Клептуза, клептомания, туризъм: „Спа-столицата на Балканите“ събира хиляди курортисти напук на високите цени и проблемите, от които все не може да се измъкне

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 26 юли

Да посетиш Велинград в разгара на летния сезон е като да си направиш мигновена екскурзия до всички плюсове и минуси на родния туризъм.

Тук ги виждаш събрани накуп: спираща дъха природа, прекрасен климат, който прави летните горещини съвсем поносими, изобилие от минерални извори (80 на брой с над 20 вида вода по състав), вкусна храна и добродушни, работливи местни хора. В същото време тук почти на всяка крачка наблюдаваш как природните дадености далеч не се експлоатират по най-пълноценния начин. Десетки обекти начело с легендарната Клептуза тънат в разруха и мизерия, а всеки мастит местен хотелиер си гледа само своята черга и се задоволява с 50-процентната запълняемост на леглата си. Цените са достатъчно високи, за да компенсират това – защо да си дава зор? Впрочем, типично велинградски феномен е почти всички хотели да са петзвездни, макар повечето да приличат повече на такива с 3 или 4 звезди.

Градът-курорт от няколко години се бори с негативния имидж, който са му създали безумните оферти от по няколко хиляди лева за новогодишен уикенд. Майтапите, как за същите пари човек може да почива на Малдивите, са безброй и няма да секнат скоро. Но също толкова вярно е и че за тукашните хотели има предостатъчно клиентела. В разгара на лятото паркингите им са пълни с коли от цяла България и Европа. Очевидно колкото и да му е скъпо, тук курортистът получава достатъчно за парите си.

Но усещането, че във Велинград има условия за нещо много по-добро и наистина на световно ниво, остава. За 25-хилядния град базата от 5000 туристически легла (4000 хотелски и още хиляда в квартири – поне толкова са официално регистрирани) изглежда сякаш недостатъчна, особено на фона на толкова много природни дадености и местоположение. Голям град като Пловдив е много близо, дори и мегаполисът София не е далеч – пътуването отнема по-малко от два часа.

Езерото Клептуза – най-големия карстов извор у нас с годна за пиене вода, чиято температура целогодишно е 8 градуса – е един от символите на Велинград, а ситуацията около него е емблематична. Мястото с площ от 412 хектара се стопанисва „колкото да не е без хич“. Доскоро тук е имало 13 незаконни обекта, сега са останали само два. Общината от години се мъчи да изчисти статута на Клептуза и да уреди финансиране за реконструкцията на постройките около езерото, но среща спънки от всякакъв характер, включително юридически и архитектурни.

Междувременно всеки частник наоколо се е възползвал от тази забележителност както може, или пък се е постарал да й навреди в своя изгода. Изливан е бетон, за да се запушват водопроводи, затискани са филтри за отичане, което доскоро беше превърнало езерото в блато… Класическа клептомания (да, произходът на името Клептуза е същият, само че става въпрос за скритата в недрата на земята вода).

Кметът Костадин Коев и заместникът му Атанас Палигоров признават, че това е една от големите болки на Велинград. Не замитат въпроса, но и не премълчават, че имат и още по-приоритетни проблеми за решаване. Един от тях е водният цикъл, който в сегашния си вид редовно оставя без вода почти половината от населението, а понякога дори и петзвездни хотели. Другият е пословичната задлъжнялост на общинския бюджет, която така и не може да излезе на чисто, въпреки осезаемо скочилите приходи от туристически такси (от 300 000 на почти 2 милиона лева годишно). Третият е липсата на централизиран подход на туристическия бранш към превръщането на града в по-голям магнит за курортисти. Така например, навръх Нова година всеки хотел предпочита да инвестира в своя програма и своя собствена заря, вместо да задели средства и да се организира нещо много по-грандиозно в центъра на града, което всеки гост да помни дълго. Но нали тогава клиентелата ще похарчи пари и другаде, а не само при тях… Дърпането на чергата от всеки към себе си, без никаква генерална мисъл за града като дестинация, реално е основният му туристически проблем. Хотелите хем са голямата гордост на Велинград, хем реална спирачка за развитието му към съвсем друго курортно ниво.

Но все пак има ли разрешение поне на „казуса Клептуза“? Само с общински усилия и средства – надали. Може би изходът е в подход като този към столичните Централни хали: обектът да се даде на достатъчно сериозен инвеститор, който да подходи към него не само за печалба, а най-вече за престиж. Фирма, която би превърнала езерото не само в градска, а и в своя собствена емблема. Но ще го приемат ли гражданите, които, както знаем, пословично са недоверчиви към всеки частник, посегнал към някакво национално богатство? Или ще предпочетат както досега да заобикалят това иначе толкова специално място? Нито един велинградчанин не би препоръчал на гостите на града да дойдат тук.

Да, краските сякаш изглеждат прекалено мрачни и сгъстени на фона на веселието, което през целия месец юли цареше на централния площад „Николай Гяуров“. „Велинградските празници на културата“ всеки уикенд събираха многохилядно множество пред откритата сцена, а на нея се изявиха близо 2000 професионални и самодейни изпълнители – ансамбли, хорове, певци, танцьори… Звезди като Тони Димитрова, Папи Ханс, Дичо, Криско, Файър са само част от знаменитостите, усетили това лято топлотата на местните хора и прохладата на тукашния климат.

Животът между вековните борови гори на Велинград изглежда приятен и безгрижен, а българските му гости сякаш са привикнали към всичко, което би могло да се случва много по-добре. Чужденците също са щастливи тук, но на всяка крачка изпитват недоумение – защо тези хора не се възползват по-добре от богатствата, които им е дала природата?