Кои са пунктовете, около които може да се състави някакъв управляващ съюз и защо това не се случва? Американското влияние явно е в период на криза
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 12 юли
Цирковете около съставянето на редовно правителство от последните дни са толкова абсурдни, че списъкът с разумни обяснения за тях става все по-кратък и дори се свежда до един-единствен фактор – американското (евроатлантическото) влияние. Доскорошната сглобка беше не по-малко немислима и парадоксална, но се случи и просъществува известно време. И причината за това е различната тогава геополитическа обстановка.
Днес ситуацията в Щатите покрай сенилния кандидат за втори мандат Джо Байдън е такава, че натискът на Вашингтон върху Европа и държави като нашата съвсем разбираемо остава на заден план. След изборите за евродепутати и фиаското на либералните глобалисти и Зелените на тях, на Стария континент положението е не по-малко нестабилно. На този фон изглежда невъзможно да се появи сплав, която да спои несъвместими политически фактори у нас, за да се състави редовен кабинет. Враговете са оставени да бъдат просто врагове, а новата предизборна кампания дефакто вече е стартирала.
За да бъде палитрата от абсурди пълна, през последната седмица се заговори за потенциален правителствен съюз между ПП-ДБ и „Възраждане“ по оста „Анти-ГЕРБ“. Стигна се дотам евродепутатът Радан Кънев да скастря във фейсбук (любимото им място за комуникация и провеждане на реална политика) Кирил Петков за необмисленото му изказване.
И от другата страна това отекна нелепо – много хора приеха подобен пирует от Костадин Костадинов, който доскоро се кълнеше как никога няма да се коалира с никого, като умишлено пусната партенка, за да дискредитират и него и пепейците едновременно. Просто иначе звучеше твърде абсурдно, за да е истина. Вече дори онези, които го смятат за глупав, са готови да му съчувстват. Ако тази разделителна ос е единственото конструктивно нещо, което политическият капацитет на възрожденския вожд може да роди – при целия му досегашен анти-евроатлантически патос – положението в тази партия наистина е плачевно. Може да се тълкува и като сигнал, че „Възраждане“ са достигнали своя пик на растеж и оттук нататък е време да капитализират нещо от досегашния си видим, но все така под очакванията, електорален растеж. Нещо като опит за „последно десет“, заради който са готови да протягат ръка към „пуделите“ на същия този ГЕРБ, срещу когото уж са склонни да се коалират.
Търсенето на нова разделителна/обединителна ос сигурно ще ражда и други абсурди в близките седмици. А истината е, че възможните водораздели в българската политика се броят на пръстите на едната ръка. Групите от двете им страни са ясни и между тях има относителен баланс. Дори и едните да натежават малко повече, то е крайно недостатъчно, за да се упрявлява държавата, докато останалите са опозиция.
Въпросните разделителни оси са следните:
- За или против еврото, ЕС и НАТО;
- Да помагаме ли на Украйна или да настояваме за незабавен мир;
- Да се помпа ли още инфлация със заеми и раздаване на пари, уж в името на грижа за бедния българин;
- Да търпим ли емигрантски натиск и джендър-пропаганда.
Подобна до голяма степен е и ситуацията в цяла Европа, а американският натиск, който очевидно днес е позаглъхнал, е ясно в коя посока упорито накланя звездите. Но с приближаването на президентските избори там това може да се промени. Патовата ситуация в много държави от ЕС и в частност у нас е именно проекция на тази несигурност в очакване на сблъсъка Тръмп-Байдън (или някой друг вместо Байдън).
Но така или иначе – разделенията, около които могат да се групират склонните да гласуват на избори българи (апатичните и самодоволните няма смисъл да ги анализираме) са само гореизброените. Не могат да бъдат никакви други. Ако се примирим с факта, че у нас силите от двете им страни са в относителен баланс, не може да се очаква никакво разсичане на Гордиевия политически възел.
Също толкова малко вероятно е някой да прескочи от единия лагер в другия – например БСП и ИТН да се присъединят към „Възраждане“ и „Величие“ (наричани вече клуб „Веселие“) в анти-евроантлантическия блок. Или пък същите да се прегърнат публично с Борисов и ГЕРБ.
Затова и циркът, на който ще продължаваме да сме свидетели цяло лято, изглежда толкова клоунски. Някакви хора непрекъснато се опитват да си намерят антагонисти, срещу които да мобилизират все по-рехавата си избирателна маса. Ясно е, че в България напоследък се гласува не „За“ някого, а „Против“. Основният проблем е, че след последното завъртане на ротативките вече е все по-трудно да се намери против кого и какво. Каквото е имало за оплюване досега е оплюто, вече не останаха върли врагове за мразене, всеки е готов да влезе в потенциална сглобка с всеки, в името на някакъв тактически, а не стратегически интерес.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Основният проблем е, че тези хора- ВСИЧКИТЕ ДО ЕДИН- отказват да работят, господин Неделчев. От моята камбанария така изглеждат нещата. Моля да бъда извинена, ако Ви звучи твърде елементарно и опростенчески. Аз това виждам. Отказват да работят, но НЕ отказват заплатите. Служебните коли. Срещу НИЩО. Този бил такъв, тази била не знам каква, този някого си не харесвал. Ама чакайте малко бе! Вие не сте избрани да се харесвате и да се обичате! Избрани сте да работите! Затова ви плащам с данъците си. Как мислите, господин Неделчев? Ако аз и Вие три години си играем на “ на си ти куклите, дай си ми парцалите“- точно колко ще ни търпят? А? Вие да не би да обожавате всичките си колеги и да нямате проблем с никого от тях!? Ама си вършите работата. Заедно. Щото, нали някакви хора там чакат едно списание всеки месец. Евентуално. Че даже се и абонираме някои. 🙂 Съжалявам, просто е примерът, ама смея да кажа, че е точен. Аз да не би да си харесвам целия операционен екип!? Нищо, че съм си ги събирала човек по човек. Буквално. Ама не щото са много симпатични. Напротив, анестезиологът ми е вампир от класа. Нещо средно между тазманийски дявол и Лука Брази. Егоцентричен нарцис, който влиза в операция с шапка, на която пише: “ Животът ти е в ръцете ми. Смъртта- също“. В ужас изпадам при мисълта колко хора са видели ТОВА преди да ги приспи! Обаче колегата няма загубен пациент от две години преди КОВИД. И няма пациент, към който да не е намерил точния човешки подход. Отговаря на всякакви въпроси подробно, търпеливо и с усмивка. Пациентите му викат Доктор Вълшебен. Той е наясно, че презирам характера му, но уважавам работата му. Аз съм наясно, че се смята за наказан да има жена- шеф, но…Пациентите ни си тръгват живи. И излекувани. Точка. Останалото ще го преживея. Не е първият мъж в професионалния и личния ми път, който се заблуждава, че пенисът го прави нещо повече от мен и е символ на превъзходство. Колко съм ги виждала такива. Първата ми операционна сестра е с тежка фаза на синдрома „Мама ме е родила да съм звезда“. Не говори с лекари извън операционната, приема нареждания само от жена, всячески подчертава, че хирургът е нахалник, който си присвоява плодовете на НЕЙНИЯ труд. Обаче нейните две ръце работят колкото шест. И точно толкова скоростно и прецизно. Нейният ум работи така, че тя знае какво ще поискам след три минути и вече ми го е подала. Преди да кажа. Да не говорим, че има някаква дарба свише за усложнения. Усеща ги. И е винаги подготвена. Винаги. С петима колеги хирурзи съм се била за тоя дракон. И не съжалявам и за секунда. Пациентите я обожават. За тях е винаги с усмивка и винаги ведра. Те всички въобще не ме харесват. Но са готови да убиват заради мен. Защото знаят, че аз съм винаги с екипа си и зад екипа си. С всичките ми настроения, команди, изисквания, нареждания, противен перфекционизъм и още по- противен педантизъм. Те знаят, че ще направя всичко за тях. Винаги. Разчитаме един на друг, пазим се и си помагаме. Хайде сега си представете как карат дете с тумор. Или полумъртъв моторист. И аз кажа- ми няма да оперирам! Анестезиологът е тъп сексист, а сестрата е пудра! Не ми допадат!
Ей тоя цирк го гледаме от не знам кога вече. Затова става дума. Тия нищожества отказват да работят. И това ме влудява. Мен лично. Поне да ставаше дума за някакви идеи наистина. За някакви идеали. Глупости и половина. Всичките до един тренират двеста метра вита баница. Без препятствия. И искат да си останат при тавите с баницата. За наша сметка и на наш гръб. Не знам, господин Неделчев. Може и да греша. Но така ми изглежда на мен. И вече взеха много да ми писват, честно. На границата съм да не отида да гласувам следващият път. Да, неправилно е. Но съм на границата. Ами за тия водевили в ДПС какво ще кажете? То е едно късане на ризи, то са едни панаири, то е чудо и половина. А истината е проста като зелен фасул. Падишахът се уплаши, че Движението влиза във властта през парадния вход тоя път. Не като балансьор, който просто е там някъде и си инкасира ползите от подкрепата. А като субект с отговорност за властта. С реална отговорност пред хората. Уплаши се Сокола и спретна тоя филм. Не че Пеевски е цвете и половина. Но да си разбиеш партията само за да избегнеш пряката отговорност е меко казано безумие. Да видим какъв ще е финалът и на тоя филм. Кой знае!
ХаресвамХаресвам
Интересни разсъждения, те на противоречат на моите. За мързела съм напълно съгласен, а относно политиците – те няма как да са много по-различни от избирателите. А линиите на разделение иначе си остават, и са точно тези изброените, плюс Зелената сделка, която съм пропуснал.
ХаресвамХаресвам
Ааа, Зелената сделка ми е любима, моля Ви се! Как може да пропуснете безумието на хилядолетието!? 🙂 Зелена сделка. Идиоти. Да оставиш на произвола хиляди хора, да съсипеш ен на брой работни места в името на имагинерен резултат. Тия всичките, дето приказват за тая сделка, дали поне веднъж в живота си, веднъж просто, са върнали стара хартия за вторични? Непотребни стъкларии- вместо да ги метнат в контейнера? И дали са си ушили торбички за пазар от старо перде на баба си? Щото аз да. И на мене никой не може да ми говори за екология и зелени работи. Найлон не съм пипнала от шести клас. Някога в далечния комунизъм. По магазините ме гледат като извънземно, защото си нося кошница с лични кутии- за неща, които не са пакетирани. Така че тия със Зелената сделка, нали. Сещате се. Прочее, ето Ви една любопитна тема за размисъл. Аз се отказах да го преборвам и този български парадокс. Дано някой след мен успее. Всички викат- насърчаваме клиентите да носят личен амбалаж за насипни продукти. Обаче. В Кауфланд специално и на витрината с обслужване, и на щандовете с готова храна кутията Ви е калкулирана в сметката…предварително!? Не можело да се извади от сметката. Софтуерът не позволявал и дрън- дрън. Не съм за левчето за три кутии. Принципен е въпросът. Нали искате хората да се научат на друго? Защо тия шмекерии тогава? Въпреки че като се замислиш- левче днес, левче утре, левче от по хиляда човека днес…Ами дразнещо е. Щото са номера на дребно това. И е много дразнещо. Любими са ми зелените просто. С техните соеви латета и промити мозъци. Как мислите, господин Неделчев, колко от тия същества някога в живота си са носили на гръб чували със сол в планината зимата? Защото без тая сол във водата дивече просто няма да оцелее зимата. Но не. Ние, дето ядем месо и носим кожи, сме най- големия дерт. То не може да различи киселец от репей обаче е „еколог“! Не случайно много журналисти ги наричат „зелени терористи“.
Политиците не може да са по- различни от избирателите. Прав сте, но това в един определен смисъл звучи наистина плашещо. Защото ако днес в НС се оказаха такива одиозно несмислени хора като Полковника и странната му „партия“- какво пречи утре на банките да седнат Азис и Тони Стораро? В скоби- в интервю пред тъй наречения Мон Дьо преди няколко месеца Азис заяви, че е напълно годен за министър на културата. И подробно обясни защо. Тогава това ми изглеждаше просто нагло и смешно. Днес вече не ми е смешно. Хич. Като погледнете „председателя“ на НС и разбирате какво имам предвид. Нищо лично, но диплома от УНСС, една година стаж в нещо си, 38 години и…шеф на НС?! Моля? На този стол е седял Антим Първи. Симеон Варненски и Велико- Преславски. Петко Каравелов. Димитър Петков и Захарий Стоянов. Гиньо Ганев. И сега- това мило момиче!? Несериозно е. Колкото и да подкрепям липсата на „стъклен таван“ в кариерния път на жените. Това е Народно Събрание, не е председателското място в някое селско читалище. Че то и в читалището читав човек трябва. Честно Ви казвам, понякога наистина се плаша какво ни чака и до къде ще я докараме така.
ХаресвамХаресвам