Напълно разбирам разочарованите от продължението на шедьовъра на Тод Филипс от 2019-а, но не споделям разочарованието им. Правилният въпрос е не защо толкова малко хора сега гледат и одобряват „Жокера: Лудост за двама“ (в Холивуд са направо бесни на слабия му боксофис, който няма да покрие 300-милионния бюджет), а как така навремето предшественикът му предизвика такъв фурор (с над 1.1 милиарда боксофис). Най-вероятно преди 5 години е имало много зрители като миналогодишните на „Барби“ и „Опенхаймер“ – отишли са да го гледат, защото е било „хайп“, защото всички това са правели. Но по-скоро е вярно друго – че за изминалото време аудиторията, особено в Щатите, страшно деградира. Да, тя вече е съзнателно възпитавана да смята, че филми като „Дюн“, „Аватар 2“, „Туистърс“ и „Барби“ са шедьоври, а такива като „Жокера 2“, „Хоризонт“ на Кевин Костнър или „Мегалополис“ на Ф.Ф. Копола са безумие и тъпотия.

През 2019-а „Жокера“ беше фурор (припомнете си моя детайлен анализ от тогава), защото хвърли съвсем нов поглед не просто върху цялата комиксова вселена на DC, но и даде друга, смела и неочаквана трактовка на антигерои като този на Хоакин Финикс. В съвсем нова светлина видяхме не само злодеите от киномитологията, но и хората в ежедневието около нас, които смятаме за луди и зли. Депресията, социалната апатия и самота, все по-разклатеното психично здраве… това бяха все теми, които „Жокера“ постави и разработи по гениален, спиращ дъха начин.

Какво да кажем за продължението, което много от сегашните му зрители смятат за напълно излишно или най-малкото – странно и скучно? Едно е сигурно – то е всичко друго, но не и безсмислено. Не съм учуден, че Тод Филипс е поставил условие на DC-продуцентите да нямат никакво вмешателство в работата му. Щом са били толкова алчни да искат още един милиард, е трябвало да поемат този риск. И в резултат на свободата, която е получил, е заснел един дълбок, силно психологизиран и емоционален филм, който слага последни щрихи върху образа на антигерой №1 в комиксовата вселена. Може би наистина по-доброто заглавие за него би било „Артър“.

Да, финалът може да се тълкува като някакво предателство – шокиран от истерията, която е предизвикал, Артър Флек се отказва от Жокера и бива убит от друг пандизчия, който копнее да заеме неговото място като идол за освирепялата тълпа. Но всъщност този финал е и гавра с цялата холивудска машина – той ликвидира героя, на когото внезапно сме започнали да симпатизираме, защото тя няма нужда от такъв. Списъците с „най-големите престъпления на Жокера“ трябва да продължат, злодеите – да си бъдат мразени злодеи, а супергероите, които се бият с тях да се завърнат. Както и логото на DC, което тук скандално отсъстваше – така, както отсъстваха шефовете на компанията от всички официални премиери на филма… Холивуд си иска стария Жокер и ще го получи. Онзи милиард е спечелен, отдавна похарчен за някаква глупост и забравен… Време е за нови милиарди, за които този режисьор и този актьор вече няма да са нужни.

Хоакин Финикс във второто си превъплъщение като Артър Флек? Ако за първото взе напълно заслужен „Оскар“, сега сигурно трябва да му дадат два. Или някаква платинена статуетка (няма да я получи, разбира се). Но днес целият холивудски естаблишмънт нескрито злорадства за финансовите неуспехи на новия „Жокер“.

Лейди Гага? Много добро включване и допълване на налудничавия свят на главния герой. Всичките им съвместни сцени са изключителни. Въобще тази жена се доказа като актриса, способна да изиграе всичко. Между Патриция Реджани в „Домът на Гучи“ и Лий Куинзел тук няма никакви допирни точки, но тя e еднакво убедителна и като двете.

Да, основен проблем на „Жокера 2“ е, че беше маркетиран като „мюзикъл“, а всъщност не е чистокръвен такъв. Една част от публиката е очаквала по-дълги и зашеметяващи вокални изпълнения, а останалите пък са ги гледали и слушали с досада. На мен ми харесаха, въпреки че наистина нарушават динамиката на действието. Но в този филм реално действието (наполовина затворнически филм, наполовина съдебна драма) е най-малко важното нещо. Парадоксално или не, тази мрачна история, с психически лабилен и отритнат от всички герой, е класически feelgood филм от доброто старо време. Фантазия от онези, които с всяка своя секунда и кадър успяват да те направят по-добър човек.