако целта е била публиката да се отврати окончателно – постигната е.

Ако не друго, ползата от безумния трети „Ерген“ е тази – вече не само потенциалните кандидатки за участие ще са наясно, че там им предстои безмилостна експлоатация в името на долнопробен зрителски сеир и максимално орезиляване. Вече и потенциалните нови ергени ще знаят – това предаване няма да има никаква жалост и към тях. Накрая ще ги хвърли на арената като животно за убиване в древноримски гладиаторски игри. Не само ергенът Алек най-вероятно ще остане задълго ерген – съдбата на всеки следващ жених в това шоу ще е същата. То вече се е превърнало в пародия на самото себе си, както и в пародия на телевизията като забавление.