Една страхотна песен от дебютния албум на Dire Straits от 1978-а, която чудесно онагледява изпълнителския стил на двама от най-големите рок-китаристи на всички времена – Марк Нопфлър и Ерик Клептън. И двамата са в Топ 10 на най-великите в актуалната класация от юнския брой на списание Biograph.

Първото изпълнение е от самия албум Dire Straits. Парчето е написано от Марк, който е и вокалист, а втората китара държи брат му Дейвид Нопфлър, който по-късно напуска групата.

Второто изпълнение е от края на 1979-а, от концертния албум на Ерик Клептън Just One Night, записан в Токио. Там основните вокали са на втория китарист Албърт Лий, който по-късно включва този кавър и в своя самостоятелна плоча.

И двете сола – на Нопфлър и Клептън са виртуозни. Първото е изпълнено без перце – само с пръсти, както свири Марк, а второто е с перце и създава по-електрическо и метално звучене.

И накрая, като бонус, още едно изпълнение – на Марк Нопфлър (вече без Dire Straits) от концерт в Лондон през 2002-а, отново с култовата китара Fender Telecaster (която той неслучайно нарича „Порше“, преди да му я подадат) – по-забързано, почти френетично – до такава степен, че публиката не смогва да поддържа ритъма, пляскайки с ръце: