Изводи на финала на най-богатия риалити сезон в българския ефир

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 5 декември

В новата история на българската телевизия са се случвали и по-силни риалити сезони. Имало е години поне с повече еуфория към излъчваните програми – най-малкото защото са били нещо ново и напълно непознато, вълнуващо, драматично и сеирджийско. Достатъчно е да си спомним първите сезони на „Биг Брадър“, „Мюзик Айдъл“ и „Х Фактор“, появата на „Сървайвър“ и „Страх“… По вече несъществуващата ТВ7 пък гледахме два сезона на „Къртицата“ – високобюджетно шоу с напрежение между съквартиранти и добре измислени състезания между тях. „Музикална академия“ по същия канал също беше интересна комбинация между „ВИП Брадър“ и „Х фактор“, която нагледно показа сблъсъка между три поколения български попзвезди. „Мастършеф“ по Би Ти Ви наложи невиждани стандарти в заснемането на кулинарни състезания, а „Хелс Кичън“ ги съчета със скандали, конфликти и звезден сеир. БНТ също се включи в риалити надпреварата, продуцирайки чудесния музикален формат „Голямото рок междучасие“. Бяха наистина славни времена за риалити жанра.

После, макар и за сравнително кратко, сериалите взеха надмощие в ефира, и бяха продуцирани няколко доста успешни поредици – „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Столичани в повече“, „Откраднат живот“, „Седем часа разлика“, „Дървото на живота“… В началото на третото десетилетие от този век обаче дойде ковидът, а локдауните съвпаднаха с творческото изчерпване на сценаристи и режисьори, които не можаха да родят нищо адекватно за новата обществена реалност (за разлика например от руския ефир, където се появиха няколко доста майсторски сериала, посветени на самоизолацията).

В последните години към идейната криза се прибави още по-голям проблем – забраната за хазартни клипове по телевизията, лишила националните канали от основен източник на доходи. Стана доста трудно (не невъзможно, но би било непоносимо) да се прави скрито или явно продуктово позициониране на залагания в самото съдържание на филмите. Затова пък риалити-жанрът даде чудесна възможност всяка хазартна платформа да стане част не само от мисиите и състезанията, но дори и от бита и ежедневието на участниците. Така се стигна до тази есен, когато имаме само един нов сериал (втория сезон на „Клетката“, със сигурност не най-голямата гордост за програмата на Нова тв), но пък изгледахме трудно изброими формати за състезаване по какво ли не.

И веднага трябва да се отбележи – те не бяха най-лошите, които сме наблюдавали. Само „Ергенът: Любов в Рая“ продължи систематично да изтезава и разочарова публиката – с изсмукани от продуцентските пръсти сюжети и конфликти и с лансирането на типажи мъже и жени, от които нацията ни може само да се срамува. „Игри на волята“ предложи пореден силен сезон с отличен кастинг, „Биг Брадър“ приключи с четирима достойни финалисти, макар преди това да ни поизтормози с гръмогласната Михаела и лудия Иван, „България търси талант“ продължи да събира (неясно защо, може би главно заради липсата на силна конкуренция) доста зрители през уикенда…

Но хитът на този щедър риалити сезон без съмнение се казва „Трейтърс: Игра на предатели“. Сякаш за да ни се извини за „инквизицията от Рая“, Би Ти Ви предложи най-смисления и интригуващ формат, който се е появявал в ефир през последното десетилетие, ако не и въобще. Никога досега този жанр не беше успявал хем да поддържа напрежение у зрителя, събирайки на едно място известни личности и създавайки интрига между тях, хем да изисква от него напрягане на мозъчните гънки, все едно играе шахмат. Това всъщност е най-удачното сравнение – ако всички риалити-формати са видове спорт, „Трейтърс“ е шахът сред тях. Тържество на умовете, стратегията и артистизма над скандалите, интригите и евтиния сеир.

Финалът на първия сезон не беше толкова бравурен и напрегнат, колкото всички очакваха, но затова пък предпоследният епизод беше шедьовър и истинска кулминация. Връх в българската риалити телевизия досега. Отсега може да се прогнозира, че следващото издание на „Трейтърс“ ще предизвика още по-голям интерес, а отделните епизоди ще бъдат дори по-смислени и напрегнати – най-малкото защото самите участници ще са много по-подготвени за изпитанието. Ще има и интересни аналогии между тактиките от втория и дебютния сезон.

Парадоксът на тази телевизионна есен се състои във факта, че „Трейтърс“ не се радваше на толкова висок рейтинг, колкото качеството му заслужаваше. Причините трябва да се търсят както в програмацията (дали само един двучасов епизод седмично, и то точно във вторник, беше най-удачно?), така и в силната конкуренция на „Игри на волята“ (формат, превърнал се в социален и фитнес феномен у нас, вероятно без аналог на това в цял свят).

Но зад този парадокс се крие нещо по-сериозно за бъдещето на линейните телевизии. По-мислещата и активна аудитория вече трайно предпочита „отложеното гледане“ и не е склонна да следи едно шоу непременно в часовете на директното му излъчване. Това обаче сваля рейтинговите точки на предаването и го прави по-малко привлекателно за рекламодатели, още повече, че техните клипове с лекота биват превъртани при гледането на запис.

Има горчива символика във факта, че точно когато телевизията успя да роди един стойностен продукт, различен от добър сериал или публицистика, недостатъчният му рейтинг онагледи миграцията на аудиторията към „отложеното гледане“ и към интернет-пространството. Случайно или не, именно през този сезон се случи и обединяването на две от най-силните продуцентски къщи – тези на Маги Халваджиян и Иван и Андрей, с двама от най-успешните създатели на съдържание в „Ютуб“ – Павел Колев и Ицака. То ще доведе до създаването на цяла серия нови формати – но не по телевизията, а онлайн, и първият от тях – „Зона Х“ вече събира доста зрители с приключенията на осем двойки на остров Козлодуй по Дунава.

Казано обобщено – линейната телевизия не я чака нищо добро в близките месеци и години. Риалити жанрът е лесен за събиране на рекламодатели (вече изяснихме как), но и много лесен за конкуриране в далеч по-удобните за „отложено гледане“ платформи като „Ютюб“. Ако се продуцират повече сериали, те също вероятно ще бъдат гледани със закъснение от голяма част от аудиторията, но поне няма да имат толкова директна и лесна конкуренция в интернет, от която да търпят поражение. Най-добре се видя как става това още в началото на тази есен, когато онлайн-формати като „Диви и красиви“ и „Къщата на инфлуенсърите“ постигнаха много по-голям успех и одобрение (и най-вече бюджетна ефикасност) от скъпоструващия сеир „Ергенът: Любов в Рая“.

Ако в големите телевизии все още са останали шефове с достатъчно далновидност, вероятно са в състояние на тиха паника. Най-доброто, което могат да направят, е да инвестират отсега в творчески екипи – най-вече в сценаристи на сериали, но и на други проекти, които не могат лесно да бъдат копирани онлайн, а ще изискват гледане в реално време. Да ги пращат на обучения по чужбина, да си ги прикоткват и отглеждат с големи заплати… Защото иначе тенденцията е ясна – интернетът ще погълне телевизията такава, каквато сме свикнали да я познаваме. В световен мащаб закриването на музикалните канали на MTV e само началото на този неизбежен процес.