Бедствието в Ел Ей е като „Титаник“ на новия век, но не всички са изненадани, че злорадството е повече от съчувствието
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 17 януари
„Апокалипсис“ е почти девалвирала от неправилна употреба дума, но в случая би била напълно уместна. Десетки загинали и над 12 000 изгорели къщи. 200 хиляди души евакуирани от домовете им. Щети, оценявани на над 150 милиарда долара. Ако изобщо е възможно възстановяване, за него ще са необходими десетилетия.
Това са равносметките от опустошителните пожари в Калифорния, започнали на 7 януари. Подписките за оставки на губернатора на щата и на кметицата на Лос Анжелис вече събраха стотици хиляди имена, докато мародери разграбваха имуществото на изоставените домове – някои дори най-нагло дегизирани като пожарникари. В шокиращи кадри, разпространявани онлайн, се видя как отчаяни огнеборци използват дамски чанти вместо кофи, за да хвърлят с тях вода върху пламналите постройки…
Пораженията са сравними само с тези от ураганите „Катрина“ и „Харви“ през 2005-а и 2017-а, но досега не е имало бедствие, натоварено с толкова символизъм. Усещането е като за някакъв нов „Титаник“ – нещо, смятано за недосегаемо, е рухнало пред очите на целия свят. Да, Калифорния е най-богатият щат в най-могъщата държава. Там (поне все още) е центърът на световната дигитална индустрия, както и домът на киното – най-мощната пропагандна машина, с която Америка разполага вече повече от век, и благодарение на която владее хората почти толкова ефикасно, колкото и с валутната си единица…
Малцина си дават сметка, че това бедствие дори не е най-опустошителното в този щат от последните години. През ноември 2018-а пожар в Северна Калифорния продължи 18 дни, отне живота на 85 души и унищожи 18 000 постройки. Щетите от него обаче се оценяваха на десетократно по-малка сума, а потърпевшите не бяха милионери от най-напредничавия либерален и демократичен щат на Америка, които днес обитават петзвездните хотели в региона или наблюдават събитията от други свои, по-далечни имения…
Сегашното бедствие е първото, което не предизвиква масова вълна на съчувствие и състрадание – нито у нас, нито по целия свят. Преобладаващите емоции са любопитство, сеирджийство и дори злорадство.
През април 2019-а изгоря легендарната парижка катедрала „Нотр Дам“ и това предизвика кампании за подкрепа и събиране на средства за възстановяването й, включително и в България. Даже бедна страна като нашата, която все още си няма дори една специализирана детска болница, изрази готовност да помогне с каквото може.
Същата беше ситуацията и с огнения апокалипсис в Австралия от началото на 2020-а, унищожил 240 000 кв.км гори и 3000 къщи и отнел живота на 35 души и стотици милиони животни. Съчувствието у нас беше масово, по улиците дори имаше билбордове, приканящи да се дарят средства за Австралия. Апропо, по същото време един близо стохиляден град като Перник бедстваше, останал без вода, но това не предизвикваше чак такава вълна от съчувствие и медиен интерес. Но такива са особеностите на постмодерното общество…
Днес новините от Калифорния не слизат от първите страници и заемат водещо място в централните емисии. В сутрешните блокове панелисти обаче се възмущават от липсата на достатъчно съпричастност у българите към останалите без домове калифорнийци. Това наистина е прецедент, феномен без аналог – такова бедствие да се приема повече със злорадство, отколкото със загриженост. Има ли причини за подобно явление? Има, и още как, и те далеч не се заключават само във факта, че Калифорния е най-напредничавият американски щат и би трябвало сам да може да се грижи за безопасността и благополучието си.
Преди всичко – градът, който догодина ще домакинства Световно първенство по футбол, а през 2028-а – и Олимпиада, е „либералната столица на света“. Ел Ей е мястото, където „зелената идеология“ е не просто държавна политика, но и верую на по-голямата част от населението. Именно там заради спасяването на семейство рибки е било взето решение прииждащите сезонни води да се отклоняват към океана, вместо към резервоарите, необходими за противопожарна безопасност. Пак заради „зелени политики“ (а може би и заради самодоволство и мързел) никой не смееше да премахва храсталаците около къщите, които в крайна сметка доведоха до верижните пожари.
Специалисти са единодушни – това в Калифорния не е типичен горски пожар, а преди всичко градски, и то без аналог в досегашната история на най-богатия американски щат. Начинът, по който цели градчета и квартали като „Пасифик Палисейдс“ и „Малибу“ бяха буквално сравнени със земята, накара мнозина да повярват дори в конспиративни теории – че всичко това е умишлено причинено с цел бъдещо застрояване. Но вече не на еднофамилни къщи и имения, а на блокове, където ще могат да се подслоняват много повече хора, включително и имигранти. Един нов хотел „Калифорния“ от XXI век…
Под управлението на губернатора-демократ Гавин Нюсъм през последните години в Калифорния се отделят десетки милиарди долари именно за имигрантска политика – но не за намаляване на прииждащите маси, а за тяхното обслужване. Отскоро там действа закон, осигуряващ 2.6 милиарда годишен бюджет за безплатно здравеопазване на всеки нелегален имигрант между 26 и 49-годишна възраст. Такива в момента там са около 700 000.
Същевременно бюджетите на служби като пожарната охрана се съкращават всяка година. За техни шефове пък се назначават не най-опитните и компетентните, а тромави и самодоволни представителки на „сексуални малцинства“ – напълно в унисон с либералното безумие, господстващо в този щат…
Калифорния бе и първият щат, който преди изборите от 5 ноември прие специален закон, допускащ гласуване без какъвто и да било документ за самоличност. Трудно бе да се намери логична причина за подобна мярка освен една – да се осигури нов електорат за Камала Харис от средите на нелегалната имиграция. Впрочем, кандидатката на Демократическата партия удържа изборна победа само и единствено в щатите, където безумен закон като този в Калифорния също бе гласуван. Случайност? Едва ли.
Безумната свръхлиберална политика, осеяла улиците на Ел Ей и Сан Франциско с палатки на бездомни наркомани и увеличила престъпността до небивали мащаби, кара все повече хора да напускат Калифорния и да търсят живот в по-консервативно управлявани щати като Флорида и Тексас. Някои от най-големите бизнеси също преместиха седалищата си другаде. Наскоро към предприемачи като Илон Мъск се присъедини и дългогодишният поддръжник на либералните политики Марк Зукърбърг. Той също обяви, че предислоцира съществена част от персонала на своята компания „Мета“ – от демократична Калифорния в републиканския Тексас…
Изброяването защо пламналият щат е нещо като модерна версия на „Титаник“ може да продължава до безкрай. Повечето хора не са информирани в детайли за всичко това – те само интуитивно усещат, че от доста време насам нещата в Калифорния не вървят на добре. И че е било само въпрос на време някакво бедствие да се стовари върху неадекватно управлявания щат на най-богатите и прогресивни американци…
Нищо от казаното дотук не може да оправдае никакво злорадство, разбира се. Но може да го направи малко по-разбираемо – ако не за всички, то поне за „говорещите глави“ от националните телевизии, които по създадена от последните няколко години инерция трансферират „правилната пропагандна линия“ от Си Ен Ен и Ройтерс към българската публика. Без дори да си дават труда да прекалкулират мерни единици като американските акри в български хектари или квадратни километри…
Георги Неделчев - коментари и други неща 
И все пак, господин Неделчев. Да злорадстваш над каквото и да е нещастие, над чието и да е зло не е признак дори на елементарно човешко ниво на развитие. Да не говорим за цивилизованост някаква. Може би заради професията си, не знам, но все си мисля, че първият признак за това, че нещо генерално не е наред в един човек е именно неспособността му да изпитва съчувствие. Криминолози с огромен опит казват, че малко неща обединяват най- големите умове в престъпните деяния и най- ужасните творения на по своему великите им мозъци, но първото от тези неща е липсата на каквато и да е емпатия към когото и да е, каквото и да е.
Разбира се, благодаря за всички подробности от статията Ви. Те за много важни. За контекста. За разбирането на това което тези пожари пораждат като реакция. Чувала бях само за бюджетите на пожарните служби. Останалите неща не знаех. Включително за „тромавите и самодоволни“ шефки в пожарните служби. Е, аз съм един и шейсет с токче и категорично имам поне осем излишни килограма. Също толкова категорично нямам грацията на Стелияна Николова. Но все пак мисля, че всичко това не ме прави лош лекар. Може би не много подвижен лекар, да. Вие обаче, подозирам, имате предвид нещо друго с цитираното от мен определение.
Жестоко ме впечатли това, което казвате за храстите и за рибките. Излиза значи, че няма вода в резервоарите, защото някой някъде е решил, че едни пет риби са по- важни от живота на няколко стотин хиляди? Ами какво да Ви кажа. Преди време чух една колега в Милано да казва, че екологията е новият фашизъм. И това ми се видя прекалено. Ще излезе права колегата, а.
Странно място е Калифорния, дума да няма. Като гледам тия гледки от пожарите, все едно всички сме във филма. Ама не е забавно. Не знам защо все ми прави някаква алюзия със САН АНДРЕАС. Може би защото и в онзи филм ставаше дума за опостушително бедствие. Само дето извън киното финалът не изглежда да е никак щастлив.
Иначе преди години, вероятно знаете историята, хората много се вълнуваха от това защо един хубав ден Джеймс Хетфийлд напусна Калифорния и отиде във Вейл, Колорадо. Дълго време той самият не коментира въпроса по никакъв начин. Но хората не спираха да говорят и при един от европейските им концерти за HWSD албума един журналист в Испания го попита. Защо се е преместил. Отговорът ме втрещи. Джеймс каза: „Защото се уморих. Уморих се за живея с хора, за които няма никакво значение какъв човек си. Що за принципи или поведение имаш. Дали си полезен или не. Обаче се оказва голям проблем, че обичаш пържоли и носиш оръжие. Ами съжалявам, но не. Не можете да ми казвате какво да правя с живота си, ако не нарушавам закона и не ви преча по никакъв начин“. В крайна сметка по- късно стана ясно, че освен, че е ставало дума за пържолите, той е бил преследван от някакви организирани луди и подлаган на натиск да се откаже от заемания тогава (сега не знам) пост на претседател на Американската асоциация на притежателите на оръжие или нещо такова беше. Много дълго наименование, но смисълът е този. Не можело фигура с такава обществена тежест и човек, когото толкова хора харесват да е начело на такова нещо, видиш ли ти. Било лош пример. Сякаш е тръгнал с пушката по улиците да ги избива! А понеже автоматът за дамски превръзки и тампони в МЪЖКА тоалетна е толкова добър пример, нали така.
Ужасно е това, което става в Калифорния. И е страшно, ча за доста хора то е повод за реакция в стил „така им се пада“. Може и да е разбираемо. Може. Няма как да обясниш на Пешо от Люлин 157, че неговото злорадство над чуждата беда няма да го направи по- щастлив. Или по- богат. Да не говорим за по- умен.
Прочее, днес мернах някъде- ще трябва да проверя точно къде, сега не помня- едни доста гневни думи на Ваш колега отвъд океана по адрес на Ди Каприо. Ставаше дума за публикувана по- рано новина, че Ди Каприо е дарил един милион на пожарната в ЛА. След което е качил на частния си самолет баща си, половинката му и гаджето си и към момента е в някакъв супер курорт в Мексико. Та въпросният журналист сипеше огън и жупел в смисъл, че е лицемерие и да дариш единия милион( при положение, че и десет няма да ги забележиш), а после да се качиш на частния си самолет за чартър до Мексико. Докато обясняваш на хората колко си екологичен. И това е интересна гледна точка.
А относно нашата така сънувана детска болница, господин Неделчев. Прави ли Ви впечатление, че при всичката врява по темата, никой не смее да отвори уста за слона в стаята? Всички го виждат. И упорито мълчат. Чудя се до кога. Ще я направят тая болница, добре. Тя ще е модерна, комфортна, чудесна и въобще прекрасна. Браво. А КОЙ ще работи в тая болница, а? Лекари- от къде? От Али експрес?! Все тая каква болница ще направят и с какво ще я оборудват. Като няма лекари. В тая страна липсват не по- малко от 60 000 акушерки, медицински сестри и други видове специалисти по здравни грижи. Всеки втори личен лекар е над 55. Има практикуващи лични лекари на 80, шефове на клиники на по 90!? Педиатрите и анестезиолозите са еднорогът на родната медицина- всички говорят за тях, но малцина си спомнят да са ги виждали. В момента дори в болница с добро ниво на комплект на специалностите един анестезиолог се пада на…трима хирурзи!? А ако дойде четвърта травма, докато тия тримата оперират? Няма да ме попитате как се справяме, защото мислите, че ще Ви кажа, че това е поверително. И да е поверително, аз пак ще Ви кажа. И хич не ми пука за последствията. Ако щат да ме дадат на Комисията по етика. Системно, съзнателно и напълно разбирайки риска, който поемаме, нарушаваме златно неписано правило. Така се справяме. Специализант преди третата година и СТУДЕНТ дори в последна година НЕ МОЖЕ да са водещи анестезиолози БЕЗ наблюдаващ старши колега в операция. НЕ МОЖЕ. Опасно е за пациента. Точка. Всъщност трябва да е обратното. Специализантът или студентът да присъства в операционна, за да се учи, но БЕЗ да докосва и анестезиите, и пациента. Познайте как е на практика. Вариант номер едно. На едно дежурство през деня има трима хирурзи, нощем- един. По един на разположение и за нощната, и за дневната. Съвсем не рядко става така, че всички налични хирурзи оперираме едновременно. И правим така, че да сме в операционни на един етаж. В един блок. За да може ЕДИНИЯТ анестезиолог да стига лесно и до ТРИТЕ операции. Вариант номер две. Молим се на всички богове всичко да излезе на добър край и викаме специализант или, пази Боже, студент. На мен до сега второто не ми се е случвало, Слава Богу. Не ми се е налагало. Но със специализнт- да. И, не. Не Ви разказвам катастрофичен сценарий на лекарска драма. Уви. Та ето това не ми дава мира на мене. Лекарите за таз детска болница от къде ще ги нарисуват? Казва ли ти някой, а и смее ли човек да пита!? Великият Велко Кънев.Бог да го прости. 13- та годеница…ми е любим филм. 🙂
Успешна нова седмица, господин Неделчев! И както винаги, бъдете здрав.
П.П. Сетих се нещо. Понеже Ники днес гледаше Сиромашко лято, не го знам защо. Хубав филм, но не точно моят. Обаче се сетих, че тази година са 100 години от рождението на Парцалев. Силно се надявам, че БИОГРАФ ще отбележи това подобаващо. Когато му дойде времето. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ще уважим Парцалев, все пак е бил и на корицата ни 👍🙏
ХаресвамХаресвам
:)))
ХаресвамХаресвам