Какво е общото между всички филми на един от водещите наши режисьори Стефан Командарев? Че от нито един не бихме могли да се срамуваме, когато го представят на който и да било световен кинофестивал. Но и че неизменно ни карат да се срамуваме от държавата, в която живеем, а понякога – дори и от народа, към който принадлежим.
Новият му проект “Made in EU”, който вече получи международно признание от различни кинофоруми, не е изключение. Той те стяга като с клещи за гърлото, а реализмът и безпощадната присъда, която се произнася над обществото ни, смълчаха и вцепениха публиката на премиерата при откриването на тазгодишната Киномания в НДК.
Ако трябва да направя някакъв паралел с добре познат филм – това е нещо като нова версия, circa 2025-а, на класиката на Николай Волев от 1986-а „Да обичаш на инат“ с Велко Кънев и Леда Тасева.
Главната героиня е шивачка от цех за дрехи в родопско градче, безжалостно експлоатирана от италианския собственик под дамоклевия меч на заплахата, че надали би си намерила друга работа, ако я уволнят. Когато тя, без да има вина, става първия регистриран случай с Ковид-19, върху нея се изсипва океан от омраза и всички я превръщат в удобна изкупителна жертва.
Типично за Командарев, и тук тъмните краски са сякаш умишлено сгъстени, а общото усещане за безнадежност кара зрителя да се пита това същата България ли е, в която и той живее, или някаква друга. В този филм към финала все пак се прокрадва някаква светлинка от радост и оптимизъм, но общото усещане е, че живеем в обречено общество. А фактът, че към тази присъда още от самото заглавие е добавен и целият лелеян Европейски съюз, не е кой знае каква утеха.
„Made in EU” е филм, който всеки българин трябва да гледа, но това трудно ще се случи, поне докато не излезе по телевизията. Песимизмът и мрачните тонове няма да вкарат много публика в киносалоните. Но тази, която все пак влезе в тях, ще има доста теми за размисъл.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Какъв интересен паралел, господин Неделчев. ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ е шедьовър. Филм, който спокойно можем да наредим до световни класики. Без да ни е срам. И от какво да ни е срам?! Велко Кънев и Леда Тасева. Отглас от друго време, от друга епоха беше аристократизмът, който тази жена излъчваше. А Кънев, освен, че е любимият актьор на мъжа ми- по мое мнение си отиде от тоя свят не достатъчно оценен и ценен от нас. Пък дай Боже да не съм права! Но по-скоро съм.
Преди време великолепната Мария Статулова разказваше за него в свое интервю. Как все звънял на майка си да я пита какво мисли за тая или оная роля. И как,след негово гостуване във ВСЯКА НЕДЕЛЯ тя му казала: „Веле, мама, ти беше при Кеворк. Какво повече!?“. Боже. Тази ли е най- високата трибуна за един такъв талант? Сигурно. По нашите ширини, сигурно.
Колкото до колегата Командарев. Той нали е дипломиран лекар, та аз така му викам. „Колегата“. На малкия му пръст не мога да стъпя, разбира се. Шегувам се малко с това обръщение.
Още не сме гледали тоя филм, но ще. Ще. Ние вкъщи филм на Командарев не пропускаме. Два български режисьори има, на които съм се постарала да видя колкото мога филми. Този е вторият. Първият е Въло Радев.
Има нещо особено в начина, по който Командарев показва дори много тежки, трудни теми. Някаква неуловима, фина светла нотка има във всичките му филми. Въпреки всичко и на пук на всичко. Той категорично е сред любимите ми български режисьори. Така че може би още тази неделя ще гледаме тоя филм. На разположение съм утре, та затова в неделя.
В този ред на мисли- вчера догледах най- после третия сезон на Кралят на Тълса. Чакам четвъртия с нетърпение. 🙂
Както винаги, бъдете здрав, господин Неделчев.
И както винаги- вътрешна информация от бюлетина на СЗО. 🙂 Поне до края на януари в търговски обекти и места с концентрация на хора като метро и мол носете маска. Последната ротация на КОВИД е слаба като атака на имунната система, но. Голямото, грозно НО е, че е изключително лесно прилепчив и което е по- лошо- при хора с някакъв тип уязвимост, дори в по- млада възраст, прави усложнения в дихателния тракт и белите дробове. Вероятно развитие на вирусна пневмония е с категорично фатален край. В България вече имаме три такива случая. Получава се пневмонията като усложнение и краят идва за часове. Вече имаме регистрирани-и доказани- такива пациенти. Уви. Скоро не бях виждала човек да умира от пневмония точно. При това- за няколко часа.
Разбира се, Вие вероятно не попадате в рисковите групи. И все пак. Все пак, имайте си едно на ум.
ХаресвамХаресвам
Ох, дали чак ще сложа пак маска… не съм сигурен. Като цяло не се бутам много в тълпи от хора, но имам няколко концерта през декември. Имам и пфайзер плюс два бустера уж, така че… Не ми се иска да заживявам в постоянен страх от това, но и не мисля, че съм пълен безхаберник относно спазването на някаква дистанция…
Ще ходя да гледам „Нюрнберг“ още тази вечер вероятно, не виждам голям наплив от публика за него.
От новите сериали задължително трябва да гледате Plur1bus (Apple tv) и втория сезон на Landman, разбира се.
Кметът на Кингстаун 4 също набра скорост от 3 епизод нататък…
Поздрави!
ХаресвамХаресвам
Много, много благодаря за препоръките, господин Неделчев! 🙂 Знаете, доверявам се на професионалните Ви преценки, така че съм сигурна- няма да съжалявам. За Plur1bus тия дни подочух от един подкаст за кино, Ники си го следи. Подозирам, заради Мария Вълдобрева. 🙂 Landman, разбира се, няма как да го пропусна.Трябва да призная честно- изненадана съм колко ми допада Били Боб Торнтън. Никога не е бил сред предпочитаните ми актьори. Нещо в излъчването му ми идва твърде агресивно. Но тази роля е точно за него. Няма да коментирам, разбира се, Сам Елиът и Анди Гарсия. То само имената като чуеш… Пък и хората, които ме познават, знаят добре- няма значение какво ще играе Анди Гарсия. Все ще го гледам…:) Прав сте. Човек не бива, категорично не бива да живее в страх. В някаква параноя от вируси и прочее. Така е. Но да бъдем благоразумни е нещо друго. Както казах- най- добре просто избягвайте места с много хора през празничния сезон. Прост пример. Два примера. Миналата седмица бях на една конференция в Италия и минах доста подробно през два изумителни коледни базара. Единият беше на закрито. На изходите имаше термокамери и лекарски екип на място- за да прецени дали да допусне човек с отчетена някаква температура. Един студент в трети курс би трябвало да знае кога 37, 5 е обикновен вирус и нещо по- съществено. И да подходи съответно. Вторият пример е предстоящият концерт ПЕЕЩИ АРТИСТИ. Ще отида с маска по три причини. Първата- аз съм човек, два пъти опериран от злокачествен карцином. От втората операция не са минали пет години, още приемам медикаменти и ходя на терапия. Все още. Втората- броени дни преди концерта ще оперирам планово ХИВ позитивен с астроцитом. Не мога да откажа операцията, разбирате. Не че бих- дори да мога. Твърдо вярвам, че наличието на СПИН не е причина да откажеш да се погрижиш за когото и да е. Полагали сме клетва, нали така. Е, не пациентът ме информира за ХИВ, но…това е морален въпрос. Не можем да ги задължим със закон. Но е глупаво да не казват на лекарите. Нали правим изследвания. Просто взимане на кръв стига. То и така разбрах де. Както и да е. И третата причина- в деня след концерта съм 24 часа. Които ще прекарам основно в реанимация. Така че не мога да си позволя да съм неблагоразумна. Така че абсолютно Ви подкрепям- излишният страх е вреден. Но да бъдем разумни. Не вреди. Хубави почивни дни, господин Неделчев. И както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам