Компромати, медийни гафове, морално безочие дори пред смъртта: не се вълнувайте толкова – нищо от това няма да повлияе на изборния резултат
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 31 май
Помните ли как асфалтът повече от десетилетие беше любима метафора, целяща да олицетвори корупция, кражби и грешни държавни приоритети при правителствата на Борисов? „Асфалтът не се яде“ беше мантрата, която години наред повтаряха политици, медийни клакьори и обикновени кибици, правейки се че не откриват никаква връзка между инфраструктурата и развитието на даден регион, откриването на работни места и въобще на икономиката като цяло.
Е, днес асфалтът отново е метафора – само че не върху магистрали, пътища и булеварди, а в онази кръпка на разклона за Аксаково. Тя беше направена подозрително чевръсто и осуети всякакви по-нататъшни анализи на обстоятелствата около катастрофата с джип на НСО, отнела човешки живот. „Кармата е кучка“, би казал някой любител на черния хумор. Кой да предположи, че най-големите врагове на асфалтирането у нас ще се нуждаят толкова спешно от един самосвал пътна настилка и един валяк? Асфалтът не се яде, но добре прикрива улики…
Обясненията как кръпките, за които местните хора са единодушни, че изобщо не са били наложителни конкретно на това място, били планирани от варненското пътно управление още през април, и даже са започнали три дни преди трагедията, прозвучаха толкова фалшиво, че моментално потънаха в медийния поток и никой дори не си даде труд да се фокусира върху тях. Даже и да са били планирани, дори и вече да са започнали – трябвало ли е да продължат, след като на мястото е бил убит човек и трябва да се разследва?
Но аспектът с асфалта, който внася горчива ирония в цялата пропагандна парадигма на „промяната“, далеч не е най-притеснителният момент от тяхното поведение в тази кампания. По-отвратително от него е безочието – като се започне от безумните публикации на пиара Найо Тицин от мястото на инцидента, и се стигне до ухилените физиономии на пепейците, безцеремонно коментиращи чутовните аудио-компромати, които заляха публичното пространство. За тези хора чувството за срам е напълно непознато. Всяка друга партия на тяхно място най-малкото би се скрила от микрофоните и камерите, доколкото е възможно, поне докато не си изработи някаква стратегия как да излезе от конфузната ситуация. Но те не само че не се скриха, а дори имаха глупостта да легитимират и официализират записите, пускайки ги и в своите собствени канали и признавайки своето присъствие в тях.
Разбира се, за прокуратурата те засега са недосегаеми – само ако подобни аудио материали са правени със специални разузнавателни средства от държавни структири, биха имали юридическа и наказателна стойност. Но понеже са частни записи, очевидно направени от вече убития Алексей Петров, прокуратурата няма как да се сезира чрез тях. Е, за „неофициалния кеш“ би могла да се задейства поне НАП, но надали някой очаква нейният шеф да предприеме нещо срещу човека, който го е назначил на този пост…
Но най-тъжният, дори тягостен извод от трагикомичната ситуация с асфалта и компроматите е, че те няма да засегнат особено рейтинга и изборния резултат на действащите лица в нея. Защото тяхното безочие е същото, каквото е и безочието на електората им. За тези хора всичко, което се е случило край Аксаково или на аудиозаписите, не е нищо особено. No big deal, както биха казали на своя си жаргон. За тях целта оправдава средствата.
Една от особеностите на политиката – не само конкретно на българската – е синхронът, единението между електоралната фен-база и онези, за които тя гласува. Типажът избиратели, който пепейците таргетират, просто припознава себе си в тях и в действията им. Онези, които ще гласуват за тях на 9 юни, биха постъпили по същия начин – и чрез асфалтирането на фаталната пътна отсечка, и с глупавите си и самодоволни реакции спрямо компромати, които във всяка нормална държава (те нали в такава искаха да ни превръщат!) биха ги извадили от политиката завинаги. Това е новата генерация самодоволни, нагли безхаберници, за които такива неща като морал и срам нямат никаква стойност.
Да, и при други партии е имало подобни гафове и подобен синхрон с вечно подкрепящото избирателно ядро. Новото в случая е безочието, както и фактът, че то идва от хора, които уж се противопоставяха именно на тези неща – на задкулисието, на „неофициалния кеш“, на изнудването на бизнесмени, на назначаването на свои хора в службите…
Новост на сезона в родната политика е фактът, че и политици, и техни избиратели – с прясно асфалтирани мозъци, едва ли не се гордеят с неща, от които би трябвало само да се срамуват. Ако не с друго, сегашният двоен вот на 9 юни ще бъде запомнен поне с това.
Вероятно предстоящият парламент няма да просъществува дълго, но безочието и неговият електорат ще останат. Ако някой има други илюзии, време е да слезе на Земята.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Тъпотиите на Найо не Ви ли напомниха със страшна сила идиотщините, които публикува Белобрадова от наводнено и съсипано село? „На кални бани сме“. Наистина ли!? Сериозно започвам да подозирам, че тия променкаджиите всичките са преминали подробна лоботомия.
Колкото до асфалта- той СЕ яде. При това буквално. Само сертифициран кретен не вижда- или отрича- връзката между добрата инфраструктура и работещата икономика.
А тази катастрофа е поредното нещо, за което едва ли ще научим истината, уви. Но Ицо Хазарта ще стане евродепутат. Със средно образование. И ще решава живота на хора като мен. С по две дипломи и дисертация. Честито на печелившите. Както се казва.
ХаресвамХаресвам
Въобще, масова миграция на Класици към Брюксел и Страсбург 😉
ХаресвамХаресвам
Само Нойзи остава и той да хукне къмто Авропата и сме наистина на всеки километър! 🙂
ХаресвамХаресвам
На Нойзи всъщност най-много ще му отива там – позиране, общи приказки сложни думи, и стабилен алкохолизъм. Това е квинтесенцията на Брюксел открай време 😆
ХаресвамХаресвам
Леле. Вие двамата с моя съпруг все едно ей сега сте станали от кафето. Дето подробно сте обсъдили- цитирам Ники дословно: “ Тоя позьор със сложните думи, нищо неказването и вечното пиянство“. Е, Вие вероятно не бихте се изразил чак толкова картинно, но все пак Ники е възпитаник освен на Класическата и на Юридическия факултет на СУ, плюс този в Хайделберг. Без да броим самолетите, това е в графата „чат- пат“. А моето непоклатимо убеждение е, че юристите специално ги формоват да са възпитано цинични и невъзпитано саркастични! 🙂 Не че точно това не е една от основните причини да си го харесам мъжа де…:))) Много интересно наистина. Повечето съученици, с които си имаме още приказката и отношенията наистина не го понасят Нойзи. И всички без изключение казват, че това е, защото е позьор. Не знам. Аз мисля, че ако човек е достатъчно интелигентен, няма никакъв смисъл да се прави на по- тъп, отколкото е. За да не се откроява. Може и да не съм права. Но наистина така мисля. Често са ме упреквали, че „подчертавам“ интелекта си и това „притеснява“ околните. Нищо не подчертавам. Просто съм си умна и съм прочела доста в тоя живот. Ако някой се чувства потиснат от това, негов проблем. Скромността не е качество- тя е параван за липсата на качества. А колкото до околните- вместо да се притесняват от нечий интелект, да се опитат да шлифоват своя. Но, предполагам, и Вие като мъжа ми нямате предвид интелекта на Нойзи, а начинът по който той го изразява и показва. Обаче характеристиката на Брюксел ме срази. Както винаги сте точен. Хирургически точен.:) Странно, Вашето определение на Нойзи ми напомни една статия на вече покойния Борислав Зюмбюлев за това какво означава да си образован и грамотен днес. Влуди ме тая статия- въпреки без съмнение правдивите си съждения. Дълго мислех да напиша отговор, а сега вече няма на кого. Сетих се за нея, защото една от основните тези на автора й е, че видиш ли, хората с хуманитарно образование били интелектуални позьори с купища безсмислени знания!? Било къде къде по- важно да умееш да караш кола и да умееш да плуваш. Отколкото да знаеш кой е Хайдегер и да различаваш Хендел от Хайдн. На такъв баба ми би казала: „Провинциал!“ Баба смяташе, че и последния стругар в Горно Нанадолнище е длъжен да е наясно с Хендел и Хайдегер…:) Да се сравняват несравними неща е една от вечните български болести. Но уви, налага се да призная- Нойзи е доказателство в подкрепа на тезите на господин Зюмбюлев, лека му пръст.
ХаресвамХаресвам
С Нойзи се познаваме добре, да кажем, и не мога да кажа, че ми е неприятен като човек – дори напротив. Аурата му е положителна, не е злобен, нито е завистлив. В него има доброта и емпатия, и това си личи във всяко негово интервю. Но като типаж и като поза, която си е избрал и която толкова последователно отстоява, предизвиква само насмешка и ирония. На практика не познавам човек, който да харесва искрено текстовете му. Те са идеални само за парадиране, че ги четеш и харесваш, но не и за четене и харесване. 🙂
ХаресвамХаресвам
С риск да вляза в някакъв хипотетичен личен Ваш „черен списък“, господин Неделчев- аз наистина харесах ДИАЛОЗИТЕ на Нойзи. Но вероятно защото харесвам повечето от хората, с които е избрал да разговаря в тази книга. Дими Стоянович го попита в Култура Бг има ли някаква специална причина за точно такава книга с точно това заглавие. Той каза буквално това: „Изведнъж се оказа, че отвикнахме да си говорим възпитано, цивилизовано и нормално в тая държава. Изведнъж се оказа, че диалогът го няма. Щом не си съгласен с мен, значи си против мен. От кога така? Защо така? Не ни ли стигна 45 години? Трябва да си говорим. Спокойно, нормално и постоянно да си говорим. Особено когато не сме на едно мнение. Най- вече тогава.“ Трудно може да не се съгласи човек. Колкото до позата, която си е избрал- вероятно има причина за това. Ние сме свободни да го иронизираме, нали така. Аз например никога не съм си представяла точно Нойзи женен точно за жена като Игнатова. А ето. Ти да видиш двойка. Красавицата и Звяра. И ние така с Ники! Обаче при нас той е Красавецът, пък аз…сещате се! 🙂 Отвъд усмивката- ми аз съм си истински дзвер. Македонка. Или трябва да ме обичаш, или да ме утрепеш…:)
Колкото до позите. Ще си позволя да споделя с Вас, че човек, когото аз пък смятам за брутален позьор и по тая причина трудно го понасям въпреки несъмнения му талант е Явор Гърдев. Това „висше“ високомерие и презрение към „презряната тълпа“, което той прочее демонстрира още от Училището наистина ми идва вповече. Все едно е най- малкото Виторио Де Сика. Ами не си, мой човек. Ти си обикновен надменен софийски егоцентрик. И това не е симпатично. Въпреки таланта.
ХаресвамХаресвам