Черният ноември отново е тук, но тази година потребителската истерия е по-силна и абсурдна от когато и да било
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 7 ноември
„Грабни офертите, преди да ги грабне друг“, „Комбинирай две оферти, активирай допълнителна отстъпка“! Както всеки ноември, черните петъци заваляха един след друг, но тази есен шопинг истерията чупи всички рекорди. Реално това вече не е никакъв „Черен петък“, а си е цял Черен ноември.
Сбогувайки се с левовете си, българите се чудят за какво по-напред да ги похарчат, а сайтовете се надпреварват да ги изкушават – къде с реални, къде с фалшиви промоции след предварително завишени цени. По повод на последното, най-саркастичният коментар от форумите е, че това всъщност не било черен петък, а кафяв – понеже всички търговци се осирали да лъжат…
На фона на все по-силното кресчендо от вайкане, че еврото ще ни докара едва ли не до просешка тояга още с идването на новата година, потребителският разгул по магазини и сайтове е един типично български абсурд. По улиците колите на куриерски фирми вече са повече от такситата. Към тях се добавят и разносвачите на храна, качени върху тротинетки, колела и скутери.
Всъщност, дори и извън черния ноември последните са най-яркия пример за налудничавия консумеризъм, обхванал „бедния българин“. Да се чуди човек как клиентите на всичките тези разносвачи са живели допреди някоя друга година или десетилетие – не са се хранили ли, не са живели изобщо ли? Що за бройлери вече живуркат по апартаментите?
По принцип всеки ноември и BG-мамите са в шопинг делириум, но тази есен той достига небивал апогей. Докато една се оплаква, че „покай детето купуваме доста неща“ и чака изгодна офертичка за прахосмукачка-робот (не, не може вече с обикновена), нейна посестрима вече е грабнала вездесъщия сешоар „Дайсън“ с 20% отстъпка, въпреки че дори и така той е много по-скъп от други, които вършат същата работа. Това са същите дами, които иначе се вайкат по форумите, че „заплатата от 2000 лева няма да стане 2000 евро“, но сега щракат като луди по клавиатури и екрани. „Поръчах преди малко, в 11 вечерта, утре ще е при мен, това е невероятно!“ – хвали се една бедна сънародничка, а друга се фука, че вече е навъртяла десетина поръчки от различни сайтове.
Левът може да умира, но българите са решили да го погребат в кашони за доставка. Тези дни същите патриоти, които по форуми пишат „Еврото ще ни направи роби на Брюксел!“, сега чакат с нетърпение новите тънки айфони с 50 лева намаление. А търговците все по-умело свирят на най-тънката струна на нашенеца. Мозъците на хората вече са така програмирани, че да ги е страх „да не изпуснат, да не се минат“. Сега към това се прибавя и ефектът, че след 50-ина дни левът ще се превърне в музейна монета. Затова и всяко „-30 %“ днес изглежда като „вземи сега или никога“. Психолозите го наричат scarcity effect – колкото по-рядко ни се струва нещо, толкова повече го искаме.
„Черният ноември“ е единственият месец в годината, когато 400 лева за телевизор изглеждат като спестени 500 или даже 600. Иначе той може и целогодишно да си струва там някъде, колкото в момента. Или просто през останалите 11 месеца на годината да е бил на разположение само на балъците, готови да го купят двойно по-скъпо. Защо пък не? Имат пари – угаждат си!
Но тук всичко е възможно – все пак сме страната, където пакет краве масло или литър най-обикновено бадемово мляко струва 8 лева и нагоре – при положение, че в далеч по-богатия „западноевропейски съюз“ те са не повече от 2 евро и половина.
Българинът купува и не просто защото иска да вземе „последно десет“ в левове, а защото вече е свикнал „да не остава по-назад“. Научил се е да се фиксира все върху по-богатите от него и иска да има същите неща като тях – независимо дали реално може да си ги позволи, и дали ги е заслужил с труда и уменията си или не. Патриотар или жълтопаветник – това няма никакво значение. Пред потребителската истерия всички са равни.
Така че – няма страшно. Когато на 1 януари отворим гардероба и видим десетина нови кашона, с пълно гърло ще възкликнем: „Мамка му, еврото ни съсипа“. И за утеха ще си поръчаме вечеря от хубав ресторант, донесена от куриер с голяма термо чанта на гърба.
Докато има такива „черни петъци“ и въобще черен ноември, не бива да се дава ухо на никакви оплаквания за безпаричие, непосилни сметки и брюкселско коварство. То коварството си е коварство, ама сиренето е с пари. И на българина, оказва се, не му се свидят изобщо.
Когато вместо бойкот на магазините и сайтовете се стига до претъпкване на куриерските офиси с поръчки, диагнозата е ясна и най-добре е синтезирана в култовата песен на Милена Славова „Неам нерви“:
„Няма два лева в народната банка? Лъже мръсникът – преяжда с луканка!“.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Да Ви кажа, господин Неделчев, прочетох статията Ви с нещо средно между усмивка и изражението, казващо: „Колко е вярно всичко това, уви!“.
Никога не съм разбирала тази истерия Черен петък, понеделник, ноември, март и тъй натам.
Да, пазарувала съм по някакви кампании, намаления и прочее. Разбира се. Но никога в България. И винаги с калкулатор в ръка. Като една истинска Дева, нали…
Според мен в България нещата изглеждат така- някакво време преди черният каквото е там слагаме едни поне 20% върху ВСИЧКИ цени. После слагаме черните етикети с огромните проценти и РЕАЛНИТЕ цени. И викаме, че това е „НАМАЛЕНИЕТО“.
Може и да не съм права. Може да има и съвестни търговци. Ма както беше в онзи така известнен виц- а дано, ама надали.
Ако индустрията разчиташе на такива като мен специално за коледно- новогодишната истерия- да са фалирали всички до един.
Максимум до 1- ви септември всяка година съм решила на кого точно тази година ще подарявам подарък за Коледа или Нова Година. И на кого- и за двете. Което е по- важно, решила съм и какво ще подаря. Написала съм списък. Определила съм примерен бюджет, върху който съм сложила още 20%- и при никакви обстоятелства не излизам от рамката плюс допълнително предвиденото.
След което си написвам отделно всички коледни базари в Европа, които посещавам задължително всяка година. С всяка следваща така нареченият „празничен сезон“ започва все по- рано. Сакън, да не изтървем клиентите. Така че не е проблем.
Ето, тази година кампаниите дори в такива тежкарски места като галерията Виторио Емануеле в Милано и галерия Алберто Сорди в Рим започнаха още в средата на октомври. С определени неща, с определени марки, но започнаха. И понеже, както казах, не пускам калкулатора- има си доста сериозен смисъл за някои неща. Но не за всичко.
Като се прибави към това и фактът, че доста неща аз просто правя сама- нещата си идват на точното място. Нямам предвид само опаковането на подаръците- за което също купувам материали все пак. 🙂 Например не изхвърлям сменени лед крушки- като ги увия в цветен станиол и им сложа малко брокат, стават перфектни играчки за елха. 🙂 За станиола има два варианта- гладите станиол от изяден шоколад. Или купувате от Тему. 🙂 Тия са чисто луди. Какво ли не продават!? Има и трети вариант. Моят. При всяко ходене в Китай си купувам материали за опаковане. В това число- различни цветове перфектен станиол. 🙂
Освен това правя текстилни калъфи за книги, за приятели и за децата основно. Ма гледам, последните години са много на мода!? Една колега даже ме изнуди да пусна няколко в неин онлайн магазин. Шаш и паника- те са в топ 20 на най- поръчваните. Ура. Значи ако спра да оперирам, да пази Бог, мога да правя това. 🙂
Ей това е моят черен петък. В резултат- максимум до края на ноември съм приключила с подаръците и украсата на къщата. До първите десет дни на декември съм купила всякаквите там трайни неща като брашно и прочее- че кой ще прави три баклави, нали така. 🙂 Поръчала съм си на проверен човек месото, уговорила съм доставката и точка. В магазин от първи декември до края на януари не може да ме вкараш. Никакъв шанс. Изключението е само едно- коледния панаир на книгата. Ама те онлайн книжарниците се изхитриха и те да пускат онлайн намаления и така. Ето, точно тия дни, до вчера, сайтът на Колибри имаше три дни с намаления от 30 до 55%. И така. Минавам метър аз. С черните петъци.
А и да Ви кажа ли честно, господин Неделчев. Като ги планираш нещата по- рано, като ги разпределиш в едни два- три месеца преди Коледа и Нова Година- не е толкова тежък финансовия удар. Това не е за пренебрегване.
Иначе тая година съм си обещала, че ако намеря добро предложение за един точно определен модел кафеавтомат- ще си го купя. Да ми го подари Дядо Коледа. 🙂 Щото иначе цената му е като за много добър лаптоп, и то не употребяван. 🙂
ХаресвамХаресвам
Текстилните калъфи за книги наистина станали модерни. А относно кафе автомата – аз съм минал вече само на филтърно кафе, като най-големите „разбирачи“, и всякакви варианти на еспресо ми се струват почти еднакви на вкус, да не говорим и че много за кратко му се наслаждаваш когато е само 30 милилитра 😉
ХаресвамХаресвам
Да Ви кажа честно, аз не съм от разбирачите на кафето- с или без кавичките. Ако и да знам достатъчно много, през годините неизбежно съм научила това- онова. Бивайки сериозен потребител и все пак с някакви изисквания. Да не кажа претенции.
Едно мога да кажа със сигурност. Няма сила на света, никоя, никаква, която да ме убеди, че съществува друго истинско кафе, освен приготвеното на джезве. Пила съм какви ли не кафета- като сорт и претенции за качество имам предвид. Че от не знам какви машини и прочее.
Не. Истинското кафе е това на джезве и никой не може да ме разубеди. Хайде, тука няма да изпадам в маниашките подробности. 🙂 Като специалната форма на джезвето например. Специално подсилено дъно- за да загрява водата бавно и равномерно. Това е ключът към каймака на кафето. Изключително фини стени, които се „отварят“ и изтъняват още нагоре- за да може при варене напитката да „диша“ свободно. Представете си форма на обърнато лале, така би трябвало да е джезвето от дъното нагоре.
И- никакъв котлон, моля. Благодаря. Жарава. Бавна, но идеално горяща жарава. А най- добре- пясък.
Да, бавно става. Много бавно. Но чакането си заслужава всяка глътка. А ароматът, докато чакате! Ах, ароматът на варящо се кафе някъде в пустинята късно вечер. Фините нотки кардамон, шафран и половин капка йеменски кедров тамян.
Следващият път, като ходя до Турция, специално ще Ви донеса едно такова кафе. С кардамон, шафран и тамян. Гарантирам- не сте пил толкова хубаво кафе. Две подробности. Никога не съм го правила на машина, на каквато и да е-така че не мога да дам референция. И трябва да ми се закълнете, че нямате НИКАКВИ сърдечно- съдови проблеми. Щото иначе ще се озовете в най- близката кардиология. За мой ужас.
Изобщо, по отношение на кафето аз съм си категорично принадлежаща към културата на Ориента. 🙂 За мен кафето не е просто и само кафе. А начин на общувам с другите. Да, сутрешното, което си правя преди началото на деня го пия набързо и без много салтанат, но не го правя набързо и как да е. Но когато имам нужното време и особено ако съм поканила някого на приготвеното от мен кафе- то си е цял ритуал. Най- малкото заради разговорите, които водим, докато чакаме да стане готово.
Хубава вечер, господин Неделчев. 🙂 Аз ще трябва да се върна в реанимацията. Имам двама чисто ново оперирани. Днес. Искам да видя какво става. Ако всичко е наред, вече мисля за тръгвам. Първата беше спешна- извикаха ме в пет сутринта. Две аневризми.
Втората беше планова.
Но вече наистина не помня как се казвам.
О, за малко да забравя! Сигурно ще оцените подобна ситуация. 🙂
Идва днес един субект, пита на регистратура за невролог. Аз го чувам, защото оставям там документи за пациент. Каня го в кабинета. Питам с какво да помогна. Последва това: „С нищо. Наясно съм какво ми е. Всичко прочетох. Чат джи ти пи каза, че ми трябва скенер. За това идвам. Да направите скенера“.
Аха. Чат и тъй натам. Той бил наясно. Милият човек. Не е учил 15 години. Не е виждал атлас по анатомия. Не прави разлика между югуларис и каротис, но е наясно. Да се чуди човек- как сме оцелели без чат джи ти пи!?
С любезна усмивка го пратих чат джи типи да му направи скенера. Щом му трябва. БЕЗ преглед и изследвания евентуално. БЕЗ мнение на специалист- и кардиолог, и пулмулог може би. Освен невролог. Щом има нужда, моля. Какво прави в кабинета ми!?
Подаде жалба. За, цитирам: „Непристойно и подигравчийско поведение и груб непрофесионализъм към пациент“. Вдигна клиниката на главата си. Подигравала съм му се била. Иронизирала съм го била. Не съм го била взела на сериозно.
А АЗ къде и на кого да се жаля от тия все по- зачестяващи слабоумщини!?
И като по поръчка, попаднах на следния текст от доктор Стефан Константинов. Някак в унисон с тая ситуация…
https://filternews.bg/kak-da-izgradite-harmonichni-otnosheniya-s-vashiya-lekar
ХаресвамХаресвам
Харесвам кафе с кардамон, слагам си доста често. За пясъка и турското кафе има много логика, която важи и за кафеварките тип мока – прекалената горещина е враг на аромата. Но от филтърните кафета вече много трудно ще се откажа, да не говорим, и че са най-полезни – през хартията преминават само правилните съставки. И аромата го усещам най-добре така. Току-що си купих Етиопско на зърна от „Дъбов“ и много ми харесва – имаше го в кварталната Билла.
ХаресвамХаресвам
А така. Етиопско кафе. Браво, доктор Скалпел одобрява това. 🙂
От Дъбов са ми подарявали кафета, няколко различни. Все бяха хубави. Ама етиопското най- ми допадна. Не пазя опаковката, иначе бих Ви казала точно какво беше.
Тия чалъми с турското кафе, пясъка и тъй натам по Близкия Изток ги понаучих аз. Като се „прошетах“ от Истанбул до Оман и от Тебриз до Ейлат. В годините, при всяко различно пътуване все научавах по нещо. Както обичам да се шегувам- кафето е като Библията. Колкото пъти отвориш, все нещо ново ще разбереш. 🙂
Душата ми живее там. И май от доста дълго време. В тая свещена и прокълната земя на кръв, война и крехки надежди за мир. Някой ден. Близък ми е на сърцето Близкият Изток. Най- много Бейрут.
Едно време по БНТ имаше едно предаване, Светът в действие. Като го даваха, сядах пред екрана на едно малко трикрако столче- щото и аз малка бях- и не отлепях очи. Какво ми е разбирала главата от тия документални филми, друга работа. Но обожавах това предаване. Не го пропусках. Заради местата, които виждах.
В тая рубрика един ден излъчиха филм на Иво Инджев от Ливан.
Малка съм била, втори клас максимум. Че даже първи. Но още не се е изличила в съзнанието ми картината на някога приказно красивия Бейрут, „полегнал“ на брега на морето и другия Бейрут. Разрушен и пълен с мъка и смърт.
Имаше един кадър, доста дълъг кадър, без нищо в него. Никой не говореше, нямаше музика. Просто камерата показваше една напълно разрушена улица. Разбитите прозорци. Огромните дупки в сградите. Пропадналият асфалт. Война. Войната е това.
Но тогава…тогава, докато гледах този кадър, нещо…нещо се случи в ума ми, вътре в мен.Казах си- един ден аз ще вървя по тая улица.
Години по- късно, когато наистина отидох в Бейрут, първият път- нямаше сила на света, която да ме убеди, че това място е чуждо за мен. Не беше. Като емоционално усещане не беше.
Та така. Има някаква магия в това парче Обетована уж земя. То сигурно и за това толкова кръв се лее за нея…
Още помня онзи кадър от филма на Инджев. Опитах да намеря онази улица, да. Е, поне опитах. 🙂
Жалко. Жал ми е за всички хора в тоя свят, които никога няма да видят Бейрут така, както го видях аз. Имаше един кратък момент на затишие и почти мир, а после…Да. После знаете.
Та покрай тия пътувания понаучих това- онова за кафето.
Иначе филтърно кафе ме е черпил нашият отец Василий- и той като Вас. Обича филтърно кафе. И благодарение на него опитах. Ами какво да кажа. Страхотно беше. 🙂
Както винаги, бъдете здрав и приятни събота и неделя.
ХаресвамХаресвам