„Гледам, че няма опашки пред тоалетните – нормално, ние сме си млади. Но защо няма опашки пред баровете? Това вече наистина не знам!“.
Брус Дикинсън, който изнесе незабравим концерт в рамките на новото си турне The Mandrake Project, наистина е цар в общуването с публиката. Заедно с групата си той заби на сцената на стария столичен колодрум (известен още като „Арена София“), а песните от новия му албум по нищо не отстъпват на класиките на Iron Maiden или на тези от първите му албуми от 90-те. Не спря да се шегува и да разказва истории. Гласът му се лееше такъв, какъвто винаги ще го помним. Малко са вокалистите в твърдия рок, които можеш да различиш буквално от една секунда пеене. След покойните Рони Джеймс Дио и Бон Скот и Ози Осбърн, Дикинсън може би е най-характерният. След това нареждам много други – Брайън Джонсън от AC/DC, Клаус Майне от „Скорпиънс“, Джо Лин Търнър от „Рейнбоу“… И говорим за 65-годишен човек, който в наши дни се е преборил с рак на езика и гърлото. Това е един от модерните рицари на Британия.
Но извън шегата за младежите в неколкохилядната тълпа (преобладаваха, разбира се, брадати и дългокоси фенове на възраст 40+ с фланелки на „Мейдън“, Дикинсън, Дио), в множеството се забелязваха и доста млади хора, включително момчета и момичета на близка до тийнейджърска възраст. Бяха дошли хора от цяла България. Той не идва за пръв път насам и знае много добре колко го обичат тук.
Беше страхотна 30-градусова вечер, белязана от присъствието на един велик певец.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
…и Джеймс, който също може да бъде разпознат за около половин секунда пеене. Хетфийлд, разбира се. Аз да си кажа. Не че имам съмнения, че нямате идея точно за кой Джеймс говоря точно аз. 🙂
Ех. Как да не запее човек „Да живее рокендрола“?! И хеви метъла, разбира се. Било е паметна вечер, както разбирам. Завиждам благородно, господин Неделчев. Работата тия дни е малко повече и малко съм на кантар с един музикант, така че…Вие двамата с моя мъж ще трябва да се раздавате и заради мен! Той беше на Дийп Пърпъл на Мидалидаре Рок Фест. Ако не бяха се оплели конците с пациента, и аз щях да ида. Ама нищо. Стоях до леглото, чаках. И гледах финала на европейското. Любимата ми Испания спечели. Ура. И пациентът ми все още има шанс.
Позволявате ли ми към Вашия без съмнение страхотен списък емблематични гласове на истинската музика да добавя и двама мои големи любимци? Ерик Адамс и Питър Стийл. Особено вторият. Този негов хипнотично нисък, обсебващ тембър. Този глас, който звучи в сънищата ти. Невероятно красива бленда, невероятен регистър и изумителна вокална техника. Можем само да съжаляваме за ранната му смърт. Както и при Бон Скот, прочее.
Колкото до Брус. Този човек е легенда. Вдъхновение. И аз лично много се радвам, че е в списъка на хората, опровергали медицината категорично. Много обичам Man Of Sorrows, слушам я често. Тази песен има специално място в сърцето ми и специално значение за мен. Новият му албум съм си го набелязала. Да седна и да го чуя на спокойствие. Това не е нещо, което мога да слушам, докато карам. Или доката правя таратор. 🙂 Така че тия дни и до това ще стигна.
Няма начин вече да не сте чул това, но аз го открих днес. И полудях. Просто ми увисна челюстта. Буквално. Как е възможно банда, чиято обща възраст е 300+ да създаде музика, която е точно толкова жестоко готина, колкото най- великите им класики. Нямам търпение да чуя целия албум, след като днес чух трите сингъла. Този ми влезе под кожата, така че с него Ви пожелавам още много хубави- не само музикални!- спомени това лято. А и защо само през лятото!? Поздрави. 🙂
https://www.youtube.com/watch?v=bbkNm739ULA
ХаресвамХаресвам
Да, страхотно парче наистина. И Гибсън, и Хетфийлд са достатъчно различими и специални като вокалисти, но в случая съм изброил такива, чиито гласове се „изливат“, по специфичния начин по който го прави най-вече Дио. Дикинсън е именно от тази порода и от тази школа – поддържане на някакъв тон продължително време, с достатъчно могъщество. При „Металика“ и Хетфийлд стилът е малко по-друг, там някак си акцентът не е толкова върху пеенето струва ми се. Възприемам ги цялостно, музиката им докосва по различен начин. Хетфийлд, с когото съм правил телефонно интервю навремето, не е типичния фронтмен харизматик, каквито са Дикинсън, Дио, Ози, Скот, Роб Халфорд (в петък Джудас имат концерт в София, какви времена наистина!).
Поздрави и дано всичко с пациента да е наред, да се оправя бързо!
ХаресвамХаресвам
Така е. Напълно съм съгласна. Акцентът при Металика определено НЕ Е пеенето. Не само така Ви се струва. Самият Джеймс в едно интервю преди доста време вече, когато излезе Hardwired… на въпрос именно относно вокалите му в албума каза: „Вижте сега, не случихме ние на певец. По начало започнах да пея в бандата, докато намерим някой по- добър. И така вече 40 години“. Да оценим и чувството за хумор, и великолепната самоирония, нали така. Иначе колкото и да обичам Джеймс съм съгласна с Вас. Начинът на пеене при Дио особено и при Дикинсън и Скот е нещо, което не се чува всеки ден. Имат една особена мощ в гласовете си, която действа бих казала дори на чисто биологично ниво. Хваща те и толкова. На Джеймс силата му е другаде. Истинската му сила. Не е в гласа. А в тия неистови текстове, които пише. И в начина, по който ги интерпретира. Но истински големите гласове звучат по друг начин. И въздействат на друго ниво. Майка ми беше човекът, който ми пусна Пърпъл за пръв път. Представете си! Редовният абонат на Филхармонията. Жената, която и до днес слуша Чайковски със сутрешното кафе. Което за мен е патология, но това е друг разговор. Чайковски, как не. Рано сутрин това е издевателство. 🙂 Не съм убедена, че Пърпъл биха били любима моя група до днес, ако вокалистът беше различен. Така че…важно е и какво ти се пее, но важно е и как.
Мда. Мъжът ми го сънува Роб Халфорд от един месец. Брои дните човека. 🙂 Да е жив и здрав. Пак ще иде без мен. Моят музикант премина най- лошото, но най- опасното все още предстои. Така че мен ме чакат още едни 72 часа чакане. Каква ирония, господин Неделчев. Зловеща, жестока ирония. Невриномът на слуховия нерв, което е уви често срещано, но все пак доброкачествено образувание обикновено по някаква причина много често се среща при професионални музиканти. Жестока история. Оперира се само в случаите, в които надвишава 3 см. в диаметър- иначе конвенционална онкотерапия, подробно наблюдение и медикаменти. Около 70% от случаите са оперативни. Също като моя контрабасист сега. Проблемът при тази операция е, че освен обичайните рискове при отворена мозъчна операция, може да предизвикаш пълна глухота- защото в 90% от случаите невриномът е преплетен с влакната на слуховия нерв. И в процеса на работа може да увредиш фациалиса. Лицевият нерв. Който отговаря за това дали и как движите лицето си, дали и как усещате допир, топло, студено. Такива неща. Зловещо е, че точно това поразява музиканти. Десетина пъти в кариерата си до днес съм оперирала неврином. И винаги на музиканти. Не можете да си представите пресата, която това има върху мен. Мисълта, че докато спасявам живота на човека, мога да унищожа смисъла на живота му. Така че…Това е. Чакам. Знам със сигурност, че го спасих от смърт. Но след 72 ще знам с абсолютна сигурност дали още движи лицето си нормално и дали чува достатъчно, за да свири отново. В момента само го предполагам по изследванията. Чакам. Боже, как мразя тази работа понякога. Само понякога. Докато чакам. 🙂
Ако ще ходите в петък на концерта- забавлявайте се и заради мен! 🙂
ХаресвамХаресвам
Уви, няма да съм на концерта на Джудас, понеже имам пътуване. Но Дикинсън ме зареди достатъчно с рокмузика. Завиждам на мъжа ви, и пак повтарям за пациента музикант – стискам палци!
ХаресвамХаресвам
Лек път значи! И безавариен задължително. Човекът е човек, когато е на път. Нали така казват. 🙂 Поздрави. И благодаря. Моралната подкрепа е важна дори за хирурзите…
ХаресвамХаресвам