Disclaimer: Как миналото възкръсва

на

Алфонсо Куарон режисира Кейт Бланшет в стилен психологически трилър по Apple TV+

На пръв поглед това прилича на поредния раздут, изсмукан от пръстите сериал на Apple TV+, за който са похарчени много пари, но постига минимум ефект върху публиката. В платформата вече има безброй такива. Формално погледнато, драматургичната основа от романа Disclaimer (преведен у нас под заглавието „Случаен непознат“) на Рене Найт е доста рехава. Сюжетът се върти около разследваща журналистка в апогея на славата си, която внезапно открива, че е станала герой на разтърсваща книга „по действителен случай“. Кой и защо има интерес да вади притеснителни неща от далечното й минало? Сериалът повдига много въпроси – за чувството за вина и угризенията, които вечно ни преследват, за порива към отмъщение и въздаване на справедливост, за опитите да потулим в съзнанието си болезнени спомени от миналото… Финалът ще ви изненада, за секунди може и леко да ви разочарова, защото сте очаквали нещо съвсем друго, но после ще ви хвърли в продължителни размисли и в крайна сметка ще постигне търсения катарзис.

Историята вероятно би могла да се синтезира в 90 минути или максимум в две серии, но тук сценарист и режисьор не е кой да е, а Алфонсо Куарон, носител на 5 оскара. Той разработва сюжета в стилен и напрегнат минисериал от 7 епизода, от който е трудно да откъснеш очи. А в главната роля е една от най-въздействащите актриси на нашето време – Кейт Бланшет. Партнират й Саша Барон Коен („Борат“) в ролята на нейния подтиснат съпруг и ветеранът Кевин Клайн („Оскар“ за „Риба, наречена Уанда“) в образа на писателя-отмъстител.

В силни поддържащи роли виждаме и Лесли Манвил („Невидима нишка“, „Короната“, „Мисис Харис отива в Париж“) и Коди Смит-Макфий („Силата на кучето“).

А ослепителната Лейла Джордж (на горните снимки) също е в образа на главната героиня Катрин, но като млада, две десетилетия по-рано. В трети епизод тя и партньорът й Луис Партридж участват в някои от най-горещите еротични сцени, появявали се на екран напоследък.

За Лейла се знае, че имаше кратък брак с 32-години по-възрастния режисьор и актьор Шон Пен (бивш съпруг и на Мадона и Робин Райт). Но малцина са чували, че тя всъщност е дъщеря на именити родители – актьорите Винсънт Д’Онофрио („Мъже в черно“, „Клетката“) и Грета Скаки („Бялата напаст“, „Добро утро, Вавилон“, „Д-р Фишер от Женева“), от която е наследила и красотата си. Лейла обаче предпочита да не използва фамилията на баща си, за да гради кариера с нея. Сред другите й интересни роли са тези в сериала с Елън Бъркин „Животинско царство“ (2019-2022) и в тазгодишния трилър He Ain’t Heavy, където играе и майка й Грета.

Fun fact: Първоначално за ролята на опечаления писател-отмъстител бил спряган друг носител на „Оскар“ – Гари Олдман, но впоследствие бил заменен с Кевин Клайн, когото много зрители намират за твърде комичен типаж за тази роля.

3 коментара Добавяне

  1. Д-Р. МАРИЯ ПЕТКОВА's avatar Д-Р. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Като чуя това име, моментално се сещам за три филма. РОМА, И ТВОЙТА МАЙКА СЪЩО и…ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН. Просто да не повярваш, че са създадени от един и същи човек.
    Кейт Бланшет е актриса, която винаги гледам с удоволствие. Въпреки присъствието й във филми като ТОР: РАГНАРОК например. Въпреки че злата сестра на перфектния Тор й отиваше много. 🙂 Имам специално отношение към ролята й в ТАР. Коен и Клайн по- скоро ме изненадват като избор, но си признавам без бой, че това са своего рода предрасъдъци от моя страна. Никога не съм харесвала Клайн, нещо в излъчването му ми идва вповече. В лошия смисъл. Което не го прави лош актьор. А Саша…Е, Саша не е Кевин Костнър, нали. И нямам предвид просто излъчването и физическата красота. Лейла Джордж е наистина ослепителна. Има усмивката на майка си. И легендарната й красота, наистина. Дано има и поне половината й талант.
    Чувството за вина, болезнените спомени от миналото и угризенията. Все неща, заради които бих гледала този филм. Освен Вашата препоръка, разбира се. И един въпрос, който може да Ви се види странен, но все пак. Този филм има ли си композитор на музиката? Не сте ли съгласен, че понякога музиката на една лента е отделен „филм“? Живее свой живот. Понякога- доста по- дълъг, пълнокръвен и триумфален от живота на филма, който уж само „допълва“. Ето, например, всички се сещат за Ал Пачино и УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА, когато чуят Por Una Cabeza на Гардел. Но аз винаги „виждам“ в главата си СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР. Велик „актьор“ е музиката, нали така. 🙂
    Утре отивам да гледам КОНКЛАВ. Книгата вече прочетох. Не знам дали бих гледала филма без Файнс. Един актьор, който според мен придава смисъл и елегантност на всеки филм. Дори ако играе чудовището, което беше в ШИНДЛЕР.
    Приятна неделя във вече настъпилия 10- ти ноември! 🙂

    Харесвам

    1. author's avatar author каза:

      Disclaimer много ще ви хареса. Конклав ще го гледам и аз в най-скоро време.

      Харесвам

  2. Д-Р. МАРИЯ ПЕТКОВА's avatar Д-Р. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Май наистина са прави хората, които казват, че не бива да четеш книгата, преди да гледаш филма. 🙂 Очаквах повече. Още малко, но повече. Хареса ми филма. Основно заради Файнс. Този човек е толкова категорично талантлив, толкова безкомпромисно професионален, че май може да спаси дори лиш филм. Не че съм попадала на такъв с негово участие.
    За другия филм, пак благодаря. Рецензиите Ви са ми много полезни. Спрях да гледам кино хаотично и напосоки.

    Харесвам

Вашият коментар