В отразяването на Евро 2024 отново не липсват недоразумениния, но не дразни както преди
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 юни
Неведнъж през годините сме анализирали отразяването на най-гледаните телевизионни събития, каквито са европейските и световни първенства и финалите на Шампионската лига. Критикували сме виенето на Алекси Сокачев по bTV, запалянковското тарикатско говорене, пълно с излишни отклонения, на Камен Алипиев-Кедъра, лапсусите на Ивайло Ангелов, депресиращата интонация на Петър Василев-Петела по БНТ, безумния зелен дизайн на тв студиата (нали трябва да имитират „зеления килим“ на терена, колко оригинално!), самодоволното безхаберие и усещане за безнаказана дилетанщина, което излъчваше целия екип на държавната телевизия…
Днес всичко това изглежда някак си далечно и безвъзвратно останало в миналото. Ако ни телепортират десетина години назад, ще си спомним с шок и ужас какво се е налагало да търпим покрай мачовете. Конкуренцията между БНТ и Нова/„Диема спорт“ в паралелното излъчване на шампионатите постепенно започва да дава резултат. Сега на екран са видимо подмладени коментатори и репортери. Но по-важна е не толкова възрастта и визията им, колкото това, че работят по стандартите, наложени през последните десетилетия именно от екипа на „Диемите“.
Сега разликата между двете телевизии е сведена до минимум. „Диема спорт“ открай време разполага с по-скромен като самочувствие и популярност, но технократски и професионален екип, който се подмладява непрекъснато. Той години наред се мъчеше в тясно и скромно студио, но в модерната сграда на телевизията това не е така. Студиото е чудесно.
В БНТ мащабите по традиция са по-големи, дизайнът е една идея по-кичозен, но все пак няма и помен от сценографските безумия, които сме гледали на „Сан Стефано“ през годините. И там е удоволствие да следиш анализите и коментарите.
Особеното при събития като европейското първенство е, че се гледат далеч не само от най-заклетите запалянковци, а привличат много по-широка аудитория. Затова и в случая пословичната компетентност на „Диемите“ не се оказва толкова ключов фактор. Много по-важно е телевизията да може да превърне този футболен месец в истинско събитие, добре интегрирано в цялата й програмна схема и в съпътстващите канали и социални мрежи.
В това отношение „Диема спорт 3“ не се справя никак зле, но усещането, че в ефира се случва нещо по-различно и специално, не е доминиращо. Отразяването е компетентно, но някак си сдържано и рутинно, въпреки че екипът от водещи е симпатичен, а гостите са добре подбрани. Като цяло в студиото се усеща недостиг на личностно присъствие и атмосферата е леко стерилна.
В БНТ обаче, може би за пръв път в такава степен, се стремят да превърнат европейското в телевизионно събитие със статута на празник. Някакъв отдушник – желан или натрапен – за изтормозената от политическо безумие публика. Интеграцията в каналите и социалните мрежи на държавната телевизия е масирана и методична, ПР-ът работи като при частна медия, а в екипа видимо има колегиална атмосфера и ентусиазъм.
Но в цялата тази каца с мед винаги ще се намери една Андреа Банда, която да вгорчи вкуса. При предишни шампионати тук сме защитавали нейното пришиване към футболните студиа, и то не е било без аргументи. Вече стана дума, че подобно събитие се следи не само от болни запалянковци, а и от половинките им или просто от хора, които иначе не поглеждат мачове. Със самоиронията и недодялания си чар на модерно градско момиче, отраканата брюнетка е интересен контрапункт на футболистите и коментаторите в студиото. Диалозите й с Благой Георгиев Джизъса и са забавни и успяват да фокусират внимание. Впрочем, основните гости, призвани да анализират мачовете на „Сан Стефано“, са добър микс от компетентност, лична харизма и чувство за хумор, а водещите се справят отлично като модератори.
Но да се върнем на Андреа Банда. Тя отдавна не е това, което беше в първите си изяви по Нова тв, а после и по БНТ – интересна, различна, забавна и не предвзета. През годините от последните й футболни подвизи получи шанса да води самостоятелно вечерно шоу в праймтайма на БНТ и се провали с гръм и трясък. Започна да се взима насериозно и се превърна в нещо като втора Славена Вътова – натрапвана навсякъде, където е възможно, без непременно да притежава нужната компетентност и потенциал да задържа продължително зрителското внимание. Едно е да се появи за минута-две, да каже някой лаф, да прожектира някое меме, да разиграе някой отрепетиран скеч. Съвсем друго е да бъде фаворизирана като ключово телевизионно лице, каквото тя просто няма потенциала да бъде. След като веднъж си получил шанса за нещо по-голямо и си го пропилял, не изглежда никак лесно да се върнеш към нещата, които някога си правил добре, но вече си с друга претенция. Ефектът е по-скоро „криндж“, както биха се изразили фенките на Андреа Банда.
В този занаят въобще не е достатъчно да имаш интелект, чувство за хумор, ентусиазъм и енергия. Нужна е преди всичко ненатрапчива личностна харизма и – най-важното – усет за мярка и реална самооценка. Със сегашните си изяви Андреа Банда не вдига нивото на БНТ и нейните студиа, а точно обратното – разваля приятното впечатление от начина, по който държавната телевизия иначе е подходила към ключовото събитие в годишния си календар.
Има и други недоразумения и поводи за недоумение – използването на мижава дъска с магнитчета за анализ на тактическите схеми от треньора Илия Груев. Той всъщност се справя доста добре с тази задача, а номерираните пулове се разместват бързо и лесно, без риск от техническа засечка на някой дисплей и софтуер. Но тази типично футболна прагматичност остава неосъзната от повечето зрители – дъската изглежда ретро и предизвиква предимно подигравки в социалните мрежи.
Обобщено казано обаче, въпреки Бандата на Джизъса, Евро 2024 е може би първото футболно първенство, отразявано по две наши телевизии без сериозни поводи за критика и зрителско раздразнение. Ще видим как този тренд ще продължи с Олимпиадата в Париж другия месец.
Интернет-фолклорът не пропуска нито един повод за ирония.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Първенство без Пепи Петела. Ти да видиш!? Гледам и не вярвам на ушите си! 🙂 Светла му памет на професора Вучков. Но встрани от усмивката, господин Неделчев. Леееко така ги подминавам всичките тия „коментарни студиа“. Отгоре ми идват. Нищо лично. А и като видя някакво такова недоразумение като Бандата и съм до там. Харесвам много Иво Бързаков. Обран, симпатичен, без ненужен патос. Гледам по БНТ основно. Не всичко де. Гледам мачовете на Италия и на Испания. Мъжът ми се е сдругарил с едни авери в нашето китно родопско село и те си гледат там някакви неща. Аз съм малко идиотска порода футболен фен. Обичам да гледам сама. Много се паля. Викам по играчиту, карам се със съдията, даже хвърлям разни работи по телевизора. Абе, луда работа. Италианска работа. Затова гледам сама. Пази Боже, да гледате с мен мач на отбор, който подкрепям. Филм може да снимате и да продавате билетчета после…:) И понеже мъжа ми всичко това не може да го понесе, сещате се- всеки си гледа отделно. Да нямаме семейни грижи. Залагаме. Той разправя, че германците ще спечелят. Аз викам хубавият футбол да спечели. Огромните пари така развалиха нещата. Добре че е Копа Либертадорес. Там още не страдат от тая „мода“. Не и в такива мащаби. Господин Неделчев, дори да не говорите испански като мен- поне веднъж в живота си трябва да гледате футболна среща някъде в Истинската Америка! Уверявам Ви- няма да съжалявате! И никога повече няма да можете да гледате европейския футбол без едно и половина на ум. Да не говорим за испаноезичните коментатори. Само италианците евентуално ги доближават малко. Няма такова шоу. А ако говорите испански и ги разбирате- преживяването е просто безумно. 🙂 Два пъти съм гледала такива срещи на живо. Веднъж в Аржентина и веднъж в Чили. В Другата Америка футболът все още не е само пари, реклами и престиж. Все още е страст и любов до последно. А и който каквото ще да ми разправя- в Европа никой не играе така. Няма да кажа „вижте Меси“. Ще кажа друго. Например моят любимец Единсон Кавани. Въпреки че вече е на „преклонна“ за футбол възраст, този човек играе с такава страст, че на моменти въобще не ме интересува дали бележи или не. Уви, в Европа тези неща все по- рядко се виждат. Все по- рядко има по някой Барези, Малдини, Субисарета. Преди няколко дни разказвах на своя племенница, че Паоло Малдини преминава цялата си кариера в Милан. Че никога не отива в друг отбор. Когато й казах, че не е, защото не са му предлагали и то срещу огромни суми, а защото както самият той казва: “ Моето сърце бие само за Милан“, тя искрено не ме разбра какво й казвам. Тя просто не ме разбра. Как така ще отместиш една планина пари заради някакво си сърце. Разказах й как Гунди отказва офертата на Милан по чисто емоционални, лични причини. Тя ме гледа и виждам, че не ме разбира. И хем ми става мъчно, хем си давам сметка, че е нормално. Друго време. Други мерки. Въпреки че…За някои неща може би мерките не бива да се променят, ама кой ме пита мен. Прочее, само още един италиански футболист прави същото като Малдини. Франческо Тоти. Не случайно и той, и Малдини и до днес носят прозвището Il Capitano. И в Рома, и в Милан, и в Скуадрата са се сменили много капитани. Но…тези двамата има защо да носят тази титла до живот. Заслужават го. Милан дори извади номер 3 от обръщение. Бях на последния мач на Малдини за Милан. Няма такава емоция. Знам, че всичко върви напред. И така трябва да бъде. Така е правилно. Но понякога ми липсва онова време. Времето, когато футболът беше просто любимата игра. Времето, в което се посдърпвахме с другата агитка, „мерехме“ си хубавите момичета и готините момчета, но никой не посягаше да удари. Мда. Друго време и различен свят- както пише в една своя песен любимият ми Александър Петров.
Извинявайте, господин Неделчев. Просто коментарът Ви провокира тези размисли. Тези емоции. 🙂 А Вие имате ли фаворит на Европейското? 🙂
П.П. Съвсем встрани от темата. Днес видях, че новото кино в Мол България е обявило Хоризонт на Кевин Костнър. Нямам търпение да го видя! Иначе опитах да направя онлайн резервация за друг филм. И видях „такса резервация“ и “ такса административно обслужване“?! Не е въпросът в стотинките. Принципен е. От раз ме отказаха даже да се опитам да не се редя на касата следващият път.
ХаресвамХаресвам
Административната такса отдавна съм я коментирал като безумие. Хоризонт го чакам с нетърпение. На европейското съм за Италия от сантимент, и като цяло за всички не-фаворити. Германия ми харесва определено. Англичаните преди ми бяха любимци, но с този треньор и състав все повече ме дразнят. А за Латинска Америка благородно завиждам! 😉
ХаресвамХаресвам
Еха! 🙂 Значи сега засега с Вас сме от един отбор. Пък ако отпаднат италианците, ще му мислим за после! 🙂 Германците са онези хора, за които всички знаем какво каза Гари Линекер някога. Англичаните не мога да ги търпя. Винаги съм за другия отбор. А в Латинска Америка бях по работа, не беше туризъм. Ама пак си е за завиждане. 🙂 Там е като друга планета. Все едно буквално си другаде. От слънцето ли е, от океана ли е, от виното ли е, кой знае! Толкова е различно. И е невероятно красиво. Архитектурата там е нещо, което те замайва и не те пуска. И нямам предвид просто разните дворци и забележителности. Има си най- обикновени фасади, малки магазинчета, даже най- прости будки за преса и кафе примерно. И виждаш някакви детейли, някакви малки неща, които просто те омагьосват. Ако затръгвате за там, готова съм с полезна информация и списък с НЕ задължителни, но вълшебни места за посещаване встрани от обичайния туристически поток. В Аржентина не можете да платите с нищо, което не работи с долари. Дори да проявите неблагоразумието да теглите пари от банкомат и сметката Ви е да речем, в евро- банкоматът ПАК ще Ви даде долари. И прочее такива дреболии, които е хубаво човек да знае.
И освен, че чакам Хоризонт с нетърпение- нямам търпение да прочета какво ще напишете…:) Поздрави!
ХаресвамХаресвам